Коментарът на Любомир Котев: Сериозно за несериозното…

kotev 17Жълтият вестник, не ще и дума, е нещо изключително забавно и не е случайно, че му се радва толкова народ, а и това, за жалост, че същият този, възторгнат народ, лековато се предоверява на безбройните, къде изпипани, къде гьотере избълвани, плоски манипулации. Опитвал съм се понякога да формулирам най-точната дефиниция за подобен род издания и тя, вероятно, би трябвало да се оглежда в абсурда, че в жълтата преса се говори сериозно за несериозните неща и несериозно за сериозните. Но магията за всепомитащата й популярност, все пак, е, че казва на отчаяния или озлобен народ, досущ като безсъвестните политици, тъкмо това, което му се ще да чуе.

Споменавам неслучайно безсъвестните политици тук, споменавам ги, защото те са и създателите, и вдъхновителите на жълтата преса. Жълтият вестник, всъщност, е не друго, а рупор на техните шаралатании и мераци, чрез него те прокарват мръснишката си политика, като компрометират всичко що-годе свястно у нас и се мъчат да въздигнат на пиедестал всичко, което отравя обществено-политическия климат. Най-лесният пример за тъпите, но ефективни манипулации е, че по принципа на Бай Ганьо, те кепазят всичко свястно и доказват неуморно, че всички са маскари, не за друго, а за да приравнят, принизят до морално разложените, ловки мошеници, креативните и честни хора, оцелели в джунглата на прехода, ако ги има и доколкото ги има. А в същото време, за да обезценят още, ако е възможно и доколкото е възможно, продуктивните усилия на свестния човек, митологизират тъмните герои на прехода, създават ореол на забогателия с гешефти новобогаташ и дори на откровения престъпник. Тоталната развала, тяхната естествена среда, сътворена от тях, повелителите на жълтата преса въздигат в норма и уверяват лековерните, с всички средства и по всякакъв начин, че тя се дължи на политиците, които се мъчат някак да пооправят дереджето ни, или на магистратите, които се опитват да бъдат истински правници, на всеки, който е неподкупен и иска да възтържествуват редът и законността. Заради това, именно, не секват нито за миг манипулациите, които се осъществяват най-лесно, тъкмо като се говори сериозно за несериозното и несериозно за сериозното…

Примерите са безброй и не е трудно да се забележи, че се сипе огън и жупел все върху главите на неколцината бизнесмени, магистрати или политици, които работят съвестно, пък заедно с тях се клеймят и неколцината честни интелектуалци, които защитават конструктивните им усилия. Или знаменателният факт, че като са безсилни безчислените лъжи да затъмнят авторитета им на свестни работодатели и способни предприемачи, или на неподкупни правници и принципни журналисти, се прибягва до изпитания способ да се рови в коша с мръсно бельо, да се измислят, най-често, любовници и разгулни оргии, а и някакви далавери, разбира се, като познатите всекиму далавери на новобогаташите.

И всичко се прави по безумен начин, лъжите са стереотипни, непрестанно повтарящи се, все едни и същи, изпедепцани от буквално тъпи глави и набивани в буквално тъпи глави, но хващащи дикиш, заради нездравите мераци у озлобения народ да види оплют, сринат всеки успял, да успокои отново гузната си съвест, да може глупашки да се самоуспокоява, че с честен труд нищо не се постига. А направо отвратително е, че докато се оплюват свестните, то некадърниците, които заграбиха и опропастиха заводи, хотели и какво ли не, са представяни като светски лъвове, къпещи се в блясък, като преуспели личности, на които трябва да се възхищаваме. Но аз няма да се занимавам с това, с най-гнусните манипулации, които са скъпи, за жалост, на мнозинството апатични и мързеливи нашенци, склонни всякога да оправдават бездарието и бездействието си с шашармите на класата, опорочила действително живота ни…

Аз искам да посоча мистифицирането на реалните проблеми, обезличаването им, преиначаването им, опошляването им, с едничката цел да се опази статуквото, т.е. развалата, нужна на тия, които искат да ловят риба в мътна вода, докато свят светува. Нашият преход се оказа непреходен, тъкмо заради техните шашарми, тъкмо заради такива шашарми, плитки, лошо скроени, но допадащи на хората, безпомощни да намерят изход, които се люшкат насам-натам, без цел и посока, а мизерията си оправдават с мизерията на другите. Типичен пример, че се говори несериозно за сериозните неща е изкривеният, направо перверзен обществен дебат, разпалван тъкмо от жълтата преса, за проблема с наркоманията или за проблема с проституцията, да речем. Проблемът за наркоманията, един голям проблем на съвремието, повтарял съм го многократно, е чужд, страничен за нас, слава Богу, по простата причина, че няма как да вирее наркоманията сред народ от алкохолици, пък и заради незавидното положение на най-бедния в Европа народ, който не би могъл да има средства за прескъпи удоволствия, разбира се, след като няма пари да си плати тока. България, ако е важна брънка от голямата, световна игра с престъпния, но и най-печеливш бизнес, дължи това на географското си положение, тя е коридор за наркотика, а не консуматор на дрога. Ако го има и тука дежурният контингент от наркомани, то това са съвсем незначителна група от хора, групирана главно в столицата и около морето, които са достатъчно богати и се усещат достатъчно безнаказани, за да си позволят забраненото удоволствие, но и там, чужденците са повече от нашенците. Въобще, би могло да се каже, че наркозависимите са главно чужденци, а нашенците са в повечето случаи позьори, ако не отчитаме броящите се на пръсти напълно пропаднали прошляци и нарочените да олицетворяват нашенския наркоман, нарочно и безплатно захранвани индивиди. Тази реалност е осезаема, прозрачна и всеки що-годе мислещ човек, всякога е знаел, че се вдига празна врява с измислените статистики, че всеки втори ученик, едва ли не, е опитвал мека дрога, или с режисираните инсценировки на разхвърляните около училищата спринцовки. Гюрултията около борбата с наркотиците, писал съм и това отдавна, всъщност, бе реклама на наркотиците, но безплодна, защото повайкаха се няколко заблудени майки, но неумолимата статистика сочи, че наркозависимите у нас са пренебрежимо малко. А доживяхме да видим и това, че рекламата вече е недостатъчна, че се престъпва към рестриктивни мерки, ограничаващи употребата на по-безобидните наркотици, за да вървят по-вредните, но и носещи големи печалби наркотици, щом забраната на тютюнопушенето върви редом с разрешаването на меката дрога. Доживяхме да видим и лекари, които ни уверяват, че алкалоид като никотина, който е вреден, наистина, но и полезен в някои отношения, е по-вреден от направо страшните, разрушителни за организма психотропни вещества. Доживяхме, накрая, и нови статистики, които, за да оправдаят борбата срещу наркоманията у нас, при липса на достатъчно наркозависими хора, обявяват за зависими алкохолиците, страдащите от фобии и кой ли не, слагат ги в общ кюп, за да докажат, че и у нас има наркозависими. За всичко това обаче жълтите вестници не пишат, а и уж сериозните не интерпретират  задълбочено проблема, наместо това се говори за несметните богатства, разгулния живот и безнаказаността на наркотрафикантите, а и за действителните или измислени страдания на малцината наркомани. А най-страшното е, че докато се говори несериозно за сериозните неща, се говори сериозно за несериозните, като се твърди, например, че прословутият Брендо е недосегаем, че е невъзможно да бъде осъден, след като същите тия вестници са оповестили, че той е осъден не само у нас, но и в Италия, че и в Румъния. Още по-несериозни са писаниците, че всеки избягал в чужбина, укрил се от нескопосната ни правосъдна система, дребен апаш или пладнешки разбойник е, всъщност, мастит наркотрафикант, прикривал с кокошкарство мащабния си, интернационален, престъпен бизнес. А направо отвратително е, че човешката драма на наркоманите, пък и на наркопласьорите, ако случайно е спомената някак някъде, е превърната в същински фарс, в наивна измишльотина, която ще те разсмее, наместо да те натъжи. Що се отнася до проблема за проституцията, интерпретацията му е още по-ужасяваща, защото ако се споменава за разбитите незаконни бардаци тук и там, или за трагедията на насилствено принудените да проституират момичета, не това съсредоточава вниманието на фабриката за приласкаващи лъжи. Приласкаващи, подчертавам, защото наместо да се клеймят притежателите на бардаците и нагърбилите се от недоимък или глупост с най-древната професия окаяници, представят ни ги като преуспели щастливци. Пезевенлъкът от голям срам е въздигнат до велико достойнство, сводниците, сутеньорите и прочее търговци на жива плът са обявени за находчиви и преуспяващи хора, които се къпят в разкош и богатство, а курвите, както се изразява простолюдието, пък са светски дами, които също плуват в разкош и богатство.

Няма жълт вестник, който да не обявява тържествено, във всеки свой брой, че някоя от така наречените манекенки и моделки, непомирисали подиума, но утвърдили се като компаньонки, или така наречените плеймейтки, имат нов любовник, голям богаташ, който и е купил луксозен апартамент или скъпо возило, или как друга хубавица, като получавала по няколко хиляди на сеанс, събрала за къща на Лазурния бряг. Въобще, пропадналите хора, се обявяват за светски лъвове, за разкрепостени богаташи, за преуспели, видим е стремежът да се превърнат тъкмо те пример за подражание. А най-тъжното в цялата тази история е, че дори тези лъскави мадами, които се наслаждават на минутната слава и още по-измамната печалба, си остават най-често нещастници, напразно опропастили живота си и хазартно жертвали хубостта си. Малко, много малко са тези от тях, които са съумели да сключат брак по сметка и да го опазят, а още по-малко тези, които са действително забогатели от креватната аеробика. Такава, нерадостна, общо взето, е съдбата и на всеки, който печели от престъпен бизнес, щом е всеизвестно, че той, по правило, е покровителстван от висшестояща личност, която се облагодетелства от мръсните пари, колкото трябва, докато е възможно, а после го превръща в необходимата, изкупителна жертва. За това, за предизвестения печален край на днешните баровци и нарочените за светски дами никаквици обаче, по обясними причини, никой не пише, а по необясними, няма и кой да се възмущава! Ние сякаш го искаме този лъжовен живот, копнеем сякаш за измамната слава, ще ни се да вярваме, че е възможно да забогатееш лесно, та затова се опияняваме от измишльотините на жълтите вестници и затова сме склонни да считаме свестните за луди. Пак за великия Ботев се сещам, като е тъй, защото той е написал: Кажи ми, кажи, бедни народе, кой те в таз робска люлка люлее…

About the Author :

Leave a reply