КТБ я няма, но правителство ще има…

Clipboard09w5tktghmМногострадалната КТБ, може да се каже, вече е история, щом фалитът и е неизбежен, а споменът за нея едва ли ще е вдъхновяващ за когото и да е. Тъкмо така, за когото и да е, защото дори тези, които я съсипаха и, предполага се, изкяриха от това, неохотно ще си спомнят за грандиозната далавера, откарала ги я в затвора, я на Каймановите острови. Цветан Василев, например, макар да е сочен за главния виновник, се изживява ту като жертва на гнусен заговор, ту като неосъществен спасител, та е логично да не желае да си спомня за славните инак банкерски дни. Особено ако е поредният нашенец-банкер, който някак се отърве от наказателна отговорност, както се е случвало досега. Няма осъден банкер у нас, ако не броим микроскопичните изключения, които само потвърждават правилото, та не е за учудване, че никой не очаква нещо ново. Макар че би могло да се очаква и трябва да се очаква нещо ново, щом вече сме в Европейския съюз и скандалът с КТБ е проблем, колкото наш, толкова и на общността. А има и друго, скандалът е наистина огромен, пък обирът наистина грандиозен, което личи от факта, че седемнадесетте фалирали банки през 1996 година са донесли на държавата загуба от около 2,5 милиарда, т.е. едва половината от предполагаемия дефицит на КТБ. Европа, бихме могли да допуснем, няма да гледа безучастно как някой безнаказано обира банка, европейска банка, щом това може да се случи и в друга европейска банка, да речем, във Франция. Европа, бихме могли да допуснем и това, дори вече се намеси май, щом двудневните, ненужни прения в парламента, посветени на „спасяването” на КТБ, най-неочаквано секнаха, тъкмо като бяха в разгара си. Някои рекоха, че Бойко Борисов бил вбесен от „наглото писъмце” на мнимите спасители на банката, а други, че от Брюксел са му подсказали едно-друго, но това са неважни подробности. А важното е, че покрай това двудневно прение, се видя, че уж невъзможното сътрудничество между ДПС и ГЕРБ не само е възможно, но може да възправи тези две партии срещу всички. При това, след едно съвсем безпринципно, задкулисно договаряне, заради Бог знае какви интереси, както мнозина смятат, не без известно основание. Така или иначе, злополучната банка вече я няма и това ще се отрази по-скоро благоприятно на окаяния ни бюджет, въпреки апокалиптичните картини, с които ни плашеха изиграните вложители и обслужващите ги политици. Банката вече я няма, но обслужващите политици ги има и това, всъщност, е проблемът на проблемите, сега, когато се полагат свръхусилия, за да се скалъпи тъй нужното правителство на страната, пък и не само сега. Компрометираната, некомпетентна и корумпирана политическа класа всякога е склонна на всякакви пазарлъци, което вече е свръхусилие, при това гарнирано с нашенска шарлатания. Едва ли ние нужно точно това сега, когато страната се нуждае от компетентно и стабилно правителство, при това излъчено навреме. Протяжните консултации, безсмислени, според някои от участниците в тях, или насилени, според други участници, сякаш клонят към онова ненужно, нашенско свръхусилие. И, все пак, логиката ще възтържествува, като че ли, този път, дали заради натрапващата се помощ на ЕНП, или по-скоро случайно, ще възтържествува политическата логика. Прогнозираното, очаквано, коалиционно управление на партиите от семейството на ЕНП, ще се състои, след сформиране на правителство на малцинството от ГЕРБ и Реформаторския блок. Правителството на малцинството обаче, трябва да се отбележи нарочно, е с широка парламентарна подкрепа, щом е категорична и заявена подкрепата на АБВ и Патриотичния фронт, а не по-малко категорична и мълчаливата подкрепа на ДПС. Бъдещото правителство, макар и зовящо се „правителство на малцинството”, би трябвало да е стабилно, щом има за опозиция само БСП и „Атака”, при това, след като БСП е заявила, че ще е конструктивна, а не непримирима опозиция. И, все пак, не разположението на силите в парламента, очевидно благоприятно за новото правителство, е най-важното условие за неговата стабилност, а други фактори. Преди всичко, разбира се, това е програмата, дълго обсъжданите и разнищвани осемнайсет опорни точки, много от които бяха видимо дрънчащи, или други, тайни клаузи, които са не така дрънчащи. Пределно ясно е всекиму, във всеки случай, че да се разсъждава надълго и нашироко за евро-атлантическата ни ориентация, да речем, са празни приказки, докато не така стоят нещата с проблемите в енергетиката. Натрапващият се пример е с прословутият „Южен поток”, да речем, щом е пределно ясно, че той се строи и ще продължи да се строи с наше или без наше участие, но държа да отбележа, с участието на не една страна от ЕС. Дали ще мине през България този най-голям газопровод, за да спечелим от това и да печелим дълго сред това, или ще мине покрай територията ни, за да печелят други, зависи само от родните държавници, а по-конкретно от тъкмо това правителство. И този тест, да се надяваме, този път няма да направи за смях нашите държавници, както това вече се случи, докато управляваше ГЕРБ, с путаницата около АЕЦ „Белене”, например. Споменавам нарочно и този проект, защото „гьолът”, за който говореше с патос Бойко Борисов се оказа пълен с милиард инвестиции на българската държава, които не само няма да опазим, заради собственото си малоумие, а ще трябва да плащаме още, скъпо и прескъпо, след като ни осъдят руските инвеститори. И всичко това, за да угодим, политически или икономически, на нечии интереси, за да заслужим приятелско потупване по рамото, заради компрадоското си, предателско поведение. В това правителство, освен Бойко Борисов, ще е и Меглена Кунева, по всяка вероятност, която мнозина упрекват за отнетите в мощности на АЕЦ „Козлодуй” в угода на Франция. И тя, досущ като своя министър.председател, ако е министър, ще има прекрасната възможност да се съсредоточи върху енергийното настояще на страната, пострадало от техните, както твърдят запознати, общи грехове в миналото. Не се наемам да прогнозирам какво ще се случи в тази тъй деликатна област, където се преплитат големи интереси, не само наши, при това, но инак съм сигурен, че тъкмо от енергийните проекти, преди всичко, зависи стабилността на правителството. И от политиките в тази област, бързам да отбележа, политиките, не политиката, защото ако са много икономическите проблеми, не по-малко са социалните проблеми. Новото правителство, ще-не ще, трябва да се съсредоточи не само върху цената на електроенергията, образно казано, но и върху доходите на населението. Защото каквито и да са мерките за оздравяване на БЕХ и преодоляване на натрупаните проблеми, те не биха довели до нищо, ако не се преодолее и енергийната бедност на осемдесет процента от населението. Експериментите с непосилно високата цена на електроенергията, заради ненормално намножилите се ВЕИ-та, например, са недопустими, от морална гледна точка, но това едната страна на медала. А отзад, от другата страна, е социалната нетърпимост и големият риск за правителството, който е съвсем осезаем, щом е налице и непримиримата опозиция, олицетворявана от „Атака” и склонна на най-популистки ходове. Правителство ще има, очевидно е, щом повечето от партиите в парламента са склонни да подкрепят дясна коалиция, но нека не забравяме, че ще има и непримирима опозиция, която ще отстоява своята политика. Всяка грешка на новото правителство, особено в тъй чувствителната социална сфера, при тъй натрапващата се мизерия, лесно е да се предположи, би била повод за социално недоволство и политически спекулации. Дано като говориха толкова време за програмни документи и категорични ангажименти, преговарящите дълго-дълго партии, са си дали сметка, че ножът е опрял в кокала и никой вече не вярва на празните приказки,ь колкото и да са обайващи те. Новото правителство ще е успешно и стабилно, само ако мисли, преди всичко и най-вече, за повишаване на доходите, за доближаване на стандарта ни до стандарта на развитите европейски страни. Няма друга алтернатива и политиците напразно плашат изстрадали народ с нови избори, що изборите отдавна са му последна грижа…

 

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply