Константин Илиевски, гл. диригент и ръководител на КО „Дианополис“: Камерният оркестър „Дианополис“ се срасна със сърцето ми

Ilrelski-Kristalna lira-Г-н Илиевски, коя е причината да поемете ръководството на  ямболския оркестър „Дианополис“? Между впрочем, вие от къде сте, имате ли някаква връзка с Ямбол?

-Аз съм от София, нямам никаква връзка с Ямбол, най-наблизо имам роднини в Бургас – майка ми е от Бургас, баба ми е от там. Каква е причината? Преди доста години бях гостувал като гост-диригент в Ямбол и оркестърът ми беше направил силно впечатление още от първата ни среща. Целият оркестър, но държа да изтъкна концерт-майсторката му Красимира Султанова. Тогава се прибрах вкъщи и казах, че това е един от най-добрите концерт-майстори, с които съм работил въобще.  Не се познавахме лично, беше, казвам го с добро, изненада за мене. И когато дойде това предложение, беше ми ясно, че с тази колежка мога да работя добре – да постигам резултати, които да не са само на равнището на Ямбол, а на национална и интернационална база много добри, а това за един млад диригент е голяма мотивация. Много бързо след огромното гласувано ми доверие от г-н Славов, кмета на Ямбол, ние със Султанова се сприятелихме и лично, без това да ни попречи на работата. Защото има случаи, когато личните приятелства усложняват работата. Напротив, горд съм, че продължавам делото, започнато от баща й преди 51 години вече и надявам се да продължа това нещо занапред.

-Като слушам като емоция как говорите, имам чувството, че ви е комфортно да работите с ямболския състав.

-Да.

-Забелязвам, че в интервютата си почти навсякъде отбелязвате и този щрих от творческата Ви биография.

-Разбира се. Много се гордея, че съм тук ръководител и главен диригент. За мен не е от значение къде се намира този оркестър. За мен е много мило това, че е в България и това, че е в един от най-старите градове въобще в Европа, свързан с хилядолетна култура и се чувствам горд, че в този даден момент, който в момента може би не е най-лекият, имам привилегията да работя в този град с този оркестър. Освен това работата на диригента като гост-диригент е много различна, отколкото като главен диригент или ръководител. Аз съм поставил един начин на работа, който колегите, въпреки много демократичното ми мислене по принцип, знаят, че по тези условия няма база за дискусии. Това е разликата – когато човек е гост-диригент, той е една седмица с тези хора. Общо взето се старае да се харесва, атмосферата да е добра. Тук работата ми е да градя за бъдещето качеството на оркестъра и начина, по който колегите работят един с друг и като екип. Изключително съм щастлив, че получавам много голяма подкрепа от страна на общината в тази дейност, защото без това нещо нямаше как да го реализирам не само административно, но и идейно. И това е причината, поради която нещата след като вече 6-та година съм тук, продължават да вървят напред. А това за нас е наистина много важно.

-Осезателен е отскокът.

-Благодаря ви. Аз имам пред вид, че след този осезателен отскок нещата продължават да се развиват. Обикновено в изкуството има винаги някакво развитие, отскок и след това става много трудно продължаването на развитието. Докато при нас се задълбочава качеството на нашата работа.

-А разстоянието как го преодолявате? Вие не живеете в България, доколкото знам.

-Първо по административните, чисто технически, комуникативни въпроси ние имаме разработена една схема, която за България е малко по-необикновена, но по света или там, където класическата музика има голямо влияние върху обществото, тя е напълно нормална. Тоест това дали човек ще каже на някого лично нещо или ще му каже по телефон, напише в имейл, издаде заповед, която, разбира се, е подписана, сканирана и т.н. не би трябвало да има разлика и радвам се, че колегите и общината възприемат този начин на работа. А що се отнася до разстоянията, току-що се прибирам от едно турне в Китай със Софийска филхармония, където за 12 дни навъртях 60 хиляди километра. Така че разстоянията от там, където живея, до Ямбол не са въобще толкова големи и освен това инфраструктурата е добра.

-Как избирате програмата за концертите на „Дианополис“?

-Има няколко повода да избера програма. Първо, както сега за този „Новогодишен концерт“, където програмата я избирам от традиционните пиеси, ние го правим във виенски стил, така да се каже. Такива, които ще бъдат познати на публиката, ще се харесат, ще й създадат едно удоволствие и чувство, че участва в този празник, който гледаме по телевизията с Виенска филхармония всяка година. Като държа да изтъкна, че в интерпретациите на тази виенска музика аз съм толкова конкретен, колкото, ако бих я правил във Виена. Това е нещо, което колегите, разбира се, не им беше лесно, но се постараха да го научат за тези години. Ние свирим наистина с привичните специални спирания, всичко присъщо за тази музика детайли. По някой път, особено в последните години, ни се случва да ни гостуват солисти от много висок, световен ранг. Освен Красимира Султанова, която е прекрасна солистка, на изключително ниво, при нас гостува Светлин Русев с неговата цигулка Страдивари, Теодоси Спасов, Цветан Недялков този сезон и редица други, може би не чак толкова звучни имена за България, но солисти, идващи от чужбина, като напр. Ани Лаунер и т.н., предстоят още гостувания през този сезон. В тези случаи обикновено солистите определят програмата, която искат да изпълнят сами. Но ето, мога да издам една малка тайна, че на тазгодишната „Златна Диана“ успяхме да се разберем със Светлин Русев той да изпълни Паганини Втори концерт за цигулка тук в Ямбол – беше голяма мечта да прозвучи Паганини с неговия Страдивари тук в Ямбол. За него това ще е първо изпълнение. Така че той ще научи този концерт специално, за да го изпълни тук в Ямбол за първи път. Има и такива случаи, за да може човек да се разбере наистина със солиста. И третият вид на избор на програмата е, когато аз като диригент се грижа за натрупването на репертоар и на материал от оркестъра. Това е нещо подобно, както във всички други професии – човек има нужда от опит, има нужда да мине през някои неща и периодично да ги повтаря. Това са основни пиеси за камерните състави и основни оркестрови пиеси, които просто трябва да бъдат свирени често, защото по този начин оркестрантите се сработват, наистина се повишава нивото на оркестъра. Така че има и програма, съставени изцяло по този начин, както и пиеси, които се включват често в репертоарния план за сезона, за да станат наистина репертоар. Имаме, разбира се, и Цветомира Гицова – прекрасно сопрано, което е на щат при нас и винаги се стараем да използваме нейното участие, когато е възможно. Този сезон тя има свръх натовареност в нашия репертоар, участва почти на всеки концерт. Стараем се да използваме ресурса, с който разполагаме, максимално.

- Изяви на „Дианополис“ извън концертите в Ямбол?

- Нямаме в момента предстоящи. Миналата година гостувахме в Нова Загора и на фестивала в Св. Влас, но идеята още като дойдох като главен диригент и ръководител в Ямбол беше, нарочно използвам тази дума – ние да обслужваме местната публика, защото тук в Ямбол просто ни създадоха условията за това от страна на общината. Ето този прекрасен Безистен, в който вече има орган, това е една зала, в която като дойдат колеги от други градове, те се възхищават. Викат: брей тука какво е изградено! Всъщност при нас публиката нараства от концерт на концерт. Това може да се каже съвсем непретенциозно. Успяваме вече да напълним и Безистена, който е с капацитет 220 места и то не само 1-2 пъти в сезона. Това е прекрасно, защото създава в Ямбол един културен слой от хора, които започват редовно да се интересуват от класическа музика, разказват го на своите приятели, съседи и роднини, взимат ги и тях и ние наистина тук създаваме, благодарение на общината и на това гласувано доверие от г-н Славов, за което казах, едно културно огнище. Много се радвам, че имам абсолютно единомислие в тази посока и с г-жа Сулеменко, директорката на общинското предприятие „Туризъм и култура“, към което бяхме присъединени и това много ми помага. Не водя никакви вътрешни административни борби  на никакви бази от тип политика и т.н. Говорим просто, по същество, професионално за нуждите на оркестъра. Разбира се, понякога за нуждите на общината искат някакво участие от нас и ние винаги откликваме и на това. Но това е подкрепата, която бих пожелал във всеки друг български град и район към културните състави. Не си мислете, че на Запад нещата функционират по друг начин. Напротив, те функционират точно така – благодарение на държавата, на общините, които дават такава подкрепа, каквато ние имаме в Ямбол. Там нещата просто няколко века са се развивали. Това е големият смисъл да съм тук.

- Нови музиканти привлекли ли сте в оркестъра? Има ли смяна на поколенията?

- Откакто съм пристигнал доста нови музиканти вече свирят в оркестъра, както има и разширяване на нашия състав, като сме си поставили една рамка да не надвишим камерен оркестър. Искаме да останем камерен оркестър и за бъдещето, но това е доста разтегливо понятие. Камерен оркестър не са 5 човека, но не са и 50 – някъде около 20-25 човека вече приключва камерният оркестър и започва да става симфониета или симфоничен. Нашата цел е да запълним всички регистри, както се казва – откъм духачи, и откъм щрайх, който вече е много стабилен, имаме даже чужденка, която свири при нас и за всеки концерт пътува, за да свири точно в Ямбол – казва се Мартина Бохуницка и е от Словакия. Там е била дори концерт-майсторка на една от словашките опери, не е случаен човек, но казва, че работата й в Ямбол я удовлетворява дотолкова, че си струва да пътува и да се труди заедно с нас в този екип. Да, има приемственост между генерациите, защото за своята професия аз съм все още млад, на 39 години съм. Диригентите общо взето след 50 г. влизат в златната си възраст. Но аз изключително много уважавам по-старата генерация. Смятам, че независимо от таланта и възможностите на един човек, когато той е вършил дадена дейност, особено в сферата на културата и музиката се е занимавал 30-40 години с нея, той е натрупал опит, огромен опит. От чисто административна гледна точка държавата, работодателя са инвестирали многогодишно в него едни средства, с които той е достигнал до този опит. Изместването на такива кадри, може би от много талантливи, но не опитни колеги, веднага, без приемственост поне от няколко години между поколенията, е една много голяма, чисто финансова загуба за работодателя и така стават сривове. При мен идеята е: важно е да има млади хора, да има следващо поколение, трябва да бъдат възпитани обаче тези поколения. Трябва първо да седнат с този по-възрастен колега, да седнат заедно с него, да научат от неговия опит. По този начин те всъщност ще си съкратят изключително много годините време, които ще им трябват да достигнат до неговото ниво и ще имат възможност в своята кариера, в своя живот да го надминат. Търсим такива млади хора за нашия ансамбъл, които имат желанието не само да бъдат прекрасни инструменталисти, а и да бъдат комуникативни и да могат да участват добре в отбора, така да се каже, за да могат да използват от натрупания опит, от натрупаните традиции в този оркестър, тъй като маестро Султанов преди 51 години десетилетия е градил точно това и аз всъщност виждам как ние продължаваме в тази традиция.

-В едно ваше интервю Вие отбелязвате, че Ямбол се намира между градове с опери, с повече традиции, това доколко е плюс и доколко е минус за града ни?

- Не трябва да забравяме, дано не се лъжа, че първата оперетна сцена извън София преди много години е била в Ямбол. Сега вече тази оперета я няма и е много жалко. Разбира се, оперното изкуство е много популярно и е избирано от хора, които не знаят защо отиват на класическа музика. Донякъде е свързано с известен снобизъм, извинявайте, че го казвам така директно, има нещо такова. Не искам да омаловажа в никакъв случай дълбочината на това изкуство, но искам да кажа, че оперите в Стара Загора и в Бургас определено имат много по-лесен достъп до публиката, отколкото един камерен оркестър. Противно на това обаче ние имаме много повече публика, отколкото те. Казвам го непретенциозно, в смисъл за мащабите на нашите събитие, тъй като ние се стремим не към квантитет, а към качество. В смисъл – количеството за нас, разбира се, е много важно, имаме поставени задачи в сезона, които трябва да изпълним, но определено претендираме за качество, което надминава границите на нашия регион, дори бих казал националните граници на България и много пъти на нашите концерти сме постигали качество, което тези интернационални солисти приравняват към много добри европейски състави. По-трудната задача е, разбира се, това качество да го задържим и да го направим редовно, т.е. да задържим на всеки един концерт известно ниво, под което да не падаме. Не мога да кажа, че е лесна комуникацията със съседните оркестри и градове, тъй като, разбира се, срещаме малко конкурентно мислене. Моите идеи отначало бяха, че ще можем някак си да комуникираме, на тази база да си разменяме програми, оркестранти, солисти, но това е много трудно. Има някои от директорите на съседни културни организации, които  за тези 5-6 години даже не са влезли по никакъв начин във връзка с мен след 10-15 обаждания. В крайна сметка идва един момент, когато човек разбира, че желанието за комуникация с него го няма и всеки има някаква чест, въпреки че моята лична чест, доколкото мога, съм я жертвал в името на развитието на ансамбъла. Но след 15 опити за комуникация, наистина мисля, че това е границата, така да се каже. Има други, като например операта в Стара Загора, които ни гостуваха вече 2 години на „Златната Диана“, операта в Пловдив, която отново тази година ще гостува с много силни постановки, така че това е различно в зависимост от градовете.

-Миналата година получихте националната награда „Кристална лира 2018“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци в категория „диригент“. Какво е за Вас това отличие?

-Първо трябва да кажа, че е изключително изненадващо. Наистина, съвсем честно. За мен беше огромна чест да бъда изобщо номиниран в тази категория, защото както споменах аз съм на 39 г. и за професията си съм още младеж. А бях номиниран в категория заедно с големия маестро Емил Табаков. Мисля, че това е име, което е известно абсолютно на всички в България и даже бих казал, че е един от най-наложилите се диригенти въобще в гилдията ни. Също и с Ивайло Кринчев, главният диригент на Старозагорска опера. Наистина, бях номиниран за един изключителен концерт с оркестъра на Българското национална радио, на който изпълнихме Брукнер, Щраус и Малер в една програма с двама прекрасни солисти и дори за първи път – Симфоничния прелюд на Брукнер в България. Никога не беше изпълняван, намерих нотите от едно австрийско издателство. Когато отидох на церемонията, честно ви казвам, не предполагах, че аз ще спечеля „Лирата“, защото категорията „диригент“ не е категория, в която широката общественост има право на глас. Има само една категория, в която публиката избира, така да се каже, а в случая има комисия от експерти – от други диригенти, композитори, изключително образовани и уважавани от мен хора, които решават за кой ще бъде тазгодишната лира в категорията „диригент“. За мен беше много позитивното, че тези колеги са решили, че ще дадат „Лирата“ на мен тази година. Много се гордея, че точно в категорията „диригент“, но държа да кажа, че лирата се присъжда за постижение едноразово, така да се каже – за нещо, което е било най-върховното в сезона за тази комисия. И в този случай диригентът, макар че получава „Лирата“, е само носител на този приз, а оркестърът, колегите, които работят с него, прекрасните солисти, продуцентите – целият екип, всъщност е този, който стои в основата на това постижение. За мен определено получаването на „Кристална лира“ в моята родина е една от най-големите гордости в живота ми.

-На Вас лично какво Ви предстои през тази година?

-Опитвам се да мисля от месеци до месеци. Сега току-що се прибирам от първото историческо турне на Софийска филхармония в Китай, където също имах честта на бъда диригент на този прекрасен оркестър. Дирижирах 11 новогодишни концерта с Симфониета дел арте – оркестърът ми, който е ситуиран в Централна Европа, в Австрия. В Ямбол имам Новогодишен концерт /б.ред. – беше на 19 януари/ , следващата седмица съм във Видин. Междувременно аз съм преподавател по композиция, оркестрация и дирижиране в Братиславската консерватория, студентите ми завършват семестъра, така че междувременно в един от дните трябваше да направя комисионален изпит за тях. В момента, в който се прибера от България, следва вторият тур от изпита по композиция и така протича цялата година. Обещал съм на жена ми и дъщеря ми да огранича работното време, за да има повече време, което да прекарвам в къщи, но те имат голямото разбиране към мен, че просто в момента наистина идват предложения, които няма как да бъдат отказани. И надявам се те да не спрат през следващите години, защото са много важни за моето развитие. Освен това се надявам те да бъдат продължително съвместими с работата ми тук, в Ямбол, защото Камерният оркестър „Дианополис“ срасна със сърцето ми и се превърна в една много основна дейност в моето развитие.

Разговора проведе: Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply