Местните избори не бива да са само политически календар

николина хПрез 1999 година Рупен Манавян излезе на кметските избори срещу Николина Хаджигеоргиева. Манавян бе кандидат на опозицията в Ямбол, предвождана, без никакви уговорки, от СДС. Още витаеха последните лъчи от синята идея.

Всичко изглеждаше много добре направено – Хаджигеоргиева, човекът на БСП, вече имаше един мандат зад гърба си, в който нещата не вървяха особено гладко. Манавян не бе член на СДС, сините търсеха технократ, считайки, че така ще привлекат повече избиратели извън антитезата ляво-дясно.

Може би имаше известна логика в този ход – седесарите бяха смятани от по-възрастното поколение вляво за фашисти. Част от другите, тия, които бяха наясно, че сините са безкрайно далеч от фашизма, обаче също имаха резерви към една чисто синя кандидатура за кмет. Имаше защо да е така – някои от партиите, и личностите в СДС, особено КТ „Подкрепа” на д-р Тренчев, го раздаваха революционен отряд. Бяха в зората на Прехода уволнили с размах доста стопански директори, бяха и сложили на тия постове доста свои хора. А „Подкрепа”, уж  синдикат, бе плътно в СДС, според  мнозина. Бяха прави, в значителна степен. Не бе далеч от истината и това, че „Подкрепа” често извиваше ръцете на Съюза на демократичните сили.

Защо се връщам към оная 1999 година? Защото виждам сега и тук, някои прилики в изборната ситуация. ГЕРБ в Ямбол , или Георги Славов в Ямбол, защото кметът е и областен шеф на тази партия, са много трудни за преодоляване.  На пресконференцията на партия „Алтернатива за българско възраждане” в понеделник, 27 юли, когато бяха обявени кандидатите й за кмет на общините Ямбол и ”Тунджа”, Сашо Петров нарече Георги Славов бандит. Доказан бандит, ако трябва да съм съвсем точен.

Сашо Петров е  винаги много емоционален, което понякога създава проблеми на другите фигури от партия АБВ. Но пък именно Петров е един от създателите на Гражданско сдружение „Обединени за Ямбол”, а без него АБВ в града ни просто няма да има история. На пресконференцията няколко изречения каза и Драгомир Димитров, кандидатът на АБВ за кмет на Ямбол. Едно от тях бе, че преустройството на центъра на Ямбол на практика няма да донесе никакви ползи за  хората. „Този преустроен площад ще зарадва само няколко майки с малки деца и няколко пенсионери”, заяви Драгомир Димитров.

Това, което кметът Славов направи с центъра на Ямбол, според мен, бе фрапиращо неадекватно. Колосалните количества бетон и кавалкалдата  от кичозни идеи на архитекта и кмета на града ни, погълна 5 милиона лева. Центърът на Ямбол е мъртъв вече половин година. Бизнесът, който имаше там кафенета, ресторанти или ателиета, сдаде багажа. Центърът на Ямбол е мъртъв, всъщност, от няколко години. Казвам го като човек, който години наред е имал работа привечер в този район на града ни.

Пълно мъртвило е, дълго време не можех да го повярвам, ала си е така. В блоковете по центъра останаха само възрастни хора – децата и внуците им или избягаха в чужбина, или отидоха в София, или купиха жилища в други райони на Ямбол. Кафенетата, пицариите, магазините по „Търговска” и „Раковски” опустяват рано-рано.  Онова красиво гъмжило на младите около Безистена с неговите кафенета, изчезна отдавна. За това помогнаха доста с нелепата си битка някога Манавян и Хаджигеоргиева.

Докато те се караха чия собственост е Безистена, дали на община Ямбол, дали на държавата, тогава Манавян бе областен управител, някога притегателната сграда стана пустош.  И така и не възвърна славата си на притегателно място.

Именно за кметската надпревара между Николина Хаджигеоргиева и Манавян бе думата в началото на текста. Манавян тръгна с кампания, от която така и не се разбра какво е лошото, некачественото в управлението на Хаджигеоргиева от 1995 до 1999 година. Помня и един дебат по кабелната телевизия между двамата. Манавян и тогава не можа да изтъкне негативите на кметицата от БСП. Той бе по начало кротък човек, мир на праха му. В кампанията си постоянно казваше, че иска да бъде кмет като Стоян Митев. Огромната част от ямболлии нямаха, и досега нямат, хал хабер какъв  е бил Стоян Митев, въпреки че е бил кмет на Ямбол почти 20 години. С едно прекъсване от три лета от 1934 до 1937 г., да сме прецизни към историята. Митев е убит от Народния съд.

Ямболии, а и не само те, не познават миналото си. Така е обаче не само в България. А  историческият паралел, при това положение, не помага почти с нищо в една предизборна кампания. Хората гледаха какво казва Манавян за съперника си, за далаверите му.

Той не казваше нищо по тези въпроси. Спечели изборите Хаджигеоргиева.

Не казвам, че центрирайки ясно и остро гафа на кмета Славов с центъра на Ямбол, кандидатът  за кмет на АБВ  Драгомир Димитров, ще спечели изборите. Славов е ГЕРБ и ГЕРБ е Славов край Тунджа. Нито Бойко, нито Цветанов, са се разграничили от него, въпреки многобройните съдебни дела на кмета. Последното дори не е приключило, по него на другите инстанции Славов е с осъдителна присъда. Въпреки това, съдът така и не излезе с решение по делото- невинен или виновен. Съдът излиза през август във ваканция. През септември пък вече ще сме в изборна кампания, така че Темида ще продължи да мълчи…

Който иска да свали Славов от власт, трябва да говори по същество. „Няма да правя мръсна кампания”, обяви на брифинга в понеделник кандидатът на партия АБВ Драгомир Димитров.  Нямало и да отрича това, което е направено. Има резон, изборите не бива да са касапница. Ала те не са и среща, в която участващите се надпреварват да показват добри обноски.

Дали обаче съгражданите ни правят разлика между добра инвестиция и прахосване на обществени средства? Защото еврофондовете няма да продължат още 30 години. А големи свои пари няма нито Ямбол, нито българската държава. Канализацията на Каргона, и целият воден цикъл, от който е част този квартал, никога нямаше да се направят без пари от еврофондовете- та това са близо 90 милиона…

Страшно много пари дойдоха в Ямбол през тия 4 години, когато кмет отново бе Славов. Паркът стана ( той бе тотално изоставен при кмета Кирил Тодоров, това също има значение, които помнят пък комунизма, знаят, че паркът бе в чудесно състояние), но оставаше и там да не се получи нищо, след като бяха отредени, по европейски проект, близо 5 млн. лева. Ямболлии не си дават сметка колко много са тези пари. Говоря за така речените редови граждани, макар че, ако дори 3000 лева трябва да платят те, ще ги пресмятат двеста пъти.

Едно от най-опасните неща, станали в България в годините на Прехода, е именно апатията към това как се използват обществените пари.

Извън политическия календар, повеляващ на всеки четири години да има избори за местна власт, тези избори имат смисъл само и единствено, ако се дебатира за адекватността на всеки похарчен обществен лев.

Другото е пушилка, която имитира демокрация.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply