Нашите пари, техните пари…

DCF 1.0Техните пари, авоарите на шепата разбойници, които вече четвърт век ограбват безмилостно народа, са наши пари! Техните милиони са събираните с десетилетия бели пари за черни дни на някой нещастник, късаните от залъка, левче по левче, дребни парици. Парите на домораслите олигарси, големите, мръсни пари на огромното мнозинство от родните парвенюта, са откраднати от бедния народ. И е странно, че след като всеки, в туй число и най-големия смотаняк, знаем прекрасно какво се случва, вече толкова време, с нашите пари, сме дотолкова толерантни към мошениците. Толерантни сме, наистина, учудващо толерантни, щом я няма гражданската непримиримост, която би приковала на позорния стълб всеки спекулант във всяка цивилизована държава. Гражданската непримиримост, нека поясня, не се изразява с политическата гюрултия на платени клакьори, а е гражданска позиция на осъзнатия гражданин, позиция на гражданското общество, която защитава народа в корумпираната държава.

Банките, колкото и независими да са, разбира се, са част от държавата и ако е корумпирана тя, развалата поразява, съвършено закономерно, и банките. Нещо повече, банките са по-уязвими от коя да е институция, защото всички корупционни практики, в крайна сметка, генерират парични потоци. Това са все азбучни истини, които би трябвало да съсредоточават всякога вниманието на властниците, особено на третата власт, която е призвана да ни защищава в правовата държава. Съдебната власт защитава порядъчния гражданин, знае се, като преследва престъпника, който би откраднал нечии спестявания, например. И го защищава, подкрепяна от изпълнителната власт с нейните правоохранителни органи, пък и от законодателната власт, която трябва да осигури надеждна законова база. А що се касае до прословутата четвърта власт, тя би трябвало, както всякога, да е морален коректив, да защитава обществения интерес, като разобличава престъпника. Случващо се у нас, вече толкова време, за жалост, показва липсата на демокрация, истинска демокрация, щом всички власти, без изключение, са неспособни да опазят държавата и народа.

Демокрация, нека си припомним, ще рече, власт на народа, а когато властта е неспособна да опази, да защити народа и дори спомага той да бъде ограбван, очевидно е, се превръща в своята противоположност. И е колкото смешно, толкова и тъжно, че някой ни убеждава в съществуването на гражданско общество у нас във време, когато гражданинът е абсолютно беззащитен, когато е безсилен да издигне глас срещу кое да е безобразие. Като е дума за нашите пари, например, не е трудно да си припомним, че те бяха нееднократно ограбени от не толкова ловки, колкото нагли аферисти, които тихомълком бяха защитени от всички власти в крайна сметка. Печалният факт, че бяха оправдани всички злополучни банкери, фалирали банки, в които изгоряха спестяваните десетилетия пари на българския народ, е съвсем красноречив. Още по-скандално е, че не бе осъден никой от кредитните милионери, пропиляли или умножили парите на ограбения, беден народ. А най-тъжното е че липсва дори морална присъда, че четвъртата власт, която се преструва на справедлив съдник, всъщност, по-скоро прикрива безобразията, като отвлича вниманието на наивния читател или зрител, като го подвежда съвсем преднамерено.

Един типичен пример е случващото се днес, щом шумно овиквания в продължение на цяла година Деян Пеевски, безпринципно, политически овиквания виновник за всички трагедии в държавата, както ни убеждаваха, е забравен точно сега. Направо абсурдно е, че никой не се сеща за него, че никой не коментира случващото с него и около него, след като прекрасно помним, че всичко започна след спречкването му с Цветан Василев. Още по-удивително е, че никой не коментира действията или бездействието на скандално известния Цветан Василев, че се прокрадва в медиите, представете си, циничната идея, че той, видите ли, може би, е съвършено невинен. Би могло да има дебат, ако не за друго, поне за това, ако наистина е невинен въпросният господин, защо бяга, както казват, мъкнейки чували с пари, защо не се защити, без да се уповава на съмнителни писма, подхвърлени на услужливи медии. Как да има дебат обаче, като прокуратурата все още не е заявила категорично, че въпросният банкер и бизнесмен е виновен и все още не е отправила май искане за връщането му в България. Него още го няма, нека подчертаем, но адвокатите вече са налице, него може и да не го видим повече, както стана с прочутата Веска Меджидиева или прочутия Иван Миронов, но ще видим армия от адвокати, които защитават подопечните му. България, както всяка демократична държава, уверяват ни, осигурява всекиму правото на защита –  така и трябва да бъде, но кой ще защити ограбения народ, кога и как?

Нямам предвид тук неколцината богаташи, чийто авоари надвишават сто хиляди евро, нито изглупелите хорица, дето се юрнаха да теглят влоговите си и загубиха лихвите си. Имам предвид българския народ, всички българи, без изключение, които бяха ограбени за пореден път, а отгоре на всичко ще трябва да възстановят потъналите в нечий дълбок джоб пари. Лесно ми е, много лесно, да обясня нагледно кой колко бе ограбен при поредната безскрупулна банкова операция: около четири милиарда, казват, са загубите на КТБ, което ще рече, че грубо сметнато, двата милиона нещастни, родни пенсионери, които водят полугладно съществуване, биха получили един бонус от сто лева към мизерните си пенсии. Този бонус, забележете, всеки български пенсионер ще има гарантиран, без да броим лихвите, за цели двайсет години, а ако тези пари се инвестират разумно, разбира се, биха осигурили далеч по-голяма доходност за не по-малко окаяния български работник. Това са прости сметки, но никой не ги прави, което е не толкова учудващо, колкото възмутително, защото е видимо, че бойките уж журналисти и представителите на третата власт са нелогично смълчани и някак бездействащи.

Още по-възмутително е всичко, заради факта, че и изпълнителната, и законодателната власт, мислят не за преследването на виновниците или онеправдания народ, а са развълнувани от туй, че някой би загубил пари след фалита на КТБ. Парадоксално е, но родните медии вече започнаха дебат около туй дали трябва да променим, перфектния, както казват, европейски закон, за да спасим нечии спестявания. Човешко е, не ще и дума, да съществува подобна загриженост, но едва ли е държавническо, особено след като знаем, че бедният народ ще трябва да възстанови откраднатите пари. Тъкмо така е, банките нямат пари, те боравят с нашите пари, с нашите спестявания, със събраните от данъци пари, все с наши активи, а като открадне някой тези активи, пак ние пълним дупката. Бедният народ, най-бедният в Европа народ, е ограбен поне два пъти, веднъж като са му отмъкнати милиардите, които биха повишили пенсиите или заплатите, а сетне, като го принуждава държавата да възстанови загубите. Нашата държава, оказва се, не е в състояние да събере митата и озапти безбройните контрабандисти, нито да обложи с данъци, когото трябва, както трябва, но пък товари безмилостно бедняка. И не стига това, ами и мошениците, тъй многоцветни и тъй многобройни, експлоатират безмилостно бедния народ, било в случаи като този, било с ежедневната спекула.

Нещата станаха някак гротескни, когато тъй нареченото гражданско общество, наместо да опазва гражданите от корумпираната държава и безсъвестните политици, защитава политиците, които генерират корупция, издига политически, не граждански лозунги. Поредният скандал, с тази банка, вероятно, би бил невъзможен, немислим, ако наистина имаме гражданско общество, което може и трябва да принуди всяка от трите власти да си върши съвестно работата. И не само този скандал би бил невъзможен, а като няма ни държава, ни политици, ни граждани, доживяхме поредното българско чудо, работодателите и профсъюзите, вкупом, да  се възправят срещу действията и бездействието на корумпираната и бездарна политическа класа. Някак неочакван и сякаш нелогичен е този тандем, но ако се замислим, ще видим, че тъкмо предприемачите и синдикатите са най-заинтересовани от добре работещата държава и предвидимата, смислена политика. Те са хората, които създават благата, в крайна сметка, те пълнят и банковите трезори, които някой нагло и безнаказано, което е направо невероятно, ограбва. И тъкмо те, разбира се, би трябвало да бъдат непримирими, щом е очевидно, че някой краде безмилостно, че комай всички властници, ограбват труда на предприемача и работника. Надеждата, след поредния скандал, като че ли, е тъкмо в този неочакван, но зареден с много енергия съюз, който би могъл и трябва да бъде новият морален стожер в разкапаната ни държава…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply