Криворазбраният популизъм

Kotev 4Криворазбраният популизъм, с който току ни занимават напоследък звани и незвани политолози, социолози и прочее коментатори, едва ли е дотам непроумян от тях, или от политическите им повелители. Напротив, треска ги тресе политическите господари на послушните социологически агенции и медии, или на други платени клакьори, треска ги тресе не заради друго, а защото прекрасно знаят какво вещае народният гняв. Популизмът, презреният и оплют популизъм, обяснено простичко, е не друго, а бунт против системата и политическата класа, бунт на народа, на който е омръзнало да го лъжат. Отчаяният и разгневен народ, комуто е писнало от всичко, вече не търпи да го баламосват политическите тарикати, изживяващи се като велики манипулатори и гласува напук, антисистемно, за да развали рахатлъка им. Точно така, народът разбива съзнателно компрометиралата се политическа система и направо съсипва още по-компрометираната политическа класа.

Това е то, общо взето, популизмът, тъй ненавистния на самодоволните и самозабравили се, неолиберални политици популизъм. И аз не знам нахалство ли е, неграмотност ли е, или малоумие, но тези, които крещят неистово, че народът се е повлякъл по демагогски обещания, че отново е излъган, жестоко излъган, всъщност, се саморазобличават като демагози, щом се задъхват от лъжат, а лъжите им са зле скалъпени. Уплашената, притеснена, побъркала се от страх политическа върхушка, като се опитва да опази статуквото, привилегиите, благините си, лъже неистово, без мярка, патологично. И не само не съумява да защити някак, поне частично, помръкнали си имидж, а напротив, става за смях, заради неадекватното си поведение. Лесни и пресни примери напоследък срещаме на всяка крачка, сериозни уж и компетентни хора, депутати, министри, професори, политически коментатори, направо се надпреварват да дрънкат невъобразими глупости. Не знам забелязахте ли, например, но същите тези политици, дето от четвърт век ни обясняват, че е демагогия и недопустим популизъм да се мисли за рязко повишение на пенсиите, напоследък, като се уплашиха, подеха дебат тъкмо по този повод. И пак дрънкат глупости, разбира се, като се напъват да обяснят колко логично е пенсиите в Албания, да речем, да са по-високи от нашите, да речем, но поне признават вече срамния факт, че сме по-зле и от албанците.

А що се отнася до предложението на Патриотичния фронт да направи минималната пенсия триста лева, като увеличи пропорционално и другите пенсии, вероятно, човек направо се чуди и мае защо едва сега се сещат за него и защо подхождат възможно най-нерационално. И ВМРО, и „Атака”, знаем, са отдавна-отдавна в парламента и наместо да се стремят сега към най-радикалното и невъзможно, общо взето, решаване на проблема, спокойно можеха да наложат далеч по-лесното, приемливо предложение, пенсията да нараства всяка година тъй, че да се доближи някак до европейските пенсии. Ако по 10-15 лева се отпускаха годишно на пенсионерите, пенсията на всеки сега щеше да е 400 лева по-висока, а това, чак сега признават, не е толкова трудно за държавата. Наистина не е толкова трудно, защото онези 20 милиарда, които изтегли правителството на Бойко Борисов, без да каже за какво, стигат, за да се увеличат пенсиите на всеки пенсионер със същите тези 400 лева за период от 20 години. Никой досега не обелваше дума за това обаче, а ако някой се осмелеше, макар и плахо да каже нешичко – Волен Сидеров се опита, например, – тутакси бе заклеймяван като мръсен, демагогстващ, празноглав популист.

Така беше, но сега, като се отвори диспут за нова социална политика, ето, демагогстват, като празноглави популисти, и тези, които инак не престават да клеймят проклетия популизъм, опасния за човечеството популизъм. Точно така, тенденциозно, преднамерено, цинично, популизмът се приравнява с комунизма и фашизма, за да се обърква, плаши, събудилият се народ. Срамно е, престъпно, но рефренът за нова комунистическа или фашистка диктатура, която ще подмени демокрацията, заради безумието на народа, се повтаря от сутрин до вечер, комай по всяка медия, облъчвайки и отчайвайки наивниците. Срамно е, повтарям, и престъпно, защото тези, които са подели непочтената кампания знаят прекрасно, разбира се, къде е и каква е огромната, подчертавам, огромната разлика, между всяко популистко движение и далеч по-радикалните комунистически или фашистки движения. С две думи казано, точно, ясно и категорично: Популизмът, всеки популизъм, се стреми към промяна на системата, радикална промяна, може би, но без да се променя обществения строй, докато комунизмът и фашизмът, помним, подменят системата, установяват нов обществено-политически строй. Колкото и радикални да са исканията на разбунения народ, както и да спекулират с тях водачите му, те не променят демокрацията, а напротив, обновяват я, правят я по-действена. Пряката демокрация, ако трябва да обобщим, е оздравителна, възродителна, за затормозения от корупция или други безобразия демократичен строй! Докато и комунизмът, и фашизмът, нито обновяват, нито възраждат, а рушат, съзнателно и безжалостно, за да градят нов живот върху руините, различен живот, диаметрално противоположен, с други ценности, различни ценности. Срамно е, но и странно, че уплашената политическа класа е способна на чак такова падение, че в стремежа да опази властта си, лъже дотолкова неспастрено.

Още по-странно е, че лъжите и стигат толкова далече, че е дотолкова объркана и тъй притеснена, че не знае каквмо да каже за промяната на върха в САЩ. Страхът и тъпотията на нашите политици, може да се твърди, превърнаха вчерашните самоуверени фукльовци в безпомощни, озъртащи се, абсолютно непродуктивни глупаци. Направо трогателно е, например, няма да се уморя да го повтарям, че рабфаковците извадиха от нафталина най-примитивното комунистическо, идеологическо оръжие: опорните точки. Направо пример за идеологическо малоумие е, че днес, в епохата мултимедиите, някой разчита на подобни, отдавна изчерпали се приьоми. Грандиозният провал на ГЕРБ на последните избори, в голяма степен, се дължи тъкмо на предоверяването на опорните точки, но странно, никой не се поучи от фиаското. Напротив, всички политически партии, всички, без изключение, папагалски заповтаряха колко вреден е, не за кого да е, а за заблудения народ, проклетият референдум на Слави, как съсипва той държавата и разбива устоите на демокрацията, как ще умножи мизерията на хората и прочее лъжи, смешни, разсмиващи лъжи, направо малоумно бръщолевене. А политическото хитруване, то се знае, е подчинено отново единствено на дребната файдица на дребните човечета, изживяващи се като Голиатовци, способни да залъжат, излъжат отново наивния и търпелив народ. Затова повтарят параноично тези безпримерни тарикати,  не разбиращи какво точно се случва, или предоверяващи се на гьосуратлъка си, че мажоритарният вот ще вкара в парламента олигарси и мутри. Те, очевидно не знаят или не искат да знаят, че и мутрите, и олигарсите, доколкото ги има, винаги са били сред тях, а не знаят или не искат да знаят и туй, че народът отдавна е проумял тази простичка истина.

Мажоритарният вот е желан от хората, защото се надява народът, тъкмо чрез него да поразчисти парламента, от мутрите и олигарсите, преди всичко, но и от партокрацията, която е по-омразна на хората и от тях. И не са популистка демагогия мераците на хората, а гняв, дълго трупан гняв, изригнал сега, защото вече всеки знае, че безобразията на така наречената политическа класа няма да секнат никога. Да, вече и децата се досещат, че самозабравянето е стигнало до крайния предел, че направо граничи с шизофренията, щом докато протестират против искането за редуциране на субсидиите за партиите, политиците не се свенят да заявят, че това би довело до още по-голяма корупция. Не знам схващате ли, но те, признават доброволно, без да им мигне окото, че корупция при финансирането на партиите има и сега, а наред с това ни предупреждават, че ако им отнемат субсидията, ще бъдат още по-продажни! Защото, видите ли, нямало как иначе да се издържат, защото, видите ли, такава била установената практика в цял свят. Е, не е така по света, ще си позволя да отбележа, партиите в цял свят се издържат от членски внос, не от черни каси, щом  съдят там за черни каси, а субсидията в Германия, да речем, е 50 евроцента, т.е. 1000 пъти по-малка от нашата, ако отчетем разликата в стандарта.

Въобще, ясно е, надявам се, че като лъжат неистово и глупашки, така наречените политици, загрижени за безценното статукво, не просто затъмняват и най.популисткото говорене, но стигат до нездраво, шизофренично и параноично дрънкане. Повече от ясно е, като е тъй, и това, че криворазбраният популизъм, с който напразно се опитват да ни уплашат, изобщо не е криворазбран, а нарочно изкривен, от провалените, но непримирими политици и техните слуги…

About the Author :

Leave a reply