Коментарът на Любомир Котев: Циганско лято

Kotev 10Циганското лято, открай време, радва пенсионерите. Закопнелите за топлина старци всякога са се наслаждавали истински на затихващите слънчеви лъчи. А сега, непогасващото все още слънце е по-нужно от всякога на клетите пенсионери, на които не достига не само топлината. Така я докарахме, че достойните хора, живели достоен живот, работили със сила и страст десетилетия, днес са принудени да броят стотинки за какво ли не. Оскъдицата, навсякъде и във всичко, ги кара да смятат и пресмятат, да се чудят как да нагодят оскъдните си пенсии към нуждата, като сметката, разбира се, все не излиза. Няма как да излезе, щом парите са малко, а нуждата голяма, щом цените растат, а пенсиите не мърдат, щом към мизерията се прибавя още мизерия. Недоимъкът, който всякога е съпътствал родния пенсионер, днес е отвратителна, ужасяваща, непроходима мизерия! През последните десетилетия, всички пенсии, съотнесени към стандарта на живот, загубиха от стойността си, намаляха драстично, ако ги съпоставим с растящите цени на стоките и услугите. Нарасналата номинална стойност на пенсиите, с която спекулират самозабравилите се политици, не бива да подвежда никого, защото скромната някогашна пенсия от 80 лева, да речем, има няколко пъти по-голяма покупателна стойност, от днешната уж прилична пенсия от 280 лева, да речем. Не са нужни кой знае какви изчисления, за да убедим и най-недоверчивия, че е действително така. Стига да припомним само какви бяха цените на бензина, на водата за бита, на електричеството, на комай всяка от битовите услуги. Ако някой е забравил, ще му припомня, че бензинът от 20 стотинки скочи на 2 лева и 40 стотинки, или увеличението е 12 пъти, а при водата увеличението сигурно е 20 пъти, че и повече, пък при електричеството Бог знае колко, пък за парното отопление направо е неприлично да се говори. И, съвсем закономерно, хората студуват, не само ако са им изключени радиаторите, не само ако са пенсионери. Малцина могат да се радват истински на истинската топлина зиме, малцина могат да си позволят разточителството да  се топлят колкото си искат и както си искат, та затова циганското лято ни е по-мило, откогато и било…

Циганското лято, ако носи топлина и радост на нещастните пенсионери, на щастливите политици носи безпардонност и гьонсуратлък. Ние отдавна сме свикнали и с безсрамието им, и с нахалството им, но едва ли е минавало през ум на някому, че и безсрамието, и нахалството на нашите избраници, ще постигнат космически висоти. Дотолкова непремерени, глуповати, кухи и неприлични са приказките им, дотолкова недомаслени жестовете и преструвките, че човек неволно се пита, дали са нормални, тези тъй самоуверени инак, народни уж водители. Напразни са подобни съмнения и ненужни, защото ако са луди те са луди за зелник, защото са нагли тарикати, безскрупулни нашенски хитреци, които са циници, а не психопати. Колкото и налудничави да са приказките им, колкото и шашващи да са уйдурмите им, колкото и смехотворни да са кандърмите им, те са все лъжа, добре премерена лъжа, според техните сметки, дето са сметки, то се знае, без кръчмар. Ние, народът, би трябвало да сме кръчмарят, но спим и сме ги оставили да разиграват коня, както си знаят. И те, като е тъй, се надпреварват да дрънкат глупости, възмутителни глупости, които би трябвало да разсмиват, но натъжават! Онзи ден, например, вторият човек на любимата партия, без да му мигне окото, тържествено обяви, че пенсиите, представете си, са се повишили значително. И, за да е съвсем убедителен, видният политик, обясни, че от 1 октомври, минималната пенсия за трудов стаж вече ще е 200 лева, а най-минималната 170 лева. Що се отнася до другите пенсии, той деликатно замълча, забрави да се похвали и с традиционното нарастване на мизерните пенсии с жълти стотинки по прословутото Швейцарско правило. Имаше защо да е неочаквано деликатен този тъй неделикатен инак политик, щом неговата партия и неговото правителство, извършиха – ни по-малко, ни повече! – престъпление против пенсионерите, каквото никъде другаде, никога, не е имало. Може да звучи невероятно, но е печален факт, че ние сме единствената държава в света, в която държавата си е позволила крайно нецивилизованата волност, скандалното социално поведение, абсурда, да взема от работилите и плащали данъци десетилетия труженици, за да дава на неработилите лентяи. Аз не знам популизъм ли е или идиотизъм това, как изобщо се е случило немислимото уж безумие, но е факт, че нараснаха най-малките пенсии, т. е. пенсиите на тези, които са работили най-малко или най-лошо, но не мръднаха пенсиите точно на хората, които са работили най-силно и най-съвестно. Това е безпрецедентен акт, който обезсмисля нормалния труд на нормалните хора, който игнорира пенсионното осигуряване, който ограбва, в буквалния смисъл, работилия свястно и осигуряващия се съвестно гражданин. Само че наместо да помислят как да се оправдаят, заради крайно нецивилизованото си поведение, заради очевидното си престъпление, нашите държавници се хвалят с постиженията си, сред които, представете си, било и повишаването на пенсиите. А друг въпрос е, че и тъй широко прокламираното, уж значително повишение на минималните пенсии, също е фиктивно, щом те, след увеличението, са 15 път по малки от средната пенсия в Нидерландия. Нека припомня тук и това, че на такава пенсия или още по-малка, минималната социална пенсия, у нас се радват поне един милион пенсионери. Каква ще да е тази тяхна радост, жалката им, сиромашка радост, личи от факта, че трябва да дадат поне три пенсии, или една четвърт от годишния си доход, за да си осигурят дърва за зимата и то, ако живеят на село и ползват преференциални цени…

Циганското лято и началото на новия парламентарен сезон са повод  да си спомним и за бойките речи на бойките някога опозиционни депутати, дето вече са коалиционни партньори на управляващите, реални управници на държавата и нещо взеха да мънкат, наместо да крещят възбудено. Няма как другояче да е, щом най-буйният сред тях, категорично обещаваше минимална пенсия от 500 лева, ако партията му влезе във властта, няма как да не мълчи сконфузено сега той, щом пенсиите наместо да се увеличат тройно, както щедро обещаваше той, се увеличиха с три лева. Той поне виновно мълчи, ако не друго, след като стана за смях с бомбастичните си изявления, докато шумните му аркадаши, въпреки провалените обещания, продължават да се хвалят като умопобъркани и да дрънкат невъобразими глупости. И техният гьонсуратлък отдавна не е проблем само на пенсионерите, а е проблем на цялото общество и проблем на държавата, а и проблем на Европейския съюз и международната общност. Защото тъй непонятното и тъй арогантно незачитане на социалното право, разбира се, създава опасен прецедент, който е не просто възмутителен, а действително опасен, разрушителен за отдавна установени порядки и принципи. В Европейския съюз, вероятно, са сериозно загрижени, заради неочаквания социален експеримент, или тукашните безобразия, ако трябва да сме пределно точни. Нашата преса, подкупните, сервилни медии, сконфузено мълчат за европейската реакция на тукашните безумия, както сконфузено мълчи онзи шумен някога и прекалено щедър депутат. Реакцията обаче си е реакция, неизбежна е, и макар да се спотайва, Бог знае защо, дори лявата уж и социална опозиционна партия, омбудсманът Мая Манолова, защото й е подсказано отвън, по всяка вероятност, заяви категорично, че още тази година трябва да се индексират пропорционално всички пенсии, за да се бъде премахната чудовищната неправда. Това едва ли е повод за прекомерна, а още по-малко за преждевременна радост, щом нашите политици, отдавна го знаем, обикновено се опитват да преодолеят едно безобразие, като наченат ново безобразие. Така или иначе, има някаква надежда за онеправданите пенсионери и, колкото и нищожна да е тя, топли изтерзаните им души…

Циганското лято е едничката, все пак, реална топлина и светлина през тези слънчеви есенни дни. Нека им се порадваме, докато ги има, защото не е сигурно, че скоро ще получим това, което сме заслужили с труда си…

About the Author :

Leave a reply