Лекция за българските знамена в Музея на бойната слава в Ямбол

IMG_6020 Лекция „Бойното знаме е светиня, слава, чест и живот”, бе изнесена днес, 4 януари 2019 г.,  в Музея на бойната слава в Ямбол. Тя е посветена на предстоящия Богоявленския водосвет на знамената -светини и бойните знамена на Българската армия. Показани бяха изображения на знамето на доброволческата дружина на Жельо войвода, Самарското знаме, на Браилското – първообраз на националния трибагреник, ушито от Стилияна Параскевова, чийто баща е родом от Ямбол. Разказано бе, че бойните знамена са връчвани предимно от върховните главнокомандващи на Българската армия – българските владетели. Знамената на първите полкове са връчени от княз Александър Батемберг. Коментирани бяха символите върху първите знамена – цветовете, лъвът с короната – символ на герба на царство България, кръстът – на православното християнство, към което принадлежим. Има знаме, което е защитавано от над 200 знаменосци.

IMG_6022Най-много информация е достигнала до днес за вторите бойни знамената, връчени от цар Борис Трети. След Първата световна война и последвалия Ньойски мирен договор много от полковете са разформировани, знамената са прибрани в царския дворец. През 1936 г. царят обявява конкурси за художниците и материалите, които ще бъдат използвани. Изработката им приключва през 1937 г. В горната им част е изписано “С нами бог”. Показано бе изображението на знамето, връчено на Трети въздушен полк или Трети авиооорляк през март 1937 г. Той е бил дислоциран в района на Кабиле. Знамето е прието от командира на Трети авиоорляк майор Дреников, който го предава на първия му знаменосец фелдфебел Н. Парталски.

IMG_6030Пехотните полкове имат по две знамена – едното, по-голямо е парадно знаме и друго, по-малко, което е бойно. Вторите бойни знамена участват в бойните действие от заключителния етап на Втората световна война. Както и първите – нито едно от тях не е пленено. По време на Втората световна война е дадена заповед на ген. Владимир Стойчев, който командва Първа българска армия, от знамената са премахнати вензалите на цар Борис Трети, както и от пагоните военнослужещите, затова на някои от бойните знамена присъства само петолъчна звезда.

От края на Втората световна война до 1950 г. протичат конкурси за нови български бойни знамена. Беше показано изображение на знамето на 40-ти стрелкови полк, връчено през 1953 г. Полкът е формиран и дислоциран в Ямбол до май 1955 г.

IMG_6032Показано бе и знамето на авиобаза Безмер – ветеранът на авиацията генерал-полковник Август Кабакчиев през септември 1953 г. тържествено връчва знамето на 22 щурмова авиобаза Безмер.

Водосветът, който всяка година се провежда на Богоявление, има за цел ритуалното очистване на бойните знамена, които са били неми свидетели на бойните действия.

“Тъй като Музеят на бойната слава обръща внимание предимно на военните формирования в ямболския гарнизон, затова показахме образци, свързани с тях – второто бойно знаме на 29-ти Ямболски пехотен полк, знамето на Трети въздушен полк, на 40-ти Мотострелкови полк. В момента издирваме как изглежда и данни за щандарта на Четвърти конен полк, понеже знамената на кавалерийските полкове имат еднакви размери, но всяко едно изображение на символиката, знаците по тях са различни”, сподели уредникът в музея Ива Панева.

“Музеят на бойната слава съхранява изображение на второто бойно знаме на 29-ти Ямболски пехотен полк, което беше възстановено през 2015 г., както и реплика на Браилското знаме, дарено ни от учениците на Математическа гимназия “Атанас  Радев”. Всички бойни знамена се съхраняват в Националния военно-исторически музей. Всяко бойно знаме си има книга, в която са записани знаменосците, военните действия, в които е участвал полкът. Информацията за българските бойни знамена достига до нас благодарение на офицери от запаса – полк. Иван Иванов, който е служил до 1989 г. в Българската армия, след това над 20 години се занимава с изследване на българските бойни знамена, на българското национално знаме, разказа още тя.

“Традиция е всички бойни знамена да се сдават в Националния военно-исторически музей (НВИМ) след закриване на поделение или подмяна на бойно знаме, защото там са осигурени всички условия за съхранение, поддръжка, реставрация. Дори ние ако поискаме да направим копие или реплика, искаме специално разрешение от НВИМ. Всички оригинали, включително от мисиите, а те са трикольорът с надпис върху знамето за кой контингент е, се връчва при изпращането на мисията и при завършването й то отново се сдава в НВИМ. На празниците по определен график се изваждат знамената-светини и те участват в Гергьовденския парад на Българската армия или на 6 януари на Богоявление”, уточни директорът на музея подполк. от резерва Милчо Начев.  И едно важно уточнение – знамената се освещават само веднъж – при тяхното връчване, след това, на 6 януари те само се благославят.

About the Author :

Leave a reply