Кризата и домашните митологии…

KotevКризата си е криза, не би могъл да го отрече и най-безпримерния оптимист, клати ни безначално и безкрайно, комай от първите, възторжените дни на безпределния преход, нагнездила се е сякаш завинаги в опърпания ни делник. Кризата имаше други имена, когато се радвахме неистово: нито виждахме, нито вярвахме тогаз, че рушим без да съзиждаме. Въобразявахме си, подвластни на лунатичния  унес, че стихията, в която се давим, е добрият, мечтан и жадуван, вятър на промяната, дето непременно и бързо ще се превърне във вятър на спокойствието. Окрилени бяхме от надеждата, но дочакахме крах, повсеместен крах, защото задълго не можехме или не искахме да вникнем в простичката истина, че възходът е в съзиданието, не в разрушителната стихия. Не само не желаехме да вникнем в реалностите и да ги осмислим тъй, че да намерим просека към бъдещето, като се усещахме вече затънали в блатото, а наопаки, измисляхме нови заблуди. Ясно е защо, щом прекрасно знаем, че келепирджийската страст не е затихвала нивга в народната душа, че сега, тъкмо сега, дочака изтерзаният ни народ благодатното за кражба време. Не бива, знам, да се задълбочавам, добре е да се подминават мълчешката неудобните истини, особено във времена, като днешните, когато мнозина отново се усещат окрилени. Най-добре е, не ще и дума, да погледнем на днешния и вчерашен ден, на кошмарния и  непреходен преход, като на лош сън и да изгазим някак, отново лесно и бързо, махмурлука.

И после, то се знае, да опретнем ръкави, да хванем бика за рогата, както се казва, и да разпилеем със здравата си работа злокобното наследство на проклетия комунизъм. Или, с други думи казано, отново да заживеем, по стар народен обичай, в удобния и уютен свят на илюзиите, с които отдавна сме свикнали тъй, че отдавна не различаваме летаргията на застоя от нормалния, съзидателен живот…

Необходимо е, мисля, многословното предисловие, чак се надявам да е освестящо то, щом поредният провалил се спасител на Отечеството ни плаши с криза, политическа и н`ам  к`ва , след като в нашия окаян живот, десетилетия вече, кризата е несекваща. И сме на това дередже, държа да го подчертая, заради псевдомесии, които повеждат към светли бъднини безпаметния народ със заклинания, като възпламеняващото откровение: ”Аз съм прост и вие сте прости!”.

Четох наскоро, че другият политически титан, недоносчето на тогоз, долазило до президентския пост, гледало на българския народ като на стадо говеда и, ще призная, злорадо си рекох: ”Хак ни е!”.

Не навреме, за моя, пък и за наша, всеобща радост, защото същият този, непобедим народ, все пак изстрада и пиянството, и махмурлука, събуди се и зашлеви самозабравилите се, домашни политически гении, дето опетниха още, омърсената и без това политическата история на клетата България. Народът, слава Богу, доказа и показа нагледно на своя разлюбен вожд, че не е прост, колкото него, все пак, пък и на другия вожд, страховития политически ястреб, че не е стадо говеда.

Нещо повече, доказа и показа на двамата, че не ще да го управляват добичета, които току ръчкат с остена от Вашингтон или Брюксел, за да вървят накъдето ги поведат, досущ както говедата.

Въобще, би могло да се обобщи, че  тия и други говедарщини спомогнаха решително, за да се освести народът и проумее, че не бива да е безпаметно и безмозъчно стадо. И е трогателно, че тъкмо сега, когато е вече в руини крепостта на политическата класа, така нареченият елит, реве, та се къса, че ще погинем я заради кризата, я заради ревизията на избирателната система.

Е, какво, ако не първосигнална реакция е това? И кому, щом е тъй, по се връзва красното име: Стадо говеда?…

Кризата, ако я има и доколкото я има, ни е завещана от тези, дето сега ни плашат с кризата, от бездарните и безсъвестни политици, които крадоха, лъгаха и безчинстваха четвърт век! Отечеството е докарано до просешка тояга от тях, а погромът е отколешен, но последните години, докато управляваха любимата партия и любимият вожд, разсипията бе пълна, невиждана и чудовищна, къде заради стряскащата корупция, къде заради въпиющата некомпетентност. Каквото и да се случи оттук-насетне, смело може да се прогнозира, ние по-скоро ще преодоляваме, най-сетне, непреодолимата уж криза, наместо да затъваме още в нея! Каквото и да се случи, позволявам си да допусна, ще имаме правителство, което нито е толкова крадливо, нито е толкова бездарно, пък и ще милее повече за поруганата демокрация.

Ние, няма да се уморя да го повтарям, ще се оттласнем най-сетне от отвратителния, посттоталитарен модел, при който и парламентът, и изпълнителната власт, и президентът се командват некомпетентно и безпринципно от една партия и един вожд, досущ както в комунистическото минало. И дори само този знаменателен факт вече е предостатъчен, за да вярваме, че ще преодоляваме кризата и ще намерим брод към по-добро бъдеще.

Генерал Радев, пък и всеки друг, който противостои на хегемонията на любимата до вчера партия и любимия до вчера, разлюбен вожд , е гаранция за по-доброто ни бъдеще при всички обстоятелства. А пронизителният вой на губещите властта ми прилича на воя на чакала, който вие не да уплаши някого, а за да си даде кураж! Много акъл те може да нямат, но имат съвършени инстинкти и усещат, че провалът им, истинският, големият провал, предстои тепърва, та затова гледат да уплашат и сплотят, ако не друг, поне клиентилисткия кръг…

Приказките за кризата, извисяващи се до сърцераздирателни вопли, са приказки за пред хора, като че ли, за другите, за чуждия господар, на който сервилничат продажните ни политици, защото тук няма кой да им вярва и няма защо да им вярваме. Тук и най-недосетливите,  вече знаят, че ако има криза, тя е криза на така наречената политическа класа или криза на доверието към самопровъзгласилата се за елит недомаслена паплач. Тук и заклетите конформисти, и най-примерните  мижитурки, вече негодуват и не желаят да търпят обидните лъжи и още по-обидния цинизъм, тук вече никой не вярва, че мизерия и стабилност са съвместими, да речем, или че милее за демокрацията този, който е за вся власть советом! Тук знаем, защото сме изстрадали този ужасен преход, какво е да съсипват надеждите ти безсъвестни галфони, какво е да те забиват в мизерията идиотите, обявили се за спасители на окаяното Отечество и още по-окаяния народ! Кризата на политическата класа тук е закономерна и неизбежна, защото се наситихме на безобразия, спасителна криза, която ще ни отърве от тези, които ни тормозят четвърт век.

Този народ, нашият непобедим народ, когото имаха наглостта да оприличат на стадо говеда, наглите самозванци, за които е комплимент да ги уподобим на добродушните чифтокопитни, вече ги наказа безмилостно. Защото няма за тях, за самозабравилите, недоучили, но нагли, политиканстващи партийци, по-голямо наказание от категоричното искане на народа за радикална промяна на избирателната система! Тази промяна, която народът тъй настойчиво поиска с референдума, без съмнение, ще запрати скоро, много скоро, все още шумните и все още нагли нахалници на бунището на историята…

Домашната митология за кризата, днешното и шумно, и налудничаво дрънкане на глупости, не е нищо друго, а страх, панически страх от смяната на ужасното статукво, гарантиращо благини на политическите мошеници и мизерия на народа! Статуквото, което ни запрати на дъното, което ни превърна в най-бедната държава, по-бедна и от Албания, това срамно и страшно статукво, е благодатно за тях, за така наречения политически елит, не само управляващите, а всички партизанстващи, всички облизвачи на държавните сахани. Затова реват те, затова сеят фобии, затова се опитват отново да вдивят народа! Референдумът, с който ни плашат, е страшен за тях, само за тях, не за народа! Спасителен е за нас този дълго чакан референдум, вещаещ голямата, истинската промяна и каквото и да измислят  уплашените политикани, за да наплашат и нас, аз вярвам, ще получат само присмех и презрение! Няма как да ни излъжат вече, няма кой да ни излъже, народът ще схване по-бързо, отколкото си мислят онези нахалници, че това, което е лошо за тях, е добро за нас…

About the Author :

Leave a reply