Краят на безвремието

kotev 8Любимата партия и любимият вожд, слава Богу, вече са нелюбими за освестещия се народ и можем да си отдъхнем, щом вече няма да ни се присмива цивилизованият свят. Защото бяхме за посмешище, като приличахме тъй фатално на КНДР, където също си имат любима партия и любим вожд, които са далеч, ама много далеч, от демокрацията. И при нас беше така, макар че на пръв поглед са налице и демократичните свободи, и демократичната общественост. Нашата демокрация бе обезличена и изродена, нашенска, ориенталска демокрация, при която демократичните свободи ги има де юре, но ги няма де факто, защото – тук е най-големият парадокс! – сами сме се отказали от тях.

Обезвереният ни и объркан народ, не от вчера, такава е тъжната истина, става лесна плячка на домашните манипулатори, които са по-скоро нагли, отколкото ловки, та затуй съумяват да посеят празни надежди, фобии и мании в затормозеното съзнание. Домашните манипулатори, трябва да се изтъкне нарочно, сътвориха и същинско чудо, като промениха, би могло да се твърди, хода на световната история. Триумфалното завръщане на Н.Ц.В. Симеон Сакс-Кобург-Гота, нямаше да го има без техните усилия, а нямаше да го има и смехотворният, български парадокс: цар да управлява република! Нашенската гротеска, при която деградираха тотално и Царят и Републиката, бе измислена и режисирана от вездесъщата, комунистическа, милиционерска или Бог знае каква клика, която бе обсебила държавата и май още я държи в ръцете си.

Поне доскоро безумията изглеждаха непреодолими, щом монархът, нарочен за нов Месия, бе подменен от тукашните политически фокусници с гавазина си, обявен за по-нов Месия. И недотам образованите, и не дотам интелигентните, всички, би трябвало да знаят, ако не друго, поне това, че Месията е един, единствен и неповторим, но общественото съзнание, очевидно, задълго бе тежко поразено! И клетият народ не само повярва на шарлатаните, цинично обявяващи за Месия царят без царство, или далеч по-несъстоятелни, направо гротескни персонажи, но бе запленен от причудливите им послания. Като онова, например, според което трябваше да ни оправят за 800 дни, или онова, в което Водителят тържествено обяви:”Аз съм прост и вие сте прости!”.

О п р а в я н е т о  на народа от обединената в железен юмрук простотия на самозабравилите се властници и малоумните им поклонници, дано не се лъжем, май най-сетне приключи, но травмите са страшни, отчайващи. Нещастната България, тази винаги горда държава на горд народ, удари дъното, превърна се в най-бедната държава в Европа, по-бедна и от Албания! И е странно, цинично, абсурдно, че на фона на това чудовищно пропадане, на фона на националната трагедия и национална катастрофа, каквато не ни донесоха и войните, и пораженията от войните, любимият вожд и любимата партия имат наглостта да се тупат по гърдите и да убеждават, Бог знае кого, как са ни обсипали с благини!

Бойко Борисов, очевидно, е обайвал хилядите си поклонници не с интелект, с нещо друго, а и никой от обкръжението май не блести с интелект, щом още не е разбрал той, че е не срамно или малоумно, а престъпно, да се хвалиш, че си дал нещо на народа и държавата, щом си я докарал дотам, не друг, а албанските пенсионери да вземат два пъти по-големи пенсии от нашите! Шамарът, който получи вождът, оглушителният шамар, бе неизбежен, но май е недостатъчен, щом продължава да се хвали той и да дрънка умопомрачителни глупости, наместо да даде отчет за огромния дълг, с който ни натовари, да речем.

Спомнят си, надявам се, всички граждани, дето на са дотам плиткомозъчни, как клеймеше любимият вожд ненавистния Орешарски, задето иска един милиард заем и как обясняваше на първолачетата, че и техните дечица ще плащат борчовете на този изверг. После, няма да се уморя да го повтарям, този същият спасител на Отечеството, любимият Бойко, изтегли 16 милиарда, а после още 4, за да умножи  държавния ни дълг до 25 милиарда, т. е. да го направи два и кусур пъти по-голям от дълга, който натрупа проклетият Тодор Живков за цялото си царуване!

Дори само този печален факт, като че ли, е предостатъчен, за да разберем колко са и какви са управленческите умения на набедения за спасител на Отечеството, т.е. да се убедим в пълното им отсъствие. И да си дадем сметка защо липсват и икономика, и инвестиции, и социална политика, и сигурност, защо е трагично положението и на армията, и на здравеопазването, и на образованието, и на културата.

Безумията на това правителство са неизброими, а като видяхме колко е акълът на министрите, развихрили се по време на предизборната кампания, разбрахме, че са и логични, съвсем, ама съвсем закономерни. Прословутият газов хъб, например, е направо шедьовър на глупостта, пак ще повторя, щом го строим, след като провалихме проекта „Южен поток”, то е, ще повторя и това, да сториш фабрика за консервени кутии, след като си продал риболовния флот. Докато ние, нещастните заложници на неочаквано войнствения президент и  неосъзнаващия какво се случва премиер, се зъбехме на Русия, изкяри Турция, същата тази Турция, натовската Турция, която калесвахме да ни пази от Русия.  Сега, наместо да купува тя от нас огромни количества газ, ние ще купуваме, скъпо и прескъпо, за да пълним фамозния хъб, или отново са сплетени в Гордиев възел политическото и икономическо малоумие на управниците ни. Никоя глупост на тъпите ни, безотговорни управници, за жалост, не е последна, та след като провалиха всички енергийни проекти, от които можехме да спечелим много, след като ни отнеха икономическата перспектива, отнеха и политическата ни перспектива. Лишиха ни, би могло да се каже, и от национално достойнство след като провалиха кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН! Не на тях, на всички нас, на нещастната държава и още по-нещастния народ, на всички ни, се смее светът, защото техните безумия са и наши безумия, защото ние сме им позволили да ги вършат, защото държавата е такава, какъвто е народът! Ирина Бокова, дипломатът, натрупал завиден авторитет, избран два пъти на най-високия пост в ЮНЕСКО след гласуване на 199 държави, бе бламиран от собственото си правителство, в най-неподходящия момент, което е невиждан и необясним абсурд. Обясненията, доколкото ги има, са направо трогателни, защото била дъщеря, видите ли на комунистически сатрап, убеждават ни тези, дето я подмениха с дъщеря на хубостник, кръстил детенцето си на Сталин. И това, да речем, е по-скоро смешно, отколкото тъжно, но стана наистина тъжно, много тъжно, когато фаворитката на правителството КриСталина, зае предпоследното място, докато Ирина Бокова остана подгласник на победителя, въпреки заговора против нея. Ето, така губим международен авторитет, така губим и националното си достойнство, като обявяваме за гении домашните недорасляци, чийто авторитетни постове са договорени с междудържавни пазарлъци, а в същото време унизяваме най-достойните!

Глупостта и наглостта на това правителство, за жалост, не се изчерпва и с този най-грандиозен провал, но трябва да благодарим на Господ, че се самозабравиха дотам любимата партия и любимия вожд, че не съумяха да извадят поука и от международния скандал, дискредитирал ги фатално и окончателно май. И понеже, както истински комунисти, уж десните политически сладури, се осланят на волунтаризма, на силата и издевателствата над хората и събитията, а не на разума си, след още незаглъхналата глупост, спретнаха нова глупост, дето дълго ще кънти в празните глави. Одариха ни, след тъй харизматичната КриСталинка, с още по-харизматичната Цецка, която трябваше  да ни заплени не толкова с неотразимия си чар, колкото с приласкаващите послания. Така ще да са мислили инициаторите на този проект, мозъчният тръст на ГЕРБ, вероятно, е вярвал, че ще излъже пак, още веднъж, дълго лъгания народ, или се е надявал, може би, че рабфаковската компетентност на Цецка ще разпилее оскъдните знания, на защитили докторат в САЩ Радев. Посочвам тези тъй вразумителни факти не за друго, а защото в тях се отразяват и наглостта, и глупостта на управниците ни, тъпата самомнителност, гравитираща към патологичното, очевидната неспособност да се реши и най-простото логическо уравнение.

Провалът на ГЕРБ едва ли би бил толкова релефен, ако любимата партия и любимият вожд бяха излъчили по-приличен кандидат и по-прилични послания, наместо да се  осланят на напъните на Цецка и Цецко, съчетани с галфонското дрънкане на глуповати министри и още по-глупави, платени клакьори.

Така или иначе, провалът им, като че ли, бе предизвестен, щом краят на безвремието настъпва не само тук, щом и отвъд океана промяната е зашеметяваща, щом става все по-очевидно, че се е изчерпал универсалният и доминиращ обществено-политически модел.

Либералните демагогствания вече са безсилни да баламосват хората и все повече са тези, които си дават сметка май, че е безумие да мислиш за удобствата на помиярите, докато умират от глад пенсионерите! А още по-голямо безумие, разбира се, е да възнаградиш хомосексуалистите с правото да си отглеждат дечица, без да си даваш сметка, че отнемаш на нещастното дете майчината ласка, т.е. най-изконното право! Човечеството, като че ли, отново търси себе си, разумните решения, загубения морал и това е важното, а не подмяната на една политическа доктрина с друга политическа доктрина, която бързо би се обезсилила, изродила, без морал и разум…

Промяната е закономерна, краят на безвремието настъпи не случайно, както не е случаен и триумфът на пряката демокрация, но трябва да благодарим, все пак, на Слави Трифонов и всички, които са катализатор на обновителния процес, пък и да се осланяме на тях и утре, защото борбата за промяна на политическата система едва започва.

Що се отнася до ронещите сълзи за любимата партия и любимия вожд, аз изобщо не се съмнявам, че те са затънали дотолкова в безвремието, че тайничко жадуват реванша, който им се струва неизбежен. Нещастници! Те не осъзнават, че дори да дочакат реванша, то ще е Пирова победа и измамна, повеждаща, нетрайна победа, която идва само, за да ни убеди, че пряката демокрация няма алтернатива, че ще победи, ако не днес, утре, безвъзвратно и окончателно…

About the Author :

Leave a reply