Край граничната бразда

DSC04527Да попаднеш като журналист на граничната бразда, където полицаите охраняват българо-турската граница, не е лесна работа, но и не е невъзможна, ако минеш „по каналния ред” на разрешенията. На 30 декември успях да се срещна с тези полицаи, които щяха да дежурят точно в новогодишната нощ.

Закараха ни на най-безопасното и вероятно най-лесно за достигане място – участъкът между ГКПП – Лесово и началото на оградното съоръжение – в района на 268 пирамида, защото там може да се види както живата охрана на границата, така и новата ограда, която вече се охранява само с автопатрули.

Достигането до там не беше толкова лесно, защото ако нямаш високо проходим автомобил, това е невъзможно, но все пак явно има и много по-тежки участъци, които от мерки за сигурност ни бяха спестени. Тъкмо беше навалял сняг и температурите бяха паднали под нулата, а вятърът допълнително се опитваше да създаде условия, напомнящи сибирски студ. Оказа се, че това от гледна точка на пътищата дори е добре, защото иначе калта е неизбродима.

Нисанът, с който ни караха, не бил толкова подходящ за горски условия, колкото Роувърите, но всички те били заети. Същият ден беше аварирал поредният ЗИЛ, който е карал дежурните полицаи в района на Голям Дервент (развалили му се спирачките и се наложило полицаите да вървят пеша, докато дойде друг транспорт) и заради това тогавъшният заместник, а днес вече главен директор на „Гранична полиция” Милен Пенев се зарече да премахме всички ЗИЛ-ове, които карат полицаите.

Случи ми се да стигна до граничната бразда и точно на 15 ноември 2013 г., когато полицаите за първи път поеха живата охрана на границата. За една година разликата беше доста голяма, макар нито на първите, нито на дежурящите в края на годината полицаи да им беше приятно да са точно на това място – край граничната бразда.

Ако първите полицаи патрулираха направо по браздата, защото тогава нямаше други пътища, сега вече има изграден успореден път на държавната граница, който те тромбоват денонощно. Имаше и друга разлика – първите буквално не знаеха какво трябва да правят, докато сега повечето от полицаите са командировани не за първи път и вече са запознати с неволите, които им предстоят.

Уверих се, че не е толкова лесно предизвикателство да си навън в минусовите температури, брулен от ледения вятър и това, че можеш от време на време да влезеш за малко да се стоплиш в палатката край бумтящата печка не е кой знае каква утеха, но полицаите не роптаеха много силно нито срещу лошите условия, нито срещу лошия си късмет да посрещат Нова година край браздата. Вярно е, че те мразят да говорят с журналисти, добре подковани от своите началници, че това им е забранено, но настроенията понякога си личат и от премерените думи. Под сурдинка подочухме, че те дори предпочитали да са командировани на границата, защото на нормалните им работни места имали много по-неприятни и по-чести случаи на битова престъпност, отколкото край браздата.

Всички екипи, които патрулират имат осигурени палатки, някои даже имали и фургони, но до такъв така и не стигнахме, защото бил на труднодостъпно място. Разбрахме, че Гражданска защита си взела част от предоставаните фургони, за да ги даде на пострадалите от наводненията и затова сега полицаите имат повече палатки. Те не са кой знае колко добре оборудвани – най-важното в тях печката и дървата са налице, имат маса и дървени столчета, но в повечето находчиви полицаи са си пригодили сами места за сядане, защото столчетата са ниски и неудобни.

Патрулите са по трима, за да може да се сменят и непрекъснато да се поддържа горяща печката. Според правилата за 12 часа работа на дежурните им се полага половин час почивка, а на всеки час по 10 минути за сгряване.

Около палатките може да се видят камари от консервени кутии, които явно са основната прехрана на полицаите по време на 12-часовите смени.

Полагащите им се тонизиращи напитки – чай, кафе и вафли, им се раздават веднъж за 15-дневната им командировка, а храната те трябва да си осигуряват сами от полагащите им се дневни. Оказа се, че командированите полицаи от Ямбол и Сливен пътуват всеки ден до работното си място, докато от по-отдалечените краища на страната спят в Елхово. Вече не се практикува да се ползват хотели в Ямбол и Сливен, защото времето за достигане до работа се увеличава още повече.

Докато ние бяхме на границата не станахме свидетели на опит за преминаване на бежанци, но напливът не е намалял, въпреки студа. В последно време бегжанският поток бил предимно от афганистанци, но през годината най-големият брой продължава да бъде от сирийци.

Само за ГПУ – Елхово, където миналата година беше съсредоточен главният наплив от бежанци, разликата на преминалите границата е драстична – над 11 хиляди преди въвеждане на живата охрана, а сега броят е над 3000. Проблемът обаче е, че бежанците продъжават да опитват и просто се пренасочват към друго място. Не ги спира дори и оградата – пробват се да я режат или мятат върху нея огромни клони, като цели дървета, за да могат да се покатерят по тях. Естествено видеонаблюдението на границата веднага се задейства и към нарушителите се отправят автопатрули. Въпреки продължаващите набези оградата си върши работата, защото напливът на това място е намалял десетки пъти.

Наред с нелеката си полицейска работа за охрана на границата граничните полицаи непрекъснато се квалифицират и за даване на първа медицинска помощ, защото край браздата те са първите, които могат да помогнат на изпаднал в беда бежанец. От началото на наплива само в ГПУ Елхово имат случаи на пет раждания, дехидратирани бежанци, измръзнали, със счупени крайници с порезни рани и други наранявания, на които първо те трябва да помогнат, защото линейка до браздата не може да стигне. Затова и Български червен кръст периодично ги обучава.

Проблемите обаче около такава мащабна полицейска операция, в която участват хиляди, защото само командированите са над 1300 (гранични и редови полицаи), непрекъснато извират. Най-големият си остава трудният превоз по опасните горски пътища, защото след инцидента с падналия в дере ЗИЛ с 15 полицаи, при който загина един, всички са още по-изнервени и притеснени. Проблемът обаче е, че операцията не може да бъде прекратена, защото бежанците не спират да прииждат, а на този етап няма изгледи да дойде помощ от други места.

Диана Иванова

About the Author :

Leave a reply