Любомир Котев: Крахът на илюзиите

kotev01Повърхностно погледнато, актуалният разговор е за краха на десницата, а всъщност, такъв разговор е ненужен, защото провалът на десните бе предизвестен провал. Предизвестен не само и не толкова заради разцеплението, поредното разцепление,  което всички надценяват, Бог знае защо, щом го е имало всякога, но никога не е било фатално. Проблемите на нашата десница са повече и по-драматични, разбира се, а това, че никой не желае да ги види и разтълкува, не бива да ни учудва, щом политическият живот у нас всякога е някаква шашарма. Преди всичко, десницата ни, която се обявява за традиционна, автентична или градска, всъщност, е неолиберална десница и тъкмо в това е големият й проблем. Така наречените десни, които са левичари, ако са неолиберали, така и не разбраха, че времето на тяхната политическа концепция е отминало, докато противниците им го знаеха прекрасно. И не само го знаеха, а ги атакуваха отдясно, ако наистина са десни победителите в днешните избори,  наричайки ги „Крадци на демокрация”, а и отляво, макар и не така масирано. Нещо повече, Реформаторският блок обра, като че ли, негативите на предходното правителство, като се нагърби да управлява тежки ресьори с тежки проблеми. Дали липсваше далновидност на реформаторите, дали бяха алчни за власт, но не само се нагърбиха с управлението, а и направиха много грешки, пък и престъпления.

Накрая, прословутото разцепление, разбира се, също има решаващо значение, но е нелепо да се сборуват механично резултатите на трите десни партии. Механичният сбор, видяхме, не донесе нищо добро и на отцепилите се от левицата, което също е предизвестен провал, щом схващаните като реформатори довчера техни водачи, както можеше да се очаква, вече се възприемат като предатели. Поразочарова механичният сбор и лидерите на Патриотичния блок, като че ли, но макар да не повториха резултатите от президентските избори, те имат всички основания да се считат за победители. Да, ако има реални победители, това са тъкмо така наречените патриоти, макар да не повтарят и представителството си в парламента. Патриотичният блок е победител, защото без неговото участие е невъзможно сформиране на правителство, както отдясно, така и отляво, а и отне от ДПС възловата роля на балансьор.

Другият победител, в политически план, колкото и странно да изглежда на пръв поглед, е БСП, въпреки че загуби парламентарните избори. И провалът на левите, в голяма степен, бе предизвестен провал, след като бе очевидно, че разпиляват глупашки, непродуктивно, енергията от президентските избори. С две думи казано, наместо да използва инерцията, БСП не излъчи нито едно категорично, ясно и обнадеждаващо послание, а се оплете в сложни, но половинчати схеми и непонятни уйдурми. Тази партия, въпреки опита си и въпреки обновлението, направи направо фатални грешки и доказа, че не е нито социална, нито народна. Не намери сили тя да премахне анахроничния плосък данък, защото шета, както я обвиняват, не без основание май, на богаташите в редиците й, а се нагърби с невероятна данъчна гимнастика. Има си формула и тя е ясна – подоходно данъчно облагане – а всичко друго са упражнения, които разсмиват и ядосват хората, отново не без основание, щом е близо до ума, че ако няма приходи от данъци, няма да има и пари за пенсии. Не намери сили тази партия, пак заради нечии интереси, да заяви и съпричастието си към категорично изявеното желание на народа за мажоритарен избор и премахване на партийните субсидии.

ГЕРБ, трябва да се отбележи, бяха по-гъвкави и побързаха да яхнат, както всякога, популистката вълна, а това им донесе, в голяма степен, и победата. Пировата победа, трябва да се подчертае, такава е победата на ГЕРБ, докато победата на БСП е реална, въпреки провала, щом удвоява броя на депутатите си и затвърдява усещането за възход. Победата на ГЕРБ донесе не крах на дясното, а вещае крах на илюзиите, на популистките илюзии, защото уж дясната партия, всъщност, е популистка партия. И, макар никой да не признава, че е тъй, всички го разбират май, щом доживяхме да видим, че този път никой не се обяви за победител в изборите, докато досега всички твърдяха, че са победители. Този път всички са губещи май, а големият губещ, съвсем закономерно, е големият победител! Досегашният премиер, подгонен от лоши предчувствия, сигурно, напоследък все повтаряше, че интересното ще е след изборите и си е точно така: наистина ще е интересно. Прекалено интересно ще е, но за публиката, а за него ще е по-скоро трагично, защото отсега личи колко и какви са противоречията, на които е заложник, пък и каква цена трябва да плати за непремерените си обещания.

В навечерието на тези избори, може да се твърди, направо се отприщи невиждана, мощна, популистка вълна, която накара, покрай Патриотичния фронт и ГЕРБ да обещават необуздано. Любопитно е откъде ще получат ресурс за гигантските учителски заплати, да речем, утрешните управляващи, или за актуализирането на всички пенсии, като минималната скочи двойно. Най-вероятно е правителството да е тъкмо на ГЕРБ и Патриотичния фронт, т.е. тъкмо на тези, които бяха най-невъздържани и неочаквано щедри в обещанията си, а неизпълнението на обещанията в сегашната политическа обстановка изглежда невъзможно. Крахът на популистките илюзии, апропо, ще дойде тъкмо след препъването на новото правителство, което има да решава не само сериозни социални, но и политически проблеми. Реформаторите, знаем, каквито и да бяха кусурите им, бяха харесвани в Европа, а патриотите, каквито и да са достойнствата  им, не са харесвани в Европа. Любимият вожд на любимата партия, като подаде оставката си, без някой да му я иска, не само удвои силата на БСП, но се лиши от политическата подкрепа на Реформаторския блок, която го легитимира в Европа и това са проблеми, които е абсурдно да се надценяват, не бива и  да се подценяват.

Противоречията, действително, са много, проблемите, действително, са сериозни, а не бива да забравяме и ултиматума на Слави Трифонов. Странно е, бързам да отбележа, че някои от лидерите на Патриотичния фронт се отнасят високомерно към заявеното от известния шоумен, след като е ясно, че ако наистина застане пред Народното събрание до него тутакси ще се подредят и хилядите му фенове. Още по-странно е, че не оценяват реалностите въпросните лидери, след като прекрасно знаят, че за тях , за всички тях, за цялата политическа класа, са гласували едва половината гласоподаватели. А най-странното е, че се сърдят на Слави Трифонов, дето разграничавал електората от народа, след като е ясно,че електорат са партийците и дори клиентелисткият кръг, а народът е съвсем друго нещо. Така или иначе, евентуалното правителство е изправено и пред друга опасност, голяма и реална, помитаща, бих казал, ако се отметне от обещанията си и започне да шикалкави относно народните искания в Референдума. Не бива да подминаваме и сложната външнополитическа обстановка, разбира се, Европа на две скорости, взаимоотношенията с Турция и Русия, проблемът с мигрантите. Един шанс за управляващите е, може би, че ДОСТ остана извън парламента, но дали са готови да се възползват от това, щом  са глухи за категорично и гръмогласно заявената национално-отговорна позиция на ДПС.

Нуждаем се от нови подходи, очевидно е, от гъвкава политика, в която ДПС, разбира се, би могло да помогне, когато изясняваме взаимоотношенията си с Турция, а БСП, когато преговаряме с Русия, ако е тя наистина проруска партия и ако това се случи някога. Скептичен съм, ако е необходимо моето мнение, когато мисля за решаването на тези проблеми, скептичен съм и когато се сетя за вътрешнополитическите проблеми. Скептичен съм и затова се фокусирам върху краха на илюзиите, но ще бъда щастлив, ако новото правителство, каквото и да е то, съумее да ме опровергае…

About the Author :

Leave a reply