Народното събрание и около него

r-1024-768-sali-bat-saliНародната учителка Ана Баракова, както се самоопредели, не без основание, народната избраница, все пак, не е обикната от съдбата толкова, колкото известният Момчил Неков. Големият късмет на народната учителка, отвел я щастливо до Народното събрание, като че ли, скоро ще я отведе и до голямата мъка, породена от лелеяния, но кратък престой в храма на българското законотворчество. Всяка прогноза при толкова пъстър парламент е рискована, разбира се, но дори по-въздържаните анализатори не вярват, че нашите любимци ще се порадват на пълен мандат. Нещо повече, съвсем вероятно е заредения с противоречия парламент да не изкара и година, та ще излезе, че напразно си е ушила нова рокля новоизлюпената, мистериозна депутатка. Мистериозна, казвам, защото никому неизвестната труженичка на просветното дело, влетя в политическото пространство, не само неочаквано, но и съпроводена от шумен скандал. Всъщност, скандалът, ако се замислим, едва ли е предизвикан единствено от упорството на непреклонната учителка, влюбена във фаталното число и законотворческата дейност. Скандалът е далеч по-мащабен и касае не само и не толкова ББЦ, колкото цялата, компрометирана, политическа класа, съумяла да компрометира, по-скоро умишлено, отколкото случайно, идеята за мажоритарен вот.

Щастливците Ана Баракова и Момчил Неков, ако са виновни, че са се възползвали от нелепата ситуация, нямат вина за законодателното безумие. Нямат вина, апропо, и за партийното безумие, проявило се твърде релефно и най-смехотворно в Пловдив, където веднъж номинират народната учителка за народен представител, а сетне я заклеймяват като узурпатор и самозванец. Узурпатор тя, в известна степен, може би, наистина е, но самозванец не е, защото преди да се превърне в народна избраница е избраница на своята любима партия. Любимата партия, която вече разлюби, съвсем закономерно, щом и партията я обяви за враг, комуто е малко моралното порицание и заслужава физическа разправа. Организирана бе, всички видяхме, нарочна демонстрация пред Народното събрание, която клеймеше безмилостно клетата Ана Баракова, вече вмъкнала се, първа, преди всички, в парламента, този път съпроводена от ослепителната си прическа.

И смешна, и нелепа е тази демонстрация на гневните Анини съпартийци, но инак е по-скоро тъжно, че и този парламент започва работата си, обсаден от демонстранти. От много и различни демонстранти, такава е нашенската реалност, при това не непременно заложници на собствената си глупост. Напротив, колкото е абсурден гневът на ругаещите щастливата нещастница, толкова е справедлив гневът на кюстендилци, клеймящ печално известния Бат` Сали, заради шарлатанския му избор. Шарлатански, наистина, но отново плод на задружните усилия на компрометираната политическа класа, опазваща всякак, напук на всички, компрометираното, но удобно статукво. Оплюваното от мнозина, но сякаш непроумяно от болшинството статукво, е ужасяващо тъкмо защото опазва всякак нелогичните и незаслужени привилегии на политическата класа. В този случай, пък и в други подобни, ненавистното ДПС напразно е сочено за главен виновник, щом очевидната шарлатания е облечена в законообразни одежди с общи усилия, т.е. при равнопоставеното участие на всички партии, опазващи статуквото. Необосновани са оправданията на уж радикалните  и уж  националистически партии, че те нямат вина за безобразията, щом не една от тях населява парламента отдавна. Неубедителни са и уж гражданските и уж нережисирани протести, които досущ като радикалите и националистите, не само не спомагат да се изличат безобразията, а ги умножават.

Закономерно е, всъщност, случващото се, щом всекиму е известно, че така нареченото гражданско общество най-често се състои от платени клакьори и политически викачи. Този път, слаба Богу, не е тъй, гневът на гражданите в Кюстендил, пък и в Ямбол е законен, щом вотът им е подменен, щом са излъгани, ограбени, щом някой отново се подиграва, както с тях, тъй и с отдавна поруганата ни демокрацията. И това прави днешните протести по-истински от вчерашните, прави ги, ще ми се да вярвам, и по-нужни, щом ни кара да вярваме, че вече виждаме истински, автентични граждани, загрижени за законността и демокрацията. Имаше, за жалост, и трети протест при откриването на новата парламентарна сесия, имаше още гняв около Народното събрание, логичен гняв, логично следствие от нелогични безобразия. Породен бе този гняв от проблема с КТБ, който се превръща в средищен за държавата, като че ли, не за друго, а заради действията или бездействието на държавата. Нашата държава, известно е още от писанията на Елин Пелин, всякога е била кърмяща майка за едни и зла мащеха за други, като облагодетелствани обикновено са шепа тарикати, докато народа тъне в мизерия, както винаги. А най-удивителното е, че току се сърдят на държавата, току я навикват и упрекват тарикатите, не мизерстващия народ, те са недоволните, пострадалите и ограбените, както е и в случая, от зле  скроената държава. Цинизъм, разбира се, обикновен цинизъм, щом те са и грабителите, и кроячите, те, не някой друг, ни вкараха и в днешната безизходица, на тях дължим непреодолимата политическа криза. А цинизмът – това е обнадеждаващото, може би – в този случай май няма да им помогне, защото те самите са затънали до гуша в безизходицата, защото са объркани, безпомощни и уплашени.

Покъртителните вопли за единение, разум и спокойствие, които се откъртват от многострадалната душа на непоколебимия до вчера Бойко Борисов идват да ни покажат, че е дошъл края, може би, на политическия пехливанлък. Така изглежда, но нека не се предоверяваме на сетивата си, защото ако той наистина е достоен ученик на другаря Тодор Живков, както го упрекват някои, знае прекрасно кога да се снизи, принизи, покрие, кога да се преструва на умряла лисица, като шопите, сред които е расъл. Логични са такива реакции, щом не само непобедимата партия ГЕРБ, но и вързопът партийки, намърдали се в парламента, вероятно, са преследвани от лоши предчувствия, като се сетят за евентуалните нови избори. Логични са, общо взето, страховете на управляващите, опазили и този път свещеното статукво, но е нелогично, учудващо, че не се учат от грешките си, че продължават да упорстват, да се инатят, когато това не харесва дори на ЕС. Случаят с КТБ е тъкмо такъв, скандалът е огромен и прекрачва отвъд границите ни, щом е опасен пример за всяка банка в общността, пък и игнорира най-безцеремонно унифицираното законодателство. Скандалът, съвсем закономерно, би трябвало да приключи, поне отчасти, с фалита на отдавна ограбената банка, но някому, на мнозина, всъщност, това не е удобно. И понеже това не са случайни хора, а неслучайните хора у нас винаги са се радвали на извънредни пълномощия, те всякога са склонни към самозабравяне, което няма да пожали, виждаме, и Брюксел с институциите му. Не е нужно да пояснявам нарочно, надявам се, че тези неслучайни хора, случайно ас свързани с някой от днешните и вчерашни депутати, по всяка вероятност, въпреки че днес са обсадили Народното събрание.

Трябва да се поясни обаче нарочно, че и гневът, и надеждите им, по всяка вероятност, са напразни, щом е ясно, че нашенската , чудовищна корупция, вече е реална опасност и за Европа, която едва ли ще се примири с това. Никой в добрата, стара Европа няма да гледа безстрастно как се ограбва банка, която сетне спасяват по някакъв алхимичен начин, може да се предположи, та едва ли биха помогнали днешните и вчерашни депутати на протестиращите за спасяването на КТБ. Протестиращите обаче протестират, за да е отново обсадено Народното събрание, а надеждите ни за стабилно правителство да са несигурни. Надежда, все пак, има, ако не заради друго, заради това, че сме стигнали до върха на безизходицата, заради това, че сме осъзнали най-сетне, че ако е нетрайно това управление и мимолетно това Народно събрание, ще е трайна и още по тежка кризата, дето ни  е залюляла. Смущаващо разумните реакции на недотам разумните ни политици напоследък се дължат тъкмо на това усещане, едва ли са поумнели те, по-скоро уплашени са…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply