Коментарът на Любомир Котев: Самоизмамата

Kotev 10Опитвам се напоследък да не цитирам имена, докато разсъждавам върху конкретен проблем, за да не размие същностното конкретиката, за да не принуди някоя пикантна история реципиента да се вторачи в неважния детайл. Невъзможно е, обаче, да не спомена сияйното име на онзи български министър, който убедено заяви, че корупцията е по-скоро измишльотина на вестникарите, отколкото реален проблем. Според Владислав Горанов корупция няма, а има някакво неясно или преднамерено емоционално състояние на определени среди да вдигат празен, ненужен шум. Това е преди всичко ненавистната опозиция, разбира се – кой друг!- но и не по-малко ненавистните вестникари, които току заблуждават обществото, че има проблем там, където всъщност няма проблем.

Направо трогателно е, но не друг, а тъкмо финансовият министър, оказва се, е неспособен да проумее, че тъкмо корупцията е причина за постоянния и непрестанно увеличаващ се дефицит в здравеопазването, да речем. Невероятно е, но не друг, а той, е неспособен да направи простичка сметка, да проумее, че не само има корупция в тази сфера, но тя е ужасяваща,  щом разходите се увеличават многократно, докато пациентите постоянно намаляват.

А и не са нужни сметки, ако говорим сериозно, не са нужни и разсъждения, защото управляващите отдавна са разбрали и признали, че там се вихри страшна корупция. И пак те, управляващите, не опозицията или вестникарите, признават че проблемите на общинските болници идват от това, че там се краде неистово, че здравната каса се източва чрез известни схеми и прочие. Владислав Горанов, не друг, е този, който трябва да търси пари, за да покрие дефицитите на практически отдавна фалиралите общински болници, които не бива да фалират, ако сме цивилизована държава. Пак той, не друг, е принуден да покрива дефицити в други сфери, предизвикани пак от корупционните схеми, облагодетелстващи някой покровителстван тарикат за сметка на държавния и народен просперитет.

Въобще, би могло да се твърди, че корупцията създава най-много и най-големи грижи тъкмо на него, но той, въпреки всичко, дрънка невъобразими глупости. Никога не съм могъл да разбера кога глупостта и кога нахалството карат държавните мъже да се самозабравят до такава степен, че да не забелязват доколко смешни и жалки са в очите на хората.

Сигурно е, обаче, че те са параноично пристрастени към крайно непродуктивната си тактика, към навика да лъжат смело и безотговорно, наедро, нехаейки за ответната реакция. Не е трудно да се досетим каква е ответната реакция и колко нежелана е тя от властниците, които с неспастрените си действия и бездействия или опашати лъжи, режат клона, на който стоят, но тук думата ми е за самоизмамата. И аз няма да разсъждавам доколко се самозаблуждават те, докато си въобразяват, че са по-умни, отколкото са, или че лесно ще излъжат народа, който не се лъже лесно.

Проблемът, големият проблем е, че нашите управници се опитват да наложат, да ни вменят самоизмамата, да я превърнат в начин на мислене за всеки, в спасителен универсум. Доколко тъпо и пагубно е такова намерение не си струва да разсъждаваме, но сме длъжни сериозно да се замислим върху обществените реакции и рефлекса си на граждани, които милеят за Отечеството. Защото е лесно да се преструваме на умряла лисица, какъвто е нравът ни, лесно е да заблуждаваме тези, които се опитват да ни заблуждават, но е трудно да опазим ценностите си. Един пресен пример в това отношение е обществената апатия към плиткоумните тарикатлъци на правителството, докато имитира борба с корупцията. Шумният и показен арест на кмета на Септември, каквито и да са и колкото и да са престъпленията му, ако изобщо ги има, цели да разсее общественото напрежение, натрупано около хасковската афера „Кум гейт”, разбира се, а не нещо друго.

Едва ли има здравомислещ човек, който да не си дава сметка, че случващото се в Септември е досущ като случващото се в Хасково, но реакцията на държавата, Бог знае защо, е диаметрално противоположна. Ясно е като бял ден, вижда се, че ако Всевишният не знае какво точно се случва и защо се случва, както се заблуждават висшите функционери на ГЕРБ, те знаят прекрасно, че се напъват да превърнат собствената си самоизмама във всеобща самоизмама. Самозабравилата се камарила на тези, които се самообявиха за сторонници на европейското развитие, наивно се надява, че лесно ще накара навикналия да го лъжат народ да повярва, че се води борба с корупцията, макар да е очевидно, че никой от управляващите не желае подобно нещо. Напротив, показната акция в Септември, съчетана с епическата борба за опазването на депутатството на скъпоценния Делян Добрев, въпреки решението на Конституционния съд, е най-красноречиво доказателство, че корупцията се задълбочава. Още по-трогателна, направо смехотворна, е акцията срещу шепата родни богаташи, призвана отново да мине за борба срещу корупцията, след като резултатът от нея е предварително известен, щом се знае, че това са хора, които са спечелили, съвсем законно, достатъчно пари, за да притежават скъпа кола или скъп имот.

А друг въпрос е, по-паметливите се сещат, че пак тези управници, вече провеждаха такава акция, при която посочиха имоти на кметове и магистрати, несъответстващи на техните доходи, от която нищо не излезе.

Въобще, трябваше да се хвърли прах в очите на народа, който мрази неистово богатите, предполага се, щом завистта ни е прословута, за да се самозаблуждава щастливо той, поне известно време, че наистина се води борба с корупцията. А най-знаменитата от тези акции, шедьовърът на глупостта, бе помпозно афишираното преразглеждане на приватизационните сделки, което е невъзможно, според действащото законодателство. Стратезите на уникалния кьорфишек, без съмнение, са знаели прекрасно, ако не друго, поне това, че законът няма обратна сила, но са решили, въпреки това, да дадат малко надежда на озлобения, мизерстващ народ, че някой, някак ще бъде наказан. Безумната идея, трябва да признаем, е перфектна в психологическо отношение, щом самозаблудата на широките обществени маси в този случай е направо жадувана. Ограбеният и изстрадал невиждана нищета народ, се надява, съвсем очаквано, че ще дойде Видовден и ще изгори поне някой дребен мошеник, ако не друго, че ще има някакво възмездие за мизерията му. Проблемът тук е, че никой не изисква от правителството да изпълни шумно афишираните си обещания, че никой не принуждава управляващите да водят борбата с корупцията, която обявяват за свой абсолютен приоритет. И обществената апатия, съвсем логично, води до самозабрава, води до абсурдното изявление на премиера, да речем, че у нас се води борба с корупцията, досущ като в съседна Румъния. Наместо да се оправдават за срамното си поведение, управниците се пъчат и пет пари не дават, че в Румъния са осъдени стотици депутати и стотици магистрати, а осъдените кметове са хиляда. Така е, защото там самозаблудата и на управляващите, и на народа, е невъзможна, щом има гражданско общество, щом има хиляди по улиците, които пречат на пропагандирането и на най-нищожната шашарма, които вразумяват, които вдъхновяват борбата с безобразията.

Ние сме друго, ние сме народ примирен със самоизмамата, навикнал да лъже, както другите така и себе си, за щяло и нещяло. Ние сме я докарали дотам, че не се церемоним и с Господ, ние не сме народ от атеисти, а народ от безбожници, защото и да вярваме, и да не вярваме в Бог, и да палим свещи, се ще опитаме я да се пазарим, я да се надлъгваме с Господ.

Нашите управници, вероятно, разчитат и на това, на чудовищната ни порочност, но нека не се заблуждават, защото тъкмо това сочи, че се преструваме на умряла лисица, за да измамим душманина си, а не защото мамим себе си, макар че и себе си лъжем понякога, като преиграем…

About the Author :

Leave a reply