Любомир Котев: Възкресението

kotev 8Възкресението на Спасителя ни освестя!

Спасителят спасява окаяните ни души всяка пролет. Припомняме си, щем-не щем, покрай светото Възкресение, че Синът Божий е и Син человечески, припомняме си, че всеки от нас носи частица от великолепието на Спасителя. Замисляме се върху несъвършенствата си и осъзнаваме, че греховността оцветява фатално живота ни. Завръщаме се към същността си, търсим искрата Божия, с която сме заредени, стремим се да бъдем, поне за миг, образ и подобие на Господа…

Ще ми се да е така и вярвам, че човекът  н а и с т и н а  е непобедим, както ни уверява Уилям Фокнър. И е непобедим, всякога, във всичко, тъкмо заради способността си да превъзмогва винаги собствената си низост, да се извисява над пошлостта, да остава верен на Божието начало. Вярвам, че никога, никой, няма да победи Човека, да го обезобрази и обезвери, да го откъсне някога, някак от Спасителя. Вярвам, въпреки разблудното време, че ще намерят себе си и тези, които са се залутали фатално в  прехода, които са се загубили в прехода…

Нашето окаяно, тъжно и безпросветно, отчайващо, страшно битие е такова, заради самите нас, заради низостта и подлостта ни, заради малоумието, заради осъзнатите и неосъзнати грехове. Заради цинизма, преди всичко, заради цинизма на тези, за които няма нищо свято, тези, които крадат неистово, лъжат безобразно и тормозят безмилостно всеки, дръзнал да посочи кривиците им. Липсата на морал, преди всичко в политиката, ни обрича на безредие и безвластие, на всеобща, тотална деградация. Твърде популярно е тук, за жалост, абсурдното твърдение, че в политиката няма морал, докато в по-цивилизованите държави, още Томас Джеферсън е казал, че всяка политика е безсмислена и ненужна без морал. Нашата, нашенската политика, всъщност, е опозиция не само и не толкова на морала, а е обезценяване и чак обезсмисляне на всяко добро начинание и рационално действие, които водят до всеобщо благоденствие. Човек за човека е брат! – великото послание от древността е забравено или непроумяно. Библейската мъдрост – още по-лошо! – понякога е подменена от лесни и удобни истини, псевдоистини, лъжи, които отчайват с откровената си безнравственост. Разблудното време на прехода е разблудно тъкмо заради овълчването и алчността, заради ненаситността и мизантропията на най-недостойните сред нас. Недостойните, за жалост, са почитани тук:””Богат е”, казва, пък го не пита/ колко е души изгорил живи, / сироти колко той е ограбил/ и пред олтара Бога измамил/ с молитви с клетви, с думи лъжливи.” Ботев го е казал, нека припомня, най-щедро одарения от Бога българин, а пак той, все в същото стихотворение, ще изплаче: ”Свестните у нас считат за луди!” Така е, очевидно, оттогава до днес окаяният български народ е заложник на шепата самозабравили се мошеници, които смучат кръвта му като кърлежи. И е оскотял сякаш, този наш народ, щом следва слепешката, досущ като стадо, поредния измамник, поредния нашенски Месия, който е жалка пародия на единствения Месия, който е обида за Месията. И е глух за гласа на разума този наш народ, не смогва да отличи свестния човек, не смогва да го разбере, не смогва да го следва. Свестните у нас  н а и с т и н а  считат за луди! Онези „скотове в сюртуци” от друго едно стихотворение на Ботев вилнеят досега, безчинстват и се домогват, съвсем очаквано, съвсем закономерно, до забраняване на великия поет, до изхвърляне на вечната му, освестяща поезия, от учебниците. Още по-тъжно и още по-страшно е, опитват се да забранят, да зачеркнат, всичко голямо и всичко истинско, всичко непреходно! Опитват се да забранят демокрацията, да я опорочат и обезценят, докато се кълнат в нея…

Поруганата демокрация, обезобразената, нашенска, пейзанска и балканска демокрация, трябва да възкресим и опазим сетне, ако искаме да оцелеем и този път. Светото Възкресение Христово, големият, най-светлият Православен празник, отваря очите ни, за да видим доброто, и душите ни, за да усетим Божията благодат, за да намерим сили за прераждане. Споменът за Спасителя, за Възкресението, за вечното, несекващо Възкресение, на вечния, на единствения Спасител и единствения Месия, отвежда към прераждане, към активиране на позитивните енергии, към възкресяване на доброто. Ние настървено търсим себе си в дните на Страстната седмица, съзнателно или несъзнателно се стремим към великолепието на Спасителя, ще ни се да израснем, покрай Него, да постигнем и ние Възкресение, като се отърсим от греховността си. И от глупостта, която понякога, казват, е дар Божий, но по-често е убийствена за разколебаното ни, несигурно съществуване, за нестройните ни, объркани души. Светото Възкресение Христово зарежда с надежда и сила, въздига изтерзаните ни души, окриля вярващия. Вяра, вяра ни е нужна повече от всякога, вяра, която да разпилее заблудите, с които ни засипват, лъжата, в която се давим, глупостта, която ни задушава! Вяра, вяра в доброто и непреходното, вяра в истината ни е нужна, за да опазим заветите на Спасителя и себе си, спасените от непресъхващата любов на Господа, но самозабравили се песоглавци! Нашето страдание, каквото и да е то, без съмнение, е производно на безумията ни, на покварилото душите ни безбожие, на всепроникващата безнравственост. Препълнени са, гледам, църквите в тези паметни дни от смирени наглед богомолци, но колцина са, питам се, които наистина носят Бога в сърцето си, които помнят и тачат Десетте Божи Заповеди, които обичат Истината повече от удобните заблуди. Не показното преклонение пред Спасителя, прилично понякога на идолопоклонство, а чистата вяра ни спасява! Нашата молитва ще ни донесе жадуваната благодат, само ако сме честни, искрени, само ако се стремим към истинско възвисяване и сме способни да загърбим примитивните страсти и нечестиви помисли. Ние ще достигнем спасението, което вещае Светлото Възкресение Христово, само ако сме достойни за Божията благодат, само ако сме повярвали в Истината…

Не ми отива никак, на мен, грешника, ролята на проповедника. И не проповедник съм аз, не се изживявам като някой, който може и е достоен да се доближи до Истината, а още по-малко да тълкува Божиите завети. Едничкото, което искам, е да се доближа, колкото може по-близо до Спасителя и спасението, до вярата и надеждата, които са ни тъй необходими днес, сега и тук. И затова, именно, припомням, че Синът Божий е и Син человечески, че сме образ и подобие, въпреки безумията си, че носим Божията искра и можем да победим мизерника в себе си! Човекът е непобедим! – повтарям светлите думи на Уилям Фокнър, тъкмо заради Божията искра, с която е зареден, искрата, опазваща всякога човещината ни. Длъжни сме да победим мизерника, тровещ дните ни, подлеца в нас, нищожеството, което ни нашепва удобни лъжи! Длъжни сме, за да останем достойни синове на Сина человечески, който ни спасява всяка пролет!

Възкресението на Спасителя ни освестя!

Нека помним, нека знаем, за да е пролет в окаяните ни души…

About the Author :

Leave a reply