Коментарът на Любомир Котев: Спектакълът на живота

kotev 15 Гледам напоследък, с нарастващ интерес, прочутото предаване „Стани богат”, гледам го, досущ като Драгомир Симеонов, за да видя поредния глупак, изживяващ се като умник. И да се позабавлявам, да се посмея, макар че не е смешно, ама никак, защото като гледахме някога същото това предаване, както забеляза пак Драгомир Симеонов, го гледахме, за да видим умни хора, не глупаци, дето ни разсмиват. А най-куриозното в и без това куриозната ситуация е, че нашенските кандидати на славата, са колкото глупави, толкова и претенциозни, намахани и с вирнат нос, сигурни, че ни превъзхождат не само със знанията си. Не е чудно, щом принадлежат на знатната каста от красиви, умни и богати българчета, учили в чужбина, в прочутите тамошни университети, дето правят умните по-умни, а образованите по-образовани. Какво се оказва обаче? Оказва се, че не е точно така, или по-точно, най-неочаквано проличава, че изобщо не е така, щом „красивите, умните и богатите” са видимо лишени от способността за съждение.

Една от участничките в „Стани богат”, например, завършила маркетинг в Нидерландия, не съумя да отговори на въпрос, който би могъл да е с повишена трудност, но отговорът, в случая, беше повече от елементарен. Кое от посочените здания е най-старо? – гласеше въпросът, а бяха изброени Ж.п. гарата в Бургас, Доходното здание в Русе, Замъкът в Равадиново и Джумая джамия в Пловдив. Един седмокласник, на който му щрака пипето и поназнайва нещичко от историята ни, сигурен съм, без да се замисли, тутакси ще отвърне, че въпросното здание е Джумая джамия. То и не трябва да си ходил на училище или да се напъваш да мислиш, ако говорим сериозно, за да отгатнеш, че единствено Джумая джамия е строена по Турско, т.е. няколко века преди преди Бургаската гара, строена след Освобождението, или Доходното здание, строено пак тогава, а онзи кичозен замък, то се знае, би могъл да принадлежи само на днешното кичозно време. Жената обаче се замисли, но нищо не измисли и, макар да се е образовала в университетите на красивите, умните и богатите, се довери на публиката, състояща се от глупави и грозни бедняци, която категорично й посочи верния отговор. Категорично, подчертавам, единодушно, всички знаеха това, което високообразованият спец по маркетинг, не знае!

И се замислих тогава, съвсем без да ща, над казаното от Епиктет: ”При нас е горе-долу така, както е на пазарището на един панаир. Докарват се овце и говеда за продан и едни се канят да купят, а други искат да продават. Малцина са дошли да гледат панаира. Малцина се интересуват как протича и се питат кои са го устроили и с каква цел. Така е и тук на този панаир. Някои като овце не се интересуват за нищо повече от това, с което ги хранят. Защото за онези от вас, заети с придобиването на земя, роби и длъжности, това е не друго, а храна. Малцина са тези, които са дошли с любопитство да видят, да празнуват и се питат: Какво е светът?…”

Замислих се, защото този текст е озаглавен от някого „Спектакълът на живота”. От някого, защото Епиктет, като Сократ, никога нищо не е написал, други за го записвали и, слава Богу, защото инак нямаше да се замисляме над Спектакълът на живота в нашенски аранжимент. И нямаше да знаем, че пороците, завещани ни от древността, са още по-страшни днес, когато „някои като овце не се интересуват от нищо”, както тогава, а са „заети с придобиването на земя, роби и длъжности”, пак както тогава, но любопитството им е излиняло съвсем и вече май никой не се пита: Какво е светът? „Някои като овце не се интересуват за нищо повече от това, с което ги хранят”, казва мъдрецът, но някои от красивите, умните и богатите, дето се изявяват по телевизиите, не се интересуват и от това, с което ги хранят. Те са като жабата, която като видяла, че подковават коня, начаса си вдигнала крака, те не са свинче със звънче, а нещо далеч по-гротескно: жаба с петали! Нито гледат, нито виждат, нито мислят, докато са насред големия свят в чуждата-чужбина, но искат „земя, роби и длъжности”, пък ги и получават, като се върнат, което е поредният нашенски парадокс. А окатият човек и неусмирим шегаджия Васил Цонев, Бог да го прости, припомни ми тези дни Тодор Коруев, казвал: ”Не ресторантите, а клозетите трябваше да вземем от Запада, а взехме ресторантите и хем си развалихме кръчмите, хем не си оправихме кенефите!”

Така си е, ние този разговор го водихме, в една пицария, дето я държи грък и Тодор изсумтя: ”На, гледай го, наместо да опече сувлаки, сърмички да завие, някоя друга тяхна вкусотия да сготви, пици прави! Всички пици правят, пицария връз пицария, че и суши-ресторанти, и индонезийски, и френски, и китайски, че и индийски! Няма къде да се наядеш като хората, добре че си ходя в Родопите отвреме-навреме, където все още можеш да хапнеш нещо свястно дори в крайпътните капанчета…”

И това е така, все още въртят чеверме в Родопите и правят кавърма, пък и пататник, че и качамак бъркат. Само че зимъс, на Пампорово, една от „подкованите като кон жаби”, изцвили като кон: ”То е същински ужас тука, все чевермета, кочове, суджуци, свински ребра и патати, то все лой, все мазно, нездравословно, няма какво да вкусиш!” Полюбопитствах аз какво и се ще да вкуси, а тя отвърна: ”Как какво, суши, веганска кухня, нещо леко, приятно, каквото ядат в Европа. Салати поне да имаше, пък то маслини с лук, боб с лук и хамсия с лук. А хората в цивилизования свят отдавна не ядат суров лук и суров чесън, пък и тия месища не ядат, тия кочове и свинско, карантии, нещо лекичко най-много да хапнат, телешки медалион, пуешко филе, морски дарове.”  Ходила жената, гледала, ще речеш, видяла и проумяла какво е светът, нищичко не подминала, чак в кулинарните тайни вникнала. Да, ама не! – както казваше един стар познайник. Защото пак тази изтънчена особа, веднъж ми рече, че това нашето не е никаква пица, в Италия да ядеш пица, а за пастата пък, направо да не говорим, пак в Италия, то се знае, трябва да я ядеш, за да разбереш какво чудо е. На вкус и на цвет, таварищи нет! – казва една поговорка, но хубавото си е хубаво, все пак, пръстите си да оближеш, казва друга една поговорка. Ял съм и аз пица в Италия, пък и спагети съм ял там и, колкото невероятно да звучи, тук и пиците, и спагетите, поне според мен, са далеч по-вкусни.

Прочутата пица „Маргарита”, например, ако я сервират тука такава, каквато е там, пицарията тутакси ще фалира. Защото оригиналът е едно нищо, печено тесто, скъпернически поръсено със сиренце и тук-таме по някоя доматена люспа, а у нас, всяка пица, както и да е кръстена, е обсипана с дебел слой, салам, шунка, кашкавал, наденица и кренвирши, три сиренета или пет сиренета, зеленчук, маслини, масло и какво ли не още. И може да е права тя, че нашенската пица никаква пица не е, то е ясно, че е тукашна, ориенталска импровизация, но пък е и по-вкусна, и по-питателна. А за спагетите, какво да ви кажа, ние и тях обсипваме със салам, гъби, кашкавал и кротони, пък и с пържен лук, че и с пържена сланина, а чак накрая ги заливаме с доматен сос, подлютен с чесън и ухаещ от куп подправки. При тях, върху прочутите спагети „Карбонара” е цвъкнат мъничко доматен сос и толкоз, защото са те кюмюрджийско ядене, блюдо за бедняци, а не са нещо кой знае какво и гурмански уж специалитети, като „Паста по римски”, защото пак макарони някакви, пак доматен сос, но и малко шкембе накълцано, поръсено с кашкавал. Ние телешкото шкембе, в доброто старо време, го носехме на фурната, само дамар, масло, ама много масло, сол и пипер, никакви домати, никакви макарони,толкоз, ама наистина си облизвахме пръстите. И те италианците, си облизват пръстите, като ядат само шкембе в масло, нека си дрънка глупости Чърчил, колкото ще, нека му пригласят родните сноби, но се наредих на опашка само пред онова невзрачно заведение във Флоренция, в което сервираха шкембе, нищо друго, шкембе с грапа, шкембе с бира, с вино, но толкова, а за подправка само сол и пипер. А в друго едно заведение, във Венеция, дето сервираха оксан-докус, хиляда вида паста, бяха монтирали три автомата, за да ги полееш с горчица, майонеза или кетчуп и всички, ама всички, задължително заливаха безвкусните спагети с кетчуп, а някои прибавяха горчица или майнеза, пък други и двете каши. Въобще, хубавото си е хубаво и там, та като ядат шкембе в масло и там си облзват пръстите, а като ядат спагети се чудят как да подсладят безвкусната манджа. И, ако онази сладурана, която със сигурно е от красивите, умните и богатите, се радва на пастата, едно нашенче, грозен, глупав и беден гастърбайтер, се смееше: ”Каква кулинария бе, какви гурмани, кой нормален човек яде макарони, сутрин, обед и вечер доброволно и с апетит, това тука, ако го дадеш на затворниците, ще организират стачка!”

Въобще гледала уж, яла, ама така и не разбрала коя храна е изтънчена и защо, а да се запита, какво е светът, хич не се сетила, но пък се сдобила със земя, роби и длъжности, защото караше джип, голям, от най-големите. Тия, дето гледат презрително, отвисоко, са все като нея, учили уж в престижни университети, но нищо не научили, свят видели и нищо не разбрали, обаче забогатели, Бог знае как, пък и изснобели, та не могат без суши. Майките им, на село, все суши са яли понеже, но да оставим това, същественото е, че като се наяде нашенската въшка, знаем от фолклора, тутакси излиза на челото ти. И знае, не знае, държи да я почитат, да я възприемат като знаещ субект, пък и доказва знанията си, участва в телевизионни формати за знаещи без да и мигне в окото! Но, стига толкова, започва „Стани богат” и не искам да изтърва това тъй забавно предаване за нищо на света!…

About the Author :

Leave a reply