Дискусионен форум в Болярово за по-добър синхрон между институциите и животновъдите

IMG_8010Дискусионен форум на тема: “По-добър синхрон между институциите и стопаните на животни с цел превенция на епизоотичните кризи на външната граница на ЕС”, организиран от кмета на община Болярово Христо Христов, се проведе днес, 12 април 2019 г., в Болярово. Поводът е връхлетялото неотдавна заболяване чума по овцете в региона, което доведе до избиването на много животни в засегнатите райони и удари сериозно поминъка на местните хора.

Модератор на форума беше  проф. Иван Върляков – изп. директор на РАО “Тракия”. Участваха: Силвия Василева – директор Дирекция “Животновъдство” в Министерството на земеделието, храните и горите; заместник-областният управител Христо Колев; проф. дн Михни Люцканов Стоянов – декан на Ветеринарно-медицинския факултет в Тракийския университет в Стара Загора и представител на катедрата по ветеринарна
микробиология, инфекциозни и паразитни болести; д-р Цвято Александров – заместник-из. директор на Българската агенция по безопасност на храните; кметът на община Елхово Петър Киров, на община Малко Търново – Илиян Янчев, на община Стралджа – Атанас Киров, представители на общините Тополовград, Свиленград, Средец; проф. Иван Станков – дългогодишен ректор на Тракийския университет, по настоящем председател на Асоциацията по овцевъдство и др.

IMG_8027Кметът на Болярово Христо Христов сподели, че животновъдите, изградили стопанствата си в граничния район с Република Турция, периодично претърпяват тежки стопански загуби в резултат на опасни заболявания по животните, които налагат избиване на цели стада. Допълнително, доказването на подобни заболявания за територията на България води до сериозни икономически последици, не само за пряко засегнатите животновъдни обекти, но и за цели райони, а понякога и за цялата територия на страната ни. Именно това е била причината дълго да се обмисля и организира този дискусионен форум. Убеден е, че присъствието на толкова представители на различните институции ще допринесе  за конструктивното и ползотворно провеждане на дискусионния форум.

Освен кметовете на споменатите общини имаше и представители на общините Тополовград (заместник-кметът Маргарита Георгиева), представители на община Свиленград, земеделци от община Средец и различни други райони, дори от Северна България.

IMG_8031Проф. дн Михни Люцканов посочи най-напред обективните предпоставки за различните заболявания по животните. На първо място това е географското положение на България, което я прави една първите страни на европейския континент, таргет на заразни заболявания. На второ – начина на живот на хората отвъд югоизточната ни граница – в Турция има трудно контролирано движение на животни от азиатската към европейската част във връзка с ритуалните кланета на животни, съпровождащи мюсюлманските празници. На трето – доскоро нямаше ефективна механична бариера на границата за възпрепятстване движението на дивите животни, които са резервоар на тези заболявания. Епидемии е имало и ще има, въпросът е доколко обществото и държавата ни са готови да посрещнат подобни предизвикателства, подчерта професорът.

Националната и европейска нормативна регулация се нуждае от корекция, бе категоричен ученият. Европа е длъжник на България и една от основните задачи на евродепутатите ни, които обществото ни трябва да вмени като техен дълг, е опазването на външните граници на ЕС, вкл. като бариера срещу проникването на заразни болести. Не е достатъчно само целевото субсидиране. Нужни са специални целеви мерки за югоизточната граница на Европа, които да бъдат обсъдени от светилата на научната мисъл, а не от дребни чиновници.

IMG_8020На второ място, но най-подробно,  проф. Люцканов се спря на мерките на национално ниво. Той подчерта, че трябва да бъде преосмислена политиката на регистрация на животните -  съществуващата система не работи добре.

Акцентира върху надзора над заболяванията – 20-километровата зона се оказва недостатъчна в посока югоизток. Но ако вътре надзорът не работи добре, обхватът й не е решаващ. Липсва мотивация на хората, натоварени да изпълняват програмата по надзора. За да стане ефективен надзорът в 20-километровата зона, трябва да се създаде Държавна гранична епидемиологична служба, която да включва и изпълнителски кадри, заяви проф. Люцканов. Той се обяви и за целево финансиране на ветеринарните компетенции в граничните райони. Отбеляза, че районът на Странджа-Сакар е оголен откъм ветеринарни кадри – специалистите не искат да отиват там, защото няма достатъчно животни и съответно пари.

IMG_8012Длъжници сме по отношение на информираността на фермерите, ветеринарната просвета е напълно забравена, подчерта специалистът.

Необходима е специална подготовка на ветеринарните кадри в района на Югоизточна България – тук трябва да са най-професионално подготвените, акцентира професорът. Имаме недостатъчна подготовка на ветеринарните кадри, трябва да се разработи Програма за перманентната подготовка и специализация на ветеринарните специалисти от рисковите региони и не те да си плащат за това.

Друг проблем е диагностиката – в момента разполагаме с много рехава диагностична система, недостатъчна компетенция, смята ученият. Той говори и за международните лаборатории – че потвърждението за дадено заболяване трябва да се прави от още поне 1-2 лаборатории.

Проф. Люцканов предложи да се създаде мрежа от държавна ветеринарна епидемиологична служба в общините по югоизточната граница, “за да наситим региона с държавна ветеринарна отговорност”. “Защото в последните 10 г. общественото доверие в професията ветеринарен лекар е сринато тотално. Общественият престиж на тази професия е изцяло подронен”, заяви той.

IMG_8033Силвия Василева от МЗХГ подчерта, че министерството е реагирало, за да се покрият загубите, претърпени от животновъдите. Направено е нужното те да могат да продължат да ползват пасищата. Тя обеща да предаде в земеделското министерство онова, което се коментира на форума.

Зам.-областният управител Христо Колев обеща областната администрация да съдейства в рамките на своите компетенции.

Това, което премина през Странджа-Скара, беше геноцид над животновъдите, бяха думите на кмета на община Малко Тръново Илиян Янчев. Целият този регион ще остане безлюден, е неговата тревога.

IMG_8044Кметът на Стралджа Атанас Киров изказа недоверие дали всичко, което се говори н форума, ще стигне до ръководството на земеделското министерство.

Според проф. Иван Станков, председател на Асоциацията на овцевъдите и козевъдите, земеделието не е приоритет в България, животновъдството трябва да възстанови своите позиции. “Трябва специална Наредба за Странджанския регион, не може оттатък браздата да правят профилактика по един начин, а ние – по друг”, смята той.

Георги Дражев, председател на Движение “Антимафия”, се изказа в полза на ваксинирането, дори това да означава да не изнасяме месо за ЕС – Турция и източните страни са достатъчно голям пазар. Европа може да плаща за своята биосигурност, смята още той.

IMG_8054В разискванията взеха участие зам. директорът на ОДМВР-Ямбол Евгени Христов, г-н Михайлов от Националния съюз на говедовъдите, ветеринарни специалисти и животновъди. Направиха се предложения за изработване на Стратегия за борба със заразните заболявания в този регион; Стратегия за обезщетяване при подобни заболявания.

За цялата трагедия с чумата, а те не вярват, че тази болест върлува тук, разказаха организаторът на протестите Георги Дражев (Движение „Антимафия“), ветеринарният специалист Д-р Бодуров, Ани Петрова, Димитър Панайотов и Йордан
Трифонов. Всички те предложиха да има адекватна държавна политика и решение за пропуснатите ползи.

IMG_8060Ето какво сподели пред медиите кметът на община Болярово Христо Христов в края на форума: “Беше много трудно ние като домакини да организираме подобна среща. Нашата цел беше да поканим всички институции, които имат отношение към възникването на епизоотична обстановка на територията не само на нашата община, а на цялата тази ивица от малко Търново до Свиленград. Независимо от това, всички институции се отзоваха на поканата и днес имаме представители и от Министерството на земеделието, и от Българската агенция по безопасност на храните, от силовите министерства, кметовете от всички общини откликнаха и бяха на срещата, асоциациите на говедовъди, на овцевъди, на козевъди също присъстват, част от животновъдите са тук и мисля, че диалогът го има, защото се запазва добрият тон в разговора, защото има много какво да се каже по тая материя, защото освен проблемите, които е имало, има ги и най-вероятно ще ги има – трябва да се търсят и вариантите за решения. Лично аз считам, че в Болярово се поставя само началото, но нещата не трябва да спират само до тук. Защото нещата, които чухме от представителите на Ветеринарния институт, от проф. Люцканов, от останалите участници, са насочени преди всичко как превантивно да си свърши работата всяка една от институциите, за да са първо по-малко тези заболявания и второ – ако възникне подобен род епизоотична обстановка – как във взаимодействие могат да действат различните институции – местна власт, държава, ветеринари, кметът на населеното място с цел да няма излишно напрежение. В края на срещата ще обобщим конкретни мерки, те са подсказани и от институциите, и от самите участници. Има какво да се желае по отношение на една стратегия за преодоляване на последиците, имаше по-конкретни предложения за компенсаторен механизъм, който да гарантира при кризисни ситуации спокойствието на стопаните – по отношение на обезщетяването, на пропуснатите ползи и др. В края на форума ние ще предложим на Министерството на земеделието конструктивните предложения, които те трябва да анализират, защото има много какво да се желае по тази тема. Лично аз оценявам форума като положителен.”

Заключението след няколкочасовата ползотворна дискусия на проф. Върляков, кметът на община Болярово и представителите на институциите бе, че е протекла в позитивен дух, преодолян е негативизмът. Ще бъде създаден работен екип с представители на различните институции, кметове, стопани. Те ще оформят официални решения, които ще бъдат изпратени за дискусия на държавно ниво и съответно под някаква форма ще станат част от нови нормативни уредби. Това е началото на процес, който ще излъчи конкретни мерки и решения и ще търси подкрепа от държавните институции, защото подобна трагедия в района, а и в държавата не бива да се повтаря.

IMG_8008 IMG_8015 IMG_8021 IMG_8038 IMG_8041 IMG_8048 IMG_8052 IMG_8058

 

 

 

About the Author :

Leave a reply