Коментарът на Любомир Котев: Сътворителят на Съединението

kotev 15Опитваме се напоследък, като че ли, да разкрием, преоткрием и преосмислим действителните стойности на българското време и битие, да видим и проумеем същностното за националната история, да отдадем дължимото на онези личности, които опазиха и възвисиха Отечеството. И, съвсем очаквано, съвсем закономерно, най-сетне засия на българския небосклон ярката звезда на гениалния Захарий Стоянов, комуто приляга повече от всекиго да наречем н а ц и о н а л е н  г е р о й, но наместо това, задълго неглижирахме, заради съчинената от плитки мозъци репутация на отявлен русофоб. Наистина съчинена е репутацията му на русофоб, защото този голям национал-революционер и искрен родолюбец, посветил бурния си живот на освобождението и просперитета на България, е бил всякога безпримерен патриот и последователен т и р а н о ф о б, както сам заявява, но отношението му към Русия съвсем не е еднозначно. Ако той си остава заклет противник на самодържавието, макар че по ирония на съдбата е и крепител на най-диктаторския режим у нас, то противник на Русия е само, докато тя е опасност за националната ни независимост, а по-сетне е радетел за нормализирането на взаимоотношенията ни с Освободителката. Винаги, всякога, всичко, което върши този велик българин, то е все в името на Отечеството, а интересен момент в неговата удивителна биография е, че тъкмо Съединението, в най-голяма мяра, допринася за русофобските настроения у Захарий, които се задълбочават след Преврата и Контрапреврата, а сетне отшумяват, за да се стигне и до радикална промяна във възгледите му…

Но нека видим кой е Захарий Стоянов и как стига той до своето най-велико дело Съединението на Княжество България с Източна Румелия, защото случайно или нарочно, през времето, когато бе позабравен,  се натрупаха много неистини и полуистини около светлата му личност и великото му дело. Забравата, бързам веднага да уточня, не е случайна, а я дължи той, преди всичко, тъкмо на Съединението, защото Димитър Благоев написва цяла книга, преливаща от ругатни, в която Захарий е заклеймен, защото е вдъхновителят и извършителят на този  а н т и н а р о д е н  а к т. Така вижда и оценява ролята му Благоев, според него кефът и мераците на руския император са по-важни, отколкото осъществяването, макар и частично, на великата национална идея за целокупна България. Според комунистическия идол, чиито оценки за личностите и събитията задълго се приемаха, учудващо безкритично, за абсолютна истина, всички дръзнали да се противопоставят на щенията на руския цар са  т ъ л п а, а тези, които кротуват безропотно  н а р о д, дори когато политиката на Русия застрашава националната независимост. Захарий Стоянов, според отчайващо пристрастния тълкувател на историята, е изневерил на нашите апостоли и опетнил апостолското си име, като е повел тълпите и осъществил, пак ще повторя, един антинароден акт. Такъв е, общо взето, патосът на известната му книга за Царството на Чардафоните, в която докато упреква в чардафонщина Захарий Стоянов, той се самоубива ритуално, защото изрича куп неистини не само за него, но и за другите апостоли, като не пожалва и Левски. Според него, Захарий се е подиграл със завета на Левски, като въстанал против волята на Русия, защото Левски, видите ли, досущ като Царя-освободител, искал ”Балканска республика”, която можела да се осъществи само с подкрепата на великата славянска страна. „Балканска республика”, или федерация, искат ненавистните на нашите национал-революционери Панславистки комитети, които пропагандират обединението на южните славяни под скиптъра на руския император, докато Левски, както Захарий се бори за „чиста и свята република”. Нещо повече, Левски се бори за „демократска република” и в едно писмо да Филип Тотю пише, че не се надява на помощ от Русия, щом там преследват демократите. Идеята за Третия Рим, въобще, е чужда на нашите национал-революционери, които до един са последователи на руските революционни демократи и противници на самодържавието и всяка тирания. И не Захарий Стоянов е изневерил на апостолското си минало, а Димитър Благоев, който е изгонен от Русия от императора, когото сега тъй страстно защитава, той е изневерил на революционното си минало…

Захарий Стоянов никога, нито за миг в своя неравноделен живот, не изневерява на революционера и патриота, той си остава апостол, водач, „селски цар”, както го наричат чуждите кореспонденти и дипломати, посветил се на Отечеството. Той е най-безпримерният апостол в новата ни история, дясна ръка е на ръководителя на въстанието Стефан Стамболов в Стара Загора, най-близо е и до ръководителя на Априлското въстание Георги Бенковски, а при осъществяването на Съединението сам е големият водител, но остава апостол и сетне, като се стреми с комитетите „Единство” или „България за себе си” да постигне и освобождението на Македония, пък и като опазва националната независимост по време на Преврата и Контрапреврата. Той не изневерява никога и на демократа, остава си верен ученик на Чернишевски, Херцен, Добролюбов, Писарев и Белински, продължител е на най-радикалните мислители Каравелов и Ботев.

Интересен парадокс в бурния му живот на противоречива личност е, че съумява да съчетае битието си на държавник, който е най-близо до диктатора Стамболов, с всякога будната си съвест на гражданин. Неговата публицистика, която е еталон за журналистическо майсторство, е пример за беззаветно служене на народ и Отечество! Колкото и да са, каквито и да са грешките, които е допускал, каквито и да са увлеченията му, патосът на неговите писания и в „Работник”, и в „Борба”, и в „Свобода”, и в „Таймс”, „Общее дело” или „Телеграфул”, всякога е бил в защита на националните и народните интереси. Вестник „Борба” е едно чудо, най-голямото чудо, той е вестникът, който осъществи една революция, вестникът, който постигна това, което не постигнаха „Свобода” и „Независимост” на Каравелов, или „Дума” и „Знаме” на Ботев, той е единственият български вестник, постигнал българската революция. Този вестник, в който се отразяват, според Благоев, „пачият ум” и „пехливанското перо” на създателя му, всъщност отразява не просто гениалността на блестящия публицист, не страстта на революционера, а мащабното мислене на родолюбеца, който вече е готов да управлява България. Далеч по-мъдрият Симеон Радев забелязва: ”Няма пример, щото един вестник да е имал в България такъв бърз и триумфален успех  като  Б о р б а. Тя подейства гръмотевично. Захари бе безподобен памфлетист: един хумор естествен, язвителен и весел; дарбата да рисува противниците си в карикатура, които странно приличаха на портрети; един слог лек, живописен, с неизчерпаема изобретателност в комичните изрази; една мисъл чевръста бойка свръх всичко – една неуморима сила на ентусиазма и на лирическото чувство…Агитацията на  Б о р б а  – не толкова със своите сериозни политически аргументи, колкото с неотразимата своята ирония и със силния акцент на вдъхновението си – създаде в провинцията една много възбудена атмосфера. Престижът на властта падна неимоверно… Самите представители на властта бяха изгубили всяка вяра в себе си…”

И Иван Вазов, който по него време е министър в Източна Румелия, е забелязал неотразимата мощ на Захариевото слово и ще напише паметните думи: „ С една дума този исторически овчар унищожаваше една репутация, с едно изречение – една партия!”. Огнените думи на Захарий Стоянов, в крайна сметка, унищожават една държава, изличават от картата една автономна провинция на Османската империя, за да възтържествува обединена България. Тъкмо вестник „Борба” постига безкръвната революция, тъкмо той, въпреки краткото си съществуване, спомага в най-голяма мяра, за да осъществим националните блянове, без излишни жертви. А друг въпрос е, че пак Захарий Стоянов е ръководител на революционния комитет и най-деен участник при подготовката и осъществяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, той арестува Гавраил Кръстевич паша в Пловдивския конак, той довежда в Пловдив Александър I, за да го провъзгласи за княз на обединена България…

Захарий Стоянов, въпреки заслужената слава на велик национален революционер – единственият ръководител на двете големи въстания и осъществител на Съединението – е натоварен незаслужено с тежка историческа, или по-скоро трагическа вина, защото е нарочен за съучастник на Стамболов. Незаслужена, подчертавам, защото той не е нито корумпиран като диктатора, нито е тиранин, защото всякога е гледал на съратника от поборническото минало Стефан Стамболов като на вдъхновен строител на съвременна България и всякога се е стремил да подпомага неговите грядущи усилия. И го е вършил със свойствения си патос, като народен представител, подпредседател и председател на Народното събрание или като редактор на официоза „Свобода”, вършил го е така, че е заслужил почитта не само на народа и политическата класа, но и на надменните ни владетели.

Александър Батемберг, против когото той пише памфлета „Искандер бег”, предизвикал истинска буря, е негов голям почитател после и скърбейки за преждевременната му загуба пише, че България е загубила най-достойния си син, а Фердинанд предизвиква огромен скандал като го награждава с най-високия орден, незачитайки Конституцията. Захарий Стоянов, макар да е съвсем кратък удивителният му живот, се радва, още приживе, не само на яростни отрицатели, но и на възторжени почитатели, неговото дело, заслугите му на поборник строител на нова България са оценени по достойнство, той е заслужил, както никой друг, освен народната любов, и почитта на двама монарси…

Другояче не би могло и да е, защото великият революционер и голям държавник, преди всичко е гениален писател, автор на „Записки по българските въстания” – грандиозният национален епос, и още куп книги, създателят на култа към националните герои Левски и Ботев, на които посвещава нарочни книги, на култа към Бенковски  Баба Тонка, на култа към българските хайдути, на които също посвещава книга. Малко е да се каже, че е написал и посветил някому тези книги той, защото те са изумителни, защото в тях се оглежда изключителният му талант на писател, изключителната му мъдрост на исторически мислител и изключителният му патриотизъм. Захарий Стоянов е светъл български гений, един от плеядата велики национал-революционери, един от вдъхновените строители на нова България, един удивителен, одарен, недостижим писател и публицист, за когото чутовният акт на Съединението е само подробност в неговия бурен и плодоносен живот…

About the Author :

Leave a reply