Любов Миронова: Технологиите отнемат въображението на децата

???????????????????????????????С изпълнението на пиано на Любов Тодорова на „Шопска песен” от Крисимир Милетков започна третото издание на инициативата „Добрият пример”, организрано от психолога Павел Тодоров в Ямбол.

Този път гост беше Любов Миронова, която е специалист в развитието на потенциала на детето и води училище по добродетели, училище за родители и други инициативи в помощ на по-добрата връзка между родители и деца.

DSC07924Темата на разговора беше на тема „Децата и технологиите”. Любов Миронова разказа как преди 10 години развивала качествата на ума на децата, но осъзнала, че умът е като нож, затова са важни и добродетелите и вече 10 години води училище по добродетели. Тя даде за пример, че е завършила Националната математическа гимназия и всички нейни съученици били много умни, но една част били добродетелни, а друга – не и от тях излезли изключително впечатляващи престъпници и изключително впечатляващи добротворци, защото умът не е достатъчен, трябва и да си добър човек.

За да бъдат съпричастни всички към темата, Любов Миронова включи и присъстващите в залата. Едната част от тях отговориха на въпроса какви са щетите за децата от технологиите, а другата какви са уникалните ползи. Всички стигнаха до извода, че щети има много, а ползите са само ако имаш критерии да търсиш информация и ползваш технологиите за работа, всичко останало е шум.

prenosЛюбов Миронова поясни какви са етапите на детското развитие и каква е вредата от технологиите в първите от тях.

Целта на периода за детето от 0 до 3 г. е то да проходи, да проговори и да усвои първи стъпки в самостоятелността. Това е периодът на най-бърз мозъчен растеж и ако то бъде оставено под въздействието на компютър, смартфон, таблет или телевизор е все едно да му се открадне развитието. В този период в децата са развити подражателни сили, то наблюдава говор, движения и им подражава, тяхното мислене е нагледно действено – виждат нещо и първо действат, а после мислят, затова те опознават света през устата. В този период на детето му трябва жив човек, на когото да подражава, а ако му се даде Бейби ТВ или таблет, то няма да има на какво да подражава. В този период таблетът и телефонът за децата са като биберон, помагат им да влязат в халюгенно състояние и да не „пречат” на родителите си, но не ги развиват и не им помагат да се научат да комуникират. Другото „удобство” на тези устройства е, че когато децата са под въздействието им и не знаят къде се намират, родителите им пъхат храна, сменят им памперса, т. е. опепират с тялото им като торба с кокали и месо, но по този начин не може да се развива ума на детето и да се формира личност.

Във възрастова група от 2 до 6 г. целта е детето да се научи да прави основните неща само – хранене, тоалетна, обличане и да се самоуспокоява. И тук дигиталните устройства не помагат на децата в етапа на развитие. Според Любов Миронова, докато децата не научат кое е реално и кое виртуално, не трябва да имат „екранно” време. Те трябва да научат от родителите си какво е „наужким”, да знаят, че това се случва само в анимационните филмчета и едва тогава да им дадат да гледат нещо, което не е в мрежата, а е свалено и предварително родителите знаят съдържанието му, като „Маша и мечокът”, например. Добре е в този момент дори родителите да седят до децата си и да ги прегръщат, за да усещат те че са обичани, а не просто изхвърлени на „детегледачката” телевзор или компютър. Любов Миронова даде за пример филма „Покемон”, който няма смисъл, но има убиване по всички възможни начини във всяка една секунда. Тя посъветва родителите, за да знаят децата им за покемоните и да са „в час” с разговорите на другите в детската градина, да купят книжка с покемони, на която да зачертаят целия текст и на негово място да напишат каквото им хрумне, например, че са се разхождали в парка и са играли на пързалката. Единственото, което трябва да запазят, са имената на покемоните и кой какви сили има, защото децата само за това говорят. По този начин детето ще е социално активно, ще може да участва в разговорите, но няма да е гледало цялото насилие. Тя уточни, че вече може да има и други популярни филми като „Покемон” и обясни още, че филмчетата ги правят на прага на чувствителността на ума, изчисляват едни херцове на трептене. Едно японско филмче е минало този праг и при гледането му 600 деца са припаднали едновременно. Останалите филмчета с насилие са една идея под припадането, затова и децата са като халюцинирани от тях.

В тази възрастова група децата трябва да бъдат в по-естествена среда, да играят навън, за да са здрави и затова на родителите им трябват помощници, з ада се справят.

Много е важно до 7 г. децата да се социализират – т. е. да са играли навън с други деца, за да може да са се карали и да са решавали „социални” проблеми, т. е. всички социални умения и роли се тренират до 7 г. и затова помагат игрите на открито с други деца. По това време се изграждат т. нар. социални умения, които после са необходими на човека в работата.

От 0 до 7 г. старите български традиции са включвали плетене, бродиране, чистене на ориз – неща, които развиват мозъчни връзки, и най-важното – лазене, защото то прави координацията между лява ръка десен крак. Двигателните упражнения са много важни, защото развиват определени центрове в мозъка. Основната подготовка за училище включва максимално движение и сръчност.

В периода 7-12 г. децата учат през ръцете и краката, т. е. през манипулиране (научаваш нещо, като местиш, с движение). Затова, за да са умни децата в тази възраст, трябва да са сръчни. Препоръчително е до 12 г. да няма технологии, а да има манипулативи – кестени, шишарки, миди, парчета плат, защото те помагат на детето освен да стане умно през сръчностите, т. е. неговата система се развива от периферията към центъра, да има и въобръжение.

Според Любов Миронова най-големият проблем на технологиите до 12 г. е, че „изпържват” мозъка на детето и унищожават въображението, защото то получава готови образи и не може нищо да създава. Тя даде за пример как като даде кубчета на дете от детската градина и му казва построй село, то я пита къде е инструкцията, т. е. то не може да разбере, че трябва да мисли, а не да изпълнява указания. „В този живот никой не ти дава инструкция как да живееш и трябва да си използваш ума. Като ти кажат построй село, ти първо трябва да си го представиш и после да видиш с този материал, който е пред теб, как ще го направиш”, разясни Любов Миронова. Отнемането на въображението е огромната щета, която технологиите причиняват на децата. Тя поясни още, че роботите скоро ще правят по-добре от нас всичко, което прави лявото полукълбо на хората, но не могат това, което прави дясното – творчество, креативност, визуализация на несъществуващи към момента обекти. Затова е най-важно до 12 г. да развием дясното полукълбо на децата – да пеят, да танцуват, да рисуват, да се срещат с красота и изкуства, за да може след време да имат работа. Според Любов Миронова това става в свободна игра, а не като ходиш на занимания. Постоянното повтаряне на едни и същи движения не развива дясното полукълбо, а създава едни и същи мозъчни връзки у децата, докато тичането навън и гоненето около блока, например, се прави от децата по различен начин и това създава уникални мозъчни връзки, с които децата стават уникални. Според нея постоянното посещение на занимания от 2 до 6 г. на децата уврежда ума им и те стават като от матрицата.

Целите за децата във възростова група 7-12 г. е детето да може да чете, да пише, да смята и да развие емоционалното си тяло. До 7 г. трябва да направим децата здрави, от 0 до 7 г. трябва да развиваме физическото тяло на децата, а това предполага известна доза щурост. До 12 г. децата са в наивен реализъм, като им кажеш, че ще ти избухне главата, те го приемат за реалност, чак след това се появява идеята, че това са метафори. Децата на 7 г. не знаят колко са 10 минути, защото душите слизат на земята без представа за време и пространство, те се формират в периода 7-12 г. Затова в този период трябва да се извърши много работа по създаване на времеви пространствени представи. В този период, ако децата имат телефон, той трябва или да е най-обикновен само за връзка, или да е т. нар. телефон майка.

Технологиите не заместват общуването с живи хора; не заместват излизането навън да правиш физически неща с тялото си, защото способностите в игрите не те правят способен и в реалността; не заместват и пространственото възприемане на света, например, игра с кубчета; не заместват и общуването на детската площадка – конфликти, емпатия и умение да говориш с реални хора, каза още Любов Миронова.

Ако има технологии от 7 до 12 г. родителите трябва да научат децата си да ги ползват – да напишат текст, да направят презентация, да обработят снимка, т. е. да се създаде култура на ползване на устройството. Децата трябва да разберат, че технологиите не са развлечение, а уред на труда. Те трябва да бъдат научени и как да търсят качествена информация.

След тази възраст вече родителите не са ролевия модел. Ролевият модел стават медиите, приятелите, You Tube, затова от 7 до 12 г. родителите трябва да създадат култура какво да правят децата, ако останат сами с таблета. Технологиите от 7 до 12 г. са „бърза храна” , т. е. боклукчива бързо опакована информация, която влиза в децата, затова родителите трябва да ги научат какво да правят с устройствата.

Ако възпитанието е приключило на 7 г., на 12 г. се е формирал характерът на детето, т. е. то е станало твърда структура и след това може да прави промени, когато стане възрастен и ходи на курсове за личностно развитие, затова добродетелите се формират между 7 и 12 г. Освен това 12 г. е и възрастта, която се нарича „Рубикон”, тогава детето влиза в света на възрастните и за първи път разбира, че те са едни обикновени хора с проблеми. Дотогава те са едни великани, едни богове, на които то се опира и вярва, че винаги ще го спасят, ще са до него, ще го обичат, че всичко, което правят, дори и да е лошо, е защото то нещо е сгрешило, а не защото родителите му са лоши.

Третият етап от развитието на детето след 12 г. е да се развие умът. На 12 г. започва развитието на ума на детето и вече технологиите имат място. На 12 г. също е много важно родителите да са създали силна сърдечна връзка с детето. До тази възраст родителите и детето трябва да се обичат и през сърцето да са свързани здраво, защото на 12 г., когато то влезе в пубертета, единственото, което може да го удържи да не експериментира с всички неща, които го поканват  – наркотици, други „радости”, хапчета, е любовта с родителя. Хормоните го бутат в една посока, но понеже то има силна връзка с родителите, те отдолу като една котва може да удържат бурите, които са до 18 години. Тази силна сърдечна връзка е ключова за едни 6 години детето да излезе от пубертета с минимум щети, след това, като му се оправят хормоните и фокусира погледа, вече може да се оправя и само.

Във възрастта 12 +е дошло време за технологиите, до тогава децата трябва да имат култура за ползването им – да знаят, че те не са за развлечение, а са нещо, с което можеш да си свършиш работа, и тогава започва най-важната част – развитето на ума. Например, за програмист се търси развито абстрактно мислене, алгоритмично и логическо мислене. Абстрактно мислене се развива чрез четене на поезия и философия, логическо мислене се развива чрез математика, но и по други начини. Развиването на мисленето, включително пространствено и критическо, са ключовите задачи във възрастта 12 +. Ако детето има развито мислене и красив ум, от него може да стане всичко. Важното е на децата да се развие фундментът, а след това те да изберат с какво искат да се занимават. Опитът да бъдат специализирани тясно като малки, е открадване на детството им.

Резултатът от технологиите е хипертрофия на един панел от мозъка, т. е. нещо ти се развива много, но това не значи, че си хармонична личност, че ще си успешен в живота или че ще си здрав, обясни още Любов Миронова.

Технологиите водят до пристрастяване, за да се изчисти един човек от него, т. е. да си смени един навик, са необходими 3 месеца. Ако родителите имат вече пристрастени деца, ще трябва да издържат без устройства 90 дни, през които много да ги обичат, да ги целуват и всеки ден да си измислят по 100 интересни неща да правят с тях, така че те да се чувстват забелязани и нужни.

Според Любов Миронова най-лошото нещо, което правят родителите, е да си наказват детето с лишаване от телевизия, компютър и телефон. Ако забранят тези неща, те ги правят ценни за децата, а трябва да е точно обратното – да ги принизяват, да казват на децата си, например, не е интересно да имаш таблет или да гледаш телевизор, всички го правят, дай ние да отидем навън и да си играем, т. е. да им създаваш реални преживявания, за да останат трайни спомени в живота на детето, които да подържат топлина и любов между възрастни и дете.

За финал тя очерта и щетите от дигиталните устройства върху децата. За малки деца, стояли дълго време пред дигитални устройства, щетите са увреждне на говора, липса на въображение, недобра координация, проблеми с движенията и липса на връзка с тялото.

На по-късен етап, например, по време на шофьорски курсове, стоящите дълго пред компютър проявяват определени дефицити – при запалване не могат да координират ума, сърцето и краката, не могат да свикнат с инерцията, липсва им търпение, не правят разлика между виртуалност и реалност. Затова е важно за децата технологиите да бъдат заменени от много родителска любов и внимание.

Диана Иванова

About the Author :

1 Comment to “Любов Миронова: Технологиите отнемат въображението на децата”
  • баба от село
    June 14, 2019 - Reply

    по приказките им си личи, че тези пСиХоЛоЗи може би не са женени, нямат свои деца и възпроизвеждат нещо от някакви МоДеРнИ социални теории.

Leave a reply