На избори, като на избори!

kotev 02Всяка предизборна надпревара у нас е низ от срамни сцени, като политическият театър се вихри, преди всичко и най-вече, в телевизионните студия. А артисти, бездарни артисти, за жалост, са не само боричкащите се за власт човечета, но и така наречените журналисти,  които не бива да са сред участниците в спектакъла. Журналистът трябва да е журналист, а не жалък клакьор, напъващ се да величае някой от кандидатите на властта, журналистът е длъжен да е коректив на шумните самозванци, не обслужващ персонал! Този урок, най-елементарният в журналистическата етика, обаче е убягнал или е забравен от едни жени, дето всяка събота си устройват нещо като седянка пред камерите, което пък ни подсеща, че не са запомнили и други правила на професията. Та тези жени, уж журналисти и професионалисти, прочути при това, или не знаят и не искат да знаят, че с абсурдното си поведение, направо убиват журналистиката, щом първо ни обясняват какви въпроси ще зададат на събеседниците си, а сетне правят разбор на занятието, както би се изразил ротния старшина.

Интервюто, окепазено тъй неправдоподобно, вече не е интервю, разбира се, но пък е подходящ материал, сигурно, за пропагандната акция, която е акт от смешното и жалко представление. Политическият театър у нас, едва ли е необходимо да го изтъквам нарочно, закономерно представя гротески, не друго, които там, в студиото, преданите на властта псевдо-журналисти превръщат в още по-сюрреалистичен жанр. Те, тези жени, са тъй предани на властта, тъй себеотречени, докато я бранят от попълзновенията на врага, че ни припомнят историческата Раймонда Диен. Гледах, например, така наречения разговор на така наречената журналистка с бизнесмена Марешки и направо занемях, направо удивен бях от търпеливостта на този човек. Тази бойка жена направо го скастри, че е имал наглостта да се кандидатира за президент, при това с някакви въртеливи движения, иди ми –дойди ми, някак коварно и непредвидимо. Не може така, горещеше се тя, пък и протестираше, че е имал той наглостта, видите ли, да се представи като благодетел, като спасител, едва ли не, на обеднелия български народ!  Е, намалил синковецът с някакви стотинки лекарствата и бензина, но какво от това, по-богат ли е народът и по-беден ли е той? И тук някъде стигаме до големия срам, до позора на българската журналистика, защото наместо да адмирира бизнесмена, заради похвалните му усилия да разбие бензиновия картел, тази бойка жена се държи, меко казано, крайно неприлично. Къде живеете, жужи като оса тя, в каква къща, в колко апартамента, каква кола карате, колко пари имате в джоба си? Подобно поведение, разбира се, е недопустимо в цивилизования свят, особено когато е на прицел не друг, а един от малкото бизнесмени, които са се опитали да подобрят някак хала на бедния народ!Подобно поведение е недопустимо дважди, когато кандидатът за президент е оплюван тъй махленски, докато други, далеч по-недостойни от него кандидати са ухажвани от независимата уж телевизия! Така наречената журналистка обаче минава за звезда, въпреки политическата малограмотност и лошото възпитание, тъкмо заради това поведение, може би. Или заради това, може би, че отгоре на всичко демонстрира и ниска езикова култура, като обявява, цитирам дословно, че тези хора, с резачките, издавали съскащ звук.

Не хората, разбира се, а резачките, разбира се, издават съскащия или стряскащ звук, разстроил драгоценния сън на нашенската Раймонда Диен, но това не е толкова важно. Далеч по-важното е, че докато разговаря с вицепремиера Дончев, тази бойка жена  е друг човек, смирен, послушен, отзивчив и диалогичен, не го пита къде живее и каква кола кара, а неудобните въпроси се опитва да превърне в угодни. Болният въпрос за руския газ, да речем, и още по-болния за атомната електроцентрала, трябва да се превърнат някак в по-лесни за смилане, след като и недотам интелигентните вече разбраха, че са несмилаеми не само за публиката, но и за правителството. Задължително е да се случи, Бог знае как, невъзможната метаморфоза, защото проклетият газ и проклетата електроцентрала, биха могли, разбира се, да се превърнат в препъникамък за любимия кандидат на любимата партия. Любимия кандидат на любимата партия, както на вицепремиера, така и любезната му събеседничка, би могъл да се окаже, най-неочаквано, в небрано лозе, ако някой припомни глупостите, издумани от премиера и самия Дончев по повод на провалените енергийни проекти. Прословутият хъб „Балкан”, гордостта на Бойко Борисов, например, призна вече и неговият вицепремиер, би бил наистина ефективен само ако е захранван, преди всичко, с руски газ.

Така ще е най-ефективно скъпото съоръжение, така ще донесе и по-евтино гориво и по-големи печалби, а инак ще е поредният паметник на глупостта. Като АЕЦ „Белене”, да речем, макар че злощастната електроцентрала е паметник не на глупостта, а на безумието, на престъпното безумие! Уж фриволният разговор между клакьор и вицепремиер, в навечерието на изборите, е нужен, направо насъщен, защото във всяка цивилизована страна, след тъй грандиозен провал, правителството пада. А провалът е наистина грандиозен, щом наместо да строиш атомна електроцентрала и да печелиш милиони, плащаш милиони, защото не си я построил, след като си убеждавал нещастния народ, че това е печелившият ход. Не е, вижда се и от самолет, загробващ е този ход, след като хабиш милиони народна пара за неустойки и милиарди, заради проваления проект, докато угаждаш на чуждия и спекулантския интерес! Точно така, не само на чуждите интереси, но и домораслите мошеници, които припечелват хубаво било от зелена енергия, било от други далавери, съсипващи енергетиката и държавата. А що се отнася до прословутия хъб, той е и злощастен в известна степен, защото да го строиш, след като си провалил проекта „Южен поток”, е все едно да строиш фабрика за рибни консерви, след като си продал риболовния флот.

Всичко това, разбира се, са неблаговидни истини за правителството на вицепремиера Дончев и преданата му журналистка трябва някак да му помогне , за да се замъглят те, ако е възможно и доколкото е възможно. Това и прави тя, с присъщата й себеотреченост, когато трябва да брани любимата партия на любимия премиер и неизвестния, все още, но също любим кандидат за президент. Този кандидат, загадъчният фаворит, комуто е отредена най-главната роля в гротескния спектакъл, е нещо като известният Годо от пиесата на Бекет, за да е наистина гротеска родната гротеска. Него всички ние, целият български народ, очакваме с нетърпение, а някои и упование, докато други, като Раймонда Диен от Бъта баня, са загрижени за мекото му кацане. Защото той ще пристигне, не със свръхзвуков изтребител, а с ракета, с най-силното, най-мощното летателно средство, за да смачка фасона на самоуверения генерал от авиацията, да речем, или на неустрашимия Жорж Ганчев, или на още по-неустрашимата Татяна Дончева – единственият мъж в българската политика. Така би трябвало да е, щом е най-силният кандидат на най-силната партия, а дотогава, за наш срам, клакьорите, преструващи се на журналисти, ще метат пистата…

Любомир Котев

About the Author :

1 Comment to “На избори, като на избори!”
  • ЕЛЕНА
    September 23, 2016 - Reply

    БРАВО КОТЕВ ДОБРЕ ИМ ГО КАЗА АМА ИМА ЛИ КОЙ ДА СЛУША ИЛИ САМО СЕ УСЛУШВАТ УПРАВЛЯВАЩИТЕ !

Leave a reply