Магията на знанието

kotev1qДоживях, покрай състезанието за знаещи, да видя, че има хора, които не знаят откъде изгрява слънцето, но това не им пречи да се изживяват като знаещи. Нещо повече, като гледах реакциите на въпросните същества, забелязвах, че резилът, който  си устроиха сами, без чужда помощ, изобщо не ги притеснява, а тъкмо наопаки, някак ги окриля. Тази жена, държа да го подчертая нарочно, наистина не знаеше откъде изгрява слънцето, това не е някаква моя измишльотина или метафора, тя дълго се двоуми между Изтока и Запада, а накрая избра, за всеобщо удивление, невярната посока. Аз не си измислям приумици и като твърдя, че хората, дето са досущ като нея, макар и да са, все пак, неспособни да постигнат галактическия й резил, се усещат някак окрилени след злополучното си участие в злополучното предаване. Очевидно е, поне за мен, но и за всеки по-наблюдателен зрител, че те не само не са отчаяни от фиаското си, а напротив, изглеждат доволни, стъпват наперено, бодро, горди са сякаш, че са съумели да впечатлят така зашеметяващо аудиторията.

Бях изумен, когато се замислих върху тъй неочаквания ефект от големите или малки, разсмиващи или натъжаващи несполуки на кандидатите за слава и богатство, устремили се към стола на знаещите, но бързо разбрах, че няма нищо неочаквано, че абсурдът е по-скоро закономерен, отколкото изненадващ. И нарекох популярното и обичано телевизионно предаване „Стани богат” злополучно, тъкмо защото осъзнах, че то отдавна се е превърнало от състезание на знаещите в състезание на мераклиите за лесна печалба. И за лесна слава, което е още по-неочаквано, защото мнозина си дават сметка, по всяка вероятност, че трудничко ще спечелят повече от скромните 500 лева, но напират за участие, за да ги види цял народ. Най-неочакваното е, че не им пука, ама изобщо не им пука, как ще ги видят, в каква светлина, с какво ще ги запомнят, дали изобщо ще оставят следа, важното е да ги видят, да ги покажат на екрана, а има и бакшиш, почти сигурно е, от 500 лева.

За мнозинството от участниците, презентацията сякаш е по-важна от успеха, те се напъват да впечатлят аудиторията още преди да е започнала злополучната им борба с коварните въпроси, те вярват, че могат да се превърнат в знаменитости и без да постигнат кой знае какво. И затова, сигурно, ни смайват с професията „счетоводител-полиглот”, да речем, или друга странна комбинация, като „PR – чиновник”, например, като накрая се оказва, че въпросното лице не е нито счетоводител, нито полиглот, но има диплома за счетоводител и говори криво-ляво английски, а още по-лошо езика на държавата, в която е мило чинии някое време. А що се отнася до чиновничките, учителките и още куп жени да се изживяват като специалисти по „пъблик рилейшън”, това е твърде популярна модерна болест, гравитираща към епидемия, която вирее и отвъд състезанието. Но същественото тук е, че кандидатите за слава и богатство искат непременно да ни шашардисат с изключителността си, преди да ни разсмеят с неукостта си, та ако не могат да измислят достатъчно ефектна професия, измислят впечатляващо хоби. Едно такова занимание във време, когато уж никой не чете, е писането на книги, като се почне от неизбежната поезия, та се стигне до особено актуалната изотерика и крайно демодираното краезнание. Безброй са, оказва се, никому неизвестните писатели, направо се роят и нехаят, че подобно занимание е крайно безперспективно, но по-интересното е, че те постигат книгите си по някакъв алхимичен способ, може би, щом е очевидно, че знанията им са доста ограничени, а езикът отчайващо беден, пък изкуството да подреждат думичките направо им бяга. Въобще, лесно е да се забележи, без особено напрягане на сетивата, че телевизионният формат „Стани богат”, отдавна се е превърнал в панаир на суетата и фатално е заприличал на кой да е от безбройните риалити-формати.

Знанието, което би трябвало да е начало на началата, пък и не само алфа, но и омега, някак не вълнува кой знае колко участниците, а и за организаторите, като че ли, е по-важно шоуто. И щом е тъй, както във всяко риалити-шоу изобилстват дългокраките красавици, всякакви екзотични персонажи и  склонни да надценяват интелекта и знанията си субекти, но липсват наистина знаещите. Нямам представа какви точно са входящите тестове, но се осмелявам да допусна, че ако бяха по-прецизни, селекцията на кандидатите щеше да е далеч по-удачна и нямаше да има сред тях такива, дето да разсъждават дълго и предълго дали лайкучката е растение, а желвата костенурка. Нямам представа, длъжен съм да посоча и това, дали е случайност, някакво недоглеждане, че тестовете са такива, или концепцията на предаването го изисква, за да се осигурят достатъчно емоции на публиката. Така или иначе, нарочно или случайно, „Стани богат” в този си вид е безспорно твърде забавно телевизионно предаване, но ако целта действително е да се достигнат заветните 100 000 лева, концепцията е сбъркана. И е сбъркана не защото са сбъркани участниците, а защото е дважди сбъркана, когато осигурява незаконен просперитет на случайно, не на място попадналите аналфабети, а проваля действително знаещи хора с крайно неуместни въпроси, които са тясно професионални и извън обсега на общата култура. Парадоксално е, но тъй както са нагодени въпросите, те са по-удобни за незнаещите, отколкото за знаещите, защото един научил безброй неща човек би могъл да се препъне още на първите въпроси, като го питат за популярен компютърен символ, да речем, който той не знае, защото не ползва мрежата, докато незнаещият лесно може да налучка много неща. А друг въпрос е, че незнаещият може да получи и очаквана или неочаквана помощ, било от публиката, било от приятел, било от водещия, докато знаещия се уповава на наученото и не се надява, а по-скоро се съмнява в чуждата помощ.

Разбира се, помощта си е помощ и за знаещия, предаването е професионално, добре направено, каквито и да са недостатъците му, но е налице, така или иначе, някакъв по-осезаем бонус тъкмо за незнаещите. И тук му е мястото да вметна, че шумният спор около водещия, предхождащ новата кампания, се оказа видимо неуместен, щом спокойният, уталожен, но незагърбил чувството си за хумор Михаил Билалов е видимо по-удобен за кандидатите, предразполагащ ги някак, от екстремния, някак твърде шумен и емоционален Ники Кънчев.

Друг въпрос е, че новият водещ понякога, случайно или нарочно, подпомага, насочва нечии разхвърляни разсъждения в  правилната посока, а друг път наопаки, задълбочава двоуменето на знаещия, наместо да го смекчи. И трети въпрос е, че вършещият добре работата си водещ понякога е заложник на несвършилите добре работата си сценаристи, та ни смайва, като оповести, че Америго Веспучи е португалец. Всичко това го отбелязвам, за да е ясно, че цял куп несъразмерности, пречат на едни участници, а помагат на други и, което е най-важно, наместо да открояват, затъмняват магията на знанието. Стига се до същински абсурди, стига се дотам, че някой, който има сериозни трудности, още докато преодолява лесните начални въпроси, някак додрапва до втората сигурна сума, а с малко късмет, продължава и нагоре. Неотдавна, например, имахме удоволствието да наблюдаваме една жена, която говори много, а знае малко, но това не и попречи да стигне до ниво, което е мечта за всеки участник. Споменавам нарочно многословието и, споменавам го, защото то открояваше твърде релефно, както липсата на каквито  да е знания, така и липсата на каквато и да е логика в разсъжденията. Пристъпите на логорея обаче, които забавляваха безкрайно публиката, защото тя дрънкаше невъобразими глупости, докато се мъчи да налучка верния отговор, не й попречиха да отгатне не една и две недостъпни за нея истини. Някой, не без основание, докато се радвахме на неочаквания спектакъл, като всички, подхвърли че тази жена, може би, получава по хитроумен начин, чрез хитроумно съоръжение, нужната и информация, докато ни разсмива с куп „научни” открития. Аз не знам доколко е възможно това, но е извън всяко съмнение, че тя посочваше верния отговор, крайно неочаквано, чак накрая, след като преди това разсъжденията й, ако могат да се нарекат така несвързаните й приказки, отвеждаха в противоположна посока. По-скоро възможно е, вероятно, щом всички виждаме, че и помощта от публиката, и помощта от приятел, идват от сръчността при боравеното с компютъра и айфона, а не със знание. Трогателно е, в това отношение, дежурното вметване на водещия, че „нашата публика е знаеща”, щом е очевидно, че знае тя как да се оправя с айфона, а не друго, и отговаря лесно на най-отвлечени въпроси, но е неспособна да отгатне и най-елементарния, ако го няма в чипа. Но по-важното, най-важното е, че ако най-често не са знание налучкванията на участника, не са знание и помощта от публиката или помощта от приятел, а що се касае до третия жокер, то и той е далеч от знанието. Така или иначе, тази жена, а и не само тя, смогна да стигне до неподозирани висини, след като дълго ни разсмива с неукостта си и липсата на умение да мисли що-годе логично. И това е тъжно, разбира се, не смешно, а още по-смешно и по-тъжно е, че други жени и не само жени, докато уж разсъждават се напъват да кажат всичко, което знаят, пък и всичко, което не знаят, за да впечатлят аудиторията, но не и да се съсредоточат върху конкретния въпрос. Друга една жена, например, не по-малко претенциозна от многоглаголстващата щастливка, се преструваше, направо вдъхновено, на  невиждан ерудит, докато бърка Елизабет I с Елизабет II , но това не е кой знае какво прегрешение, щом видяхме май и такива, дето бъркат Марко Поло с Марк О`поло. Не това е същественото, а факта, че не се знаят най-елементарни неща, като всеизвестната експедиция на Христофор Колумб към Новия свят или епохалните открития на Магелан и Вашку да Гама, но това не пречи някому да се изжививява като знаещ.

И, което е по-важно, да бъде възприеман като знаещ и щедро възнаграждаван с незаслужени аплодисменти, заради полуинтелигентското си бръщолевене, в което няма нито сянка от знание или мисъл. „Стани богат” е телевизионна игра, която се превръща в своята противоположност, заради това, че наместо да открои магията на знанието и съпричасти младите към четене, напротив, някак поощрява празната  увереност, че можеш да станеш и богат, и известен, без да знаеш, без да четеш, а с малко късмет, с помощ от публиката или приятел. Но най-неприятното е, че тя фатално заприличва на всяко риалити-шоу, в което знанието не само не е предимство, а е най-дразнещ, отблъскващ недостатък….

 Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply