Нашите пари

???????????????????????????????Парите на данъкоплатеца, напоследък, се превърнаха в популярен политически жаргон, който би трябвало да значи нещо, но е напълно изпразнен от съдържание, ако разсъждаваме смислено. Общо взето, когато се отвори дума за парите на данъкоплатеца, се плямпа неудържимо за какви ли не глупости, само не и за нашите пари, същите, които държавата ни е задължила да налеем в бюджета. Напротив, никой не мисли за парите ни, когато разни тарикати говорят за парите на данъкоплатеца, или гласовитите хитреци, ако сме точни, мислят за своите пари, т.е. за парите, които ще откраднат от парите ни. Най-говорещите, т. е. политиците, управниците, работодателите и синдикалистите, пък и журналистите, са най-виновни за очевидната аномалия, пък и най-доволни от случващото се, твърдят странични наблюдатели. И са прави, трябва да признаем, мислещите странични наблюдатели, щом се вижда от самолет, че администрацията вилнее, а журналистиката ни мълчи, когато трябва, и шуми, пак когато е нужно, най-често сервилничейки.

Държавната администрация, съставена от активни партийци, главени набързо за нескопосни чиновници, не би могла да работи коректно и ефективно, дори ако искаше, заради натрапващата се некомпетентност на така наречените специалисти. А тя и не иска, разбира се, защото ако искаше, трябва да превъзмогне, преди всичко, корупционните практики, чрез които се пилеят нашите пари. Пилеенето, бързам да уточня, е едната страна на медала: пилеят се престъпно обществените средства, не за друго, а за да се събират после, когато трябва и от когото трябва. Проблемът с парите на данъкоплатеца, т. е. с нашите пари, е заключен в този порочен кръг, корупцията гълта парите ни, преразпределя ги престъпно, а всичко останало са празни приказки. Лесен пример в това отношение, например, са митничарските рушвети, които са корупционна практика, която провокира далеч по-мащабна корупция. Контрабандата, това и децата го знаят вече, би била невъзможна без корупцията по границите, а пораженията за бюджета, които тя нанася, съсипват и държавата, и всички нас. По-същественото тук обаче е, че парите на данъкоплатеца отново са напразно изхабени, щом митниците, данъчните и полицията, са неспособни да осигурят бюджета с плануваните държавни вземания, а и третата власт напразно е захранвана от парите ни, щом пак няма наказани. Още по-лесен е примерът с прословутите държавни поръчки, където подставени лица раздават на подставени лица нашите пари, дебелашки подигравайки се и с правото, и с нас. Далаверата е направо релефна, възмутителна, но непреодолима, сякаш живеем не в цивилизована, правова държава, а в някакъв нереален свят.

Находчивият виц, че докато във всяка държава има мафия, нашата мафия си има държава, всъщност, отразява твърде осезаемо тъжната ни действителност. Още по-актуално става това уж абсурдно подмятане, като си припомним, че у нас мишкуват не само митничарите, този или онзи чиновник, а понякога и полицията, мълчаливо подкрепяна от третата власт. У нас, ако сме паметливи и достатъчно наблюдателни непременно ще го знаем, самата държава и най-висшите управници, наместо да опазват парите ни, престъпно ги пилеят. Ако държавата се олицетворява, преди всичко от министър-председателя, да речем, би трябвало всеки от данъкоплатците да му зададе няколко въпроса, които никой, Бог знае защо, не му задава! Съвсем пресен е, например, споменът за онази вълнуваща реч на Бойко Борисов, в която той обясняваше разпалено на невръстните ученичета, че ще плащат цял живот заемите, с които ги е натоварило корумпираното и бездарно правителство на Пламен Орешарски. Това бездарно и корумпирано правителство, нека припомним, пледираше за заем от един милиард тогава, докато днешното вече получи, на първо гласуване, заем от няколко милиарда. И, много ми е интересно, какво би отговорил Бойко Борисов на онези същите малчугани сега, а още по-интересно ми е, че нито те, нито който и да било друг, му отправят неудобния въпрос. Загадката е още по-голяма, ако си припомним, че пак Бойко Борисов громеше шумно нещастния министър Чобанов, че нещо лъже за държавния резерв, че в него не е останал пукнат лев, пък сега изведнъж се оказа, че човекът не е лъгал и резервът надхвърля десет милиарда. Логично е, след всичко това, да се запитаме: защо вземаме заем, който ни носи, освен всичко друго, проблеми с Европейския съюз, а не използваме парите от резерва си? И може ли да допуснем, щом е тъй, че новото правителство евентуално е по-бездарно и по-корумпирано?

Аз не съм вещ в усвояването и разпределението на държавните пари и не бих могъл да дам смислен отговор, но инак, като всеки здравомислещ човек, съм впечатлен от натрапващите се разминавания между думите и делата на новия-стар премиер. Впечатляващо е, за всеки паметлив и здравомислещ човек и това, че пак той, новият-стар премиер, е вечно загрижен уж за парите на държавата и данъкоплатеца, а тъкмо от момента, в който пое държавата, бюджета ни е все с дефицит. А най-впечатляващото е, ще повторя, че далеч по-компетентните от мен по тези проблеми, политици от опозицията, експерти, работодатели и синдикалисти, пък и нашего брата, гласовитите инак журналисти, мълчат сконфузено, наместо да обяснят на безпросветния народ какво точно се случва. Странно е, че разноцветните политически тарикати, да речем, не използват тъй благоприятната ситуация, за да убедят електората си, че са истинска и непримирима опозиция.

Проблемът с парите на данъкоплатеца, който засяга всеки от нас, към който всеки от нас закономерно е свръхчувствителен, би могъл да получи нови, далеч по-реални измерения, ако празните приказки се подменят със смислен, задълбочен анализ. Наместо това, отново ни съпровожда несекващото, тъпо каканижене на разноцветните политически тарикати, които са показно загрижени за нашите пари, които тихомълком крадат някак. Да, такава е тъжната истина, празните приказки около парите на данъкоплатеца, колкото и изобилни да са, не само не решават проблема, а тъкмо наопаки, заблуждават данъкоплатеца. Краде се неудържимо в тази държава, това и децата го знаят, краде се със страшна сила, но никой никому не търси сметка, никой никому, като че ли, не иска да търси сметка. Поредният български парадокс е в това, че всеки чака своя час, че всеки се надява тайничко и той да открадне, та затова си трае и не желае да се промени статуквото. Всеки данъкоплатец у нас, досущ като партийните тарикати, е показно загрижен за парите на данъкоплатеца, т. е. за нашите пари, но само до мига, в който те вече са чужди и му се отдава възможността да бръкне в кацата с меда. Чудовищната корупция у нас е постигната с общи, задружни усилия и напразно виним за нея политическата класа, която е такава, каквито сме ние. Бездарните ни управници и безсъвестните партийци, би могло да се каже, са средностатистическа извадка от българския народ, та кусурите им,  колкото и да са и каквито и да са, ние прекрасно си ги знаем.

И като е тъй, ако е тъй наистина, проблемът с парите на данъкоплатеца ще си остане необуздано и ненужно, политическо плямпане, което наместо да изясни нещичко, покрива истината. Празна работа и смешна работа е това, щом проклетата истина я знаем прекрасно, всъщност, но отново се правим на луди за пенсия, както се казва. Само че няма да я има пенсията, или ще е мизерна, ако и ние, като управниците и политиците, докато лъжем неистово и уж много умело, лъжем най-вече себе си…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply