Нашенските избори…

KotevКакво ще рече да са нашенски изборите, всеки от нас, ако не знае, поне се досеща, а ако не е в състояние да обясни необяснимото, то усеща със страшна сила още нещо, дето смущава покоя му всеки Божи ден. И поредните избори, например, въпреки шумните декларации, че обичните ни избранници ще отстранят досегашните грешки, наместо да са по-спокойни, наопаки, са същинска комедия от грешки. И грешките, както и друг път се е случвало, са верни, както и по друг повод е казвал нашенският зевзек! Да, грешките са преднамерени, премислени, шарлатански, домогват се, както до грубата манипулация, така и  до откровената фалшификация. Прословутото квадратче, например, е толкова тъпа и тъй нагла манипулация, че възмути дори професор Константинов, който инак, случайно или не, се изказва все в угода на управниците. Прословутото квадратче, не ще и дума, е злополучно квадратче за тези, които са го измъстрили, защото компрометира в еднаква мяра и политическата класа, и избирателната система. Това квадратче е брутален опит да се преразпределят гласовете на тези, които отричат статуквото и системата, то е цинично отрицание на изконни свободи.

В уж демократичната ни държава, оказва се, битуват самозабравили се наглеци, на които не стига, че печелят изборите, въпреки некадърността си, но искат да спечелят пари и от тези, които са тай-категоричните им опоненти, тези, които не биха им дали и зехиря си, ако трябва да припомним един израз на Захарий Стоянов. Тази манипулация, апропо, освен всичко друго, поне според мен, е и отнемане на Конституционни свободи, щом вменява на този, който не желае да гласува по никакъв начин за никого, да гласува някак за нещо. Тази тъпа манипулация и машинация, държа да отбележа нарочно, е тъпо, абсурдно продължение, на тъпото, абсурдно решение за задължително-незадължително гласуване, което въпреки своята половинчатост, е грубо погазване на демократичните свободи и антиконституционен акт. Грубо погазване на демократичните свободи, апропо, и класически пример за дискриминация е и решението гласуващите в Европейския съюз, САЩ и Канада да имат повече граждански права от гласуващите в Турция наши сънародници. Въобще, не е никак трудно, оказва се, да се покажат, откроят, възможно най-релефно, нашенските избори, сътворени от нашенски безобразия, които бдителните инак еврокомисари, Бог знае защо, търпеливо понасят, след като е очевидно, че разбиват устоите на демокрацията. Когато говорим за нашенски избори обаче, няма как да не си припомним и куп смешни случки, които са и отчайващо тъжни, погледнато от друг ъгъл. Тези случки са паметни моменти от така наречената президентска кампания, не друго, така наречената, подчертавам, защото наместо да е тя противопоставяне на личности и програми, съвсем умишлено, е превърната в нашенски панаир.

Гледах неотдавна, по телевизията, например, едно незабравимо шоу, нарочено за изборен диспут, което не само ще разсмее всеки, но и ще разплаче по-чувствителните. Главен участник в него бе кандидатът за президент на република България Димитър Маринов, по-известен като Митьо Пищова, комуто партнираха Кольо Парамов, Велизар Енчев и една никому с нищо неизвестна женица. Митьо Пищова, съвсем очаквано, се издъни бързо-бързо и възмути, както участниците, така и публиката, с  безсолните си простотии, гравитиращи до безсмислен брътвеж. Колкото и необразован или глупав да е този наш познайник обаче, смогна да разгневи, все пак, Велизар Енчев, като му припомни, че е участвал в не една партия, и Кольо Парамов, като обяви, че неговият патрон Жорж Ганчев изобщо не е патриотът, за който се представя. Между другото казано, можем само да съжаляваме, че липсваше в студиото внушителната фигура на политика-фехтовач, ако сме любители на комедията. Е, съмна и без петли, както се казва, комедия имаше и без домораслия политически титан, който е световен поет, певец, сценарист, продуцент и артист, за който никой не е чувал, а и световен фехтовач и треньор, който също, Бог знае как и защо, са забравили, въпреки всемирната му слава.

Изброявам не случайно всичко, с което тъй неуморно се хвали Жорж Ганчев, защото е всеизвестно, че световната му слава на актьор, да речем, общо взето, се изчерпва с туй, че се появява за секунда на екрана, в един от хилядите филми на прочут сериал, но въпреки това намира наивници, които му се връзват. Наскоро, пак той, в характерния си стил, например, тържествено обяви, че е световен шампион по фехтовка, но се намери кой да го укори, заради опашатата лъжа, та допълни той, че е шампион за професионалисти, каквато титла май няма. Митьо Пищова, досущ като него, се хвали ту с питона си, ту с благотворителността, с която обича да спекулира и Жорж, както и с други, измислени, според мнозинството, достойнства и подвизи, та направо трябва да съжаляваме, ще повторя, че битката на титаните не се състоя, но и Кольо Парамов, трябва да признаем, се оказа достоен опонент. Този нарочен за експерт, Бог знае по какво, Бог знае защо, неуморно плямпащ, но и нелогично плямпащ човек, бивш комунистически депутат, въпреки антикомунистическата риторика, която е прегърнал, превърна несъмнено лумпенското поведение на кандидата Димитър Маринов в проблем, който вълнува всички ни. А най-неочаквано, изразяващият се далеч по-логично Велизар Енчев, чийто опит на дипломат и разузнавач, депутат и журналист, решително му помага в диспутите, най-неочаквано започна да му приглася. Лумпенската окраска у Митьо Пищова се вижда, както се казва, и от самолет, а да се хаби време, за да се доказва очевидното, едва ли е най-смисленото занимание за кандидат-президента. Само че не издържа Парамов, когато Митьо Пищова обяви Жорж Ганчев за „американски възпитаник”, едно по-скоро затрогващо, отколкото вярно твърдение, и се отприщи ненужната препирня. А можеше, наместо да се хабят безсмислено думи и нерви, да се каже поне това, че самото участие на Митьо Пищова, особено като е гарниран с Радо Шишарката, е не просто абсурд, а подигравка с българския народ и премислено престъпление.

Премислено престъпление, повтарям, защото подобни безобразия, съвсем фриволни наглед, всъщност, са удобен параван за политическите шарлатани, ако са замислили поредната афера, напомняща за Костинброд. Забравихме прословутата афера, както и други афери, но тези, които ни ги устроиха, очевидно, нито са ги забравили, нито желаят да ги забравят, та затова е този цирк. Той би могъл да бъде  лесно избягнат, близко е до ума, ако наместо да се дават 40 000 лева на всеки кандидат, да речем, се изисква да се внесат толкова пари за участие. Тази вноска веднъж би била тъй нужния филтър, пък и не би попречила никак на състоятелните кандидати, а наопаки, ако всеки даден за тях  глас им осигуряваше не само възвращаемост, но и печалба. И аз не се съмнявам, че колкото и каквито да са кусурите на нашите депутати, в парламента има компетентни хора, които биха се досетили за тези тъй прости зависимости. Проблемът тук е, че циркът е планиран и режисиран, необходим на политическата класа, необходим на статуквото, опазващ го, т. е. грешката отново е вярна! Освен всичко друго, просташки режисираният пошличък цирк, трябва да отвлече вниманието от реалните проблеми, от задължителния диспут за проблемите на нормалните хора, на тези, които са и против компрометиралата се политическа класа, и против квадратчето, което е измислила. Самозабравилите се, родни политикани, са стигнали дотам, че нехаят за щенията на нормалните човеци, на гражданското общество, че гледат на народа като на електорални единици, че възприемат за хора само хранениците от клиентелисткия кръг. Самозабравилите се, родни политикани, наивно си въобразяват, че народът – народът, не електората! – е по-глупав, отколкото е, неспособен да вникне в тъпите им уйдурми и това е фаталната им грешка. Не се излиза на глава с лъган и отмъстителен народ като нашия, който е отмъстителен, защото е лъган, не за друго…

Любомир Котев

 

About the Author :

Leave a reply