Народните възторзи и народният гняв

KotevЕдно от любимите ми занимания напоследък, да си призная, е проследяването на ожесточените полемики, които се вихрят с повод и без повод в мрежата. Интернет, пък и всички подобни местенца, оказва се, са любимо убежище за всеки нашенец, изживяващ се като политик, или поне анализатор. Те някак реставрират селския хоремаг, позабравената арена на яростните политически битки от близкото минало, яростните, но безсмислени битки. Писал съм вече, но пак ще повторя, че у нас всички говорят и никой никого не слуша! Повтарям, защото тази наша, невинна наглед странност, всъщност е пагубна! Пагубна, защото има сред нас, съвсем сигурно е, много умни, вглъбени хора, които мислят, обмислят, премислят, преди да си отворят устата, а сторят ли го, казват тежка истина. Обясняват неочаквано, изведнъж, но задълбочено, нещо съществено, особено важно за нас, от миналото или настоящето, тълкуват изумително сложната ни историческа съдба или още по-обърканото днешно битие.

Има в България българи, които имат какво да кажат, но не казват нищичко, защото няма кой да ги чуе, няма кой да се замисли над прозренията им, няма кой да ги слуша. И, като е тъй, замълчават сломено, умълчават се, мълчат свирепо тези, които трябва да слушаме, защото казват, безспорно, големи истини. Лесен пример е поетът Константин Павлов, да речем, изрекъл: ”България всякога се е оправяла с враговете си, погубвали са я спасителите й!” Нямаше, ако го бяхме чули, струва ми се, ако се бяхме позамислили над мъдрите му думи, да търсим настървено новия, поредния лъже-месия и да се юрваме още по-настървено подире му. А друг въпрос е, че ако имахме навика да се позамислим, ако използвахме по-честичко бедните си глави по предназначение, щяхме да знаем, че Месията е един, единствен! И това, разбира се, че няма нищо по-логично от провала и разочарованието, ако се довериш на някой лъжепророк, на поредния мошеник или шарлатанин.

За жалост, у нас често, твърде често, думите изпреварват мисълта, а пак често, твърде често, първо говорят, а после мислят и тези, дето са уж нотабили и първенци. Всъщност, тъкмо меракът за първенство ни кара да плещим глупости и вършим глупости, тъкмо той активира вредни енергии и затормозява оскъдната и без това мисъл. Още несравнимият Дядо Славейков е забелязал, че Първан име имаме, но Вторан нямаме, а си е така и досега, все бързаме, все се бутаме, като теле пред майка си, както е забелязал пък народът.

Ето, заради това, заради непобедимите български страсти, Интернет бъка от доморасли политически мислители и твърде атрактивни коментатори, които бързат да се изкажат, без да му мислят много-много…

Двоумя се, всъщност, не съм съвсем убеден, че е действително фриволна, а не режисирана, непосредната уж реакция на домораслите политикани и неочакваните коментатори. Двоумя се, защото въпреки подчертано емоционалната реакция и очарователната профанщина на дилетанта, всякога прозират доктринерски настроения, подхранвани от кипящи политически страсти. Безхитростната наглед реакция на неуморимия драскач и псувач, всъщност е хитроумна постановка на неговите вдъхновители, т. е. защитниците на доктрината или статуквото. Не ще и дума, че това са представителите на така наречения политически елит, които манипулират с всеки свой жест, съвсем съзнателно и съвсем последователно, преданите си почитатели или лутащите се наивници. А доколко съзнателни и доколко последователни са реакциите на въпросните почитатели или онези объркани хора е същината на проблема, който ни занимава. Защото народните възторзи и народният гняв, очевидно, са доста по-различни в действителността, отколкото в мрежата, където и възторгът, и гневът са някак нездрави, прекомерни, неубедителни, въпреки патоса. Нещо повече, уж отразеният народен възторг или гневът на народа, очевидно, не са отразени, а скалъпени, щом се разминават драматично с националната психика. Лесен, понятен пример, са писаниците около президента Тръмп и президента Радев, които не съм чел – подчертавам нарочно! – но не е трудно да се досетя какви са, след като съм разсъждавал върху истерията, заляла други медии. Защитниците на статуквото, хранениците на куп чужди фондации и институции, опазващи неолибералния модел и глобалистката агресия, със сигурност, оплюват яростно, както генерал Радев, така  Тръмп. Оплюват ги, задето са дръзнали да противостоят на безумията в лошо наредения свят, които са удобни някому, щом са доминираща доктрина десетилетия наред, но са и разрушителни, както за човечеството, така и за цивилизацията. За Радев, със сигурност, се е писало, че е агент на Москва и комунистите, който ще промени евроатлантическия курс на страната и прочее подобни глупости. И аз не знам доколко са си вярвали надъханите или платени писачи, докато бълват глупости, но инак е безспорно, че ефектът от писаниците им не помага на вдъхновителите им, щом действията на президента Радев са и категорични, и последователни.

Точно така, докато глуповатите клакьори се опитват да го очернят, докато се напъват да убедят лековерната аудитория в небивалици, той вече е в Брюксел, за срещи в Европейския съюз и НАТО, които би трябвало да разпилеят смехотворните теории на опонентите му. Би трябвало, казвам, защото е почти сигурно, че това няма да се случи, щом е сигурно и това, че тези, които непрестанно се оплакват от хибридни войни и агресия, всъщност отдавна водят една несекваща война срещу изконните ценности в мрежата. И не само я водят, но залагат на примитивизма, защото са си въобразили, че тъй ще заинтригуват повече хора вероятно, че тъй ще увлекат по-некултивираната, но по-многобройна аудитория. Не знам доколко е това съзнателна, планирана и координирана медийна политика, но инак е сигурно, че съчинителите на неолиберални теории прекрасно знаят, че Путин, един твърде консервативен човек, е далече от комунизма, че е десен управник, доста по-десен от либерал-демократите. Това обаче не е повод да се подвеждат възторжените нашенски писачи и псувачи, като им се внушава някак, че Путин и Русия са иманентни на комунизма, в което те вярват непрекословно, ако се съди по писанията им. Горе-долу същото се случва и с отношението към президентът Тръмп, изляло се спонтанно в мрежата от нашенските привърженици на неолибералния модел, огромното болшинство от които, мога да се обзаложа, си нямат хал-хабер от либерална демокрация. За разлика от шумната, но неграмотна, нашенска гвардия от пламенни защитници на неолиберализма, упражняваща се в Интернет, един от идеолозите на либералната демокрация Франсис Фукуяма, преосмисля, не от вчера, възгледите си. Той написа текстове, в които без увъртания, точно, ясно и категорично заяви, че „Краят на историята и последният човек” е книга, писана в друго време, стояща в друг контекст, осмисляща различна парадигма. Фукуяма призна, че неговата теория, която изглеждаше фундаментална и непоклатима, всъщност е осъдена от времето, както марксистката теория, да речем, в непрестанно променящия се, напук на теориите ни, свят. Нещо повече, Франсис Фукуяма най-неочаквано заяви, макар да е политически противник на новоизбрания президент, че прагматизмът на Тръмп трябва да се подкрепи, защото осъзнава, защото вижда какво е натворил неолибералният уклон. Всичко това нашенските викачи и псувачи обаче не го знаят, или не искат да го знаят, или не бива – това, като че ли, е най-смисленото допускане – да го знаят, за да са удобни за манипулиране…

Такава е поредната тъжна истина за нашия живот: народните възторзи и народният гняв, каквито са в мрежата, нямат нищо общо с делничните, автентични, нашенски страсти, а са гротескно отражение в криво огледало! Дали са изкривени фриволно или нарочно е трудно да се каже, но инак е сигурно, че деформацията се дължи на неграмотност, доктринерство, комплексарство, неуместни изхвърляния, още по-неуместен фанатизъм или на непобедимата глупост. Сигурно е и това, за жалост, че някой подклажда, подвежда, ентусиазираните наивници, за да защитават те, без да мислят, осъдени от историята политически доктрини и изчерпани идеологии…

Глобалното въздействие, мулиткултуралната агресия, добре е да запомним, се стреми към разбиване, обезсилване на националната традиция, на автентичните ценности, на характерното мислене и душевността на народа, ако щете, а мрежата е незаменим помощник на адептите на неолибералните теории. Не знам концепция ли е това, или случайно стечение на обстоятелствата, но с безпринципното, безотговорно и чак налудничаво говорене, с шизофреничните словесни крамоли, се постига търсената подмяна на ценности и обезродяването! Така че не е безобидно, ама никак, безобидното наглед надприказване в мрежата, уж фриволното изливане на народните възторзи и народния гняв…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply