Коментарът на Любомир Котев: Пропаганда на простотията

DSC02997Гледах някога „Стани богат”, за да видя умни хора – ожалваше се неотдавна виден български журналист, – а сега гледам същото уж предаване, за да се порадвам на глупавите хора. Не знам дали се е радвал и колко се е радвал завалията, но инак е сигурно, че и предаването на умните и знаещите е превзето от глупави нахалници. Нахалници, казвам, защото са със самочувствие на знаещи, щом имат дързостта да се състезават за заветните сто хиляди лева, уповавайки се единствено на широката си обща култура. И личи, че не им липсва самочувствие, като разсъждават дълбокомислено върху първите няколко от лесни по-лесни въпроса, та дори и налучкват верния отговор, дори ако не са чували преизвестната поговорка: ”Какво ти разбира свиня от кладенчова вода!”. Как не са я чували и защо не са я чували, като е дума за това предаване, вече си е въпрос с повишена трудност, но да оставим това засега.

Същественото е, че доживяхме да видим тъкмо в това предаване, тъкмо сред тези всезнаещи хора, удивителен индивид, който не знае къде е Изток и къде Запад. И, което е по-шашардисващо, тъкмо този затрогващ индивид, който в буквалния смисъл на думата не се досеща откъде изгрява слънцето, се е запътил към заветния връх на богатството. Това ако не е абсурд, здраве му кажи! Смелият покорител на върховете обаче, така или иначе, спечели петстотин лева, ако не за друго, защото ни разсмя сигурно. По-разсмиващото обаче, пък и по-натъжаващото, без всякакво съмнение, са критериите, по които се селектират тези кандидати на славата, които много искат да се представят за знаещи и дори не подозират, че са много, ама мно-о-го далече от що-годе приличното знание.

Те като са неграмотни джанъм, и тия, дето ги избират ли са като тях! – вайкаше се друг един интелектуалец. После, като се позамисли над риторичния си въпрос, изведнъж изцвили: ”Море, не знаят, мискините им с мискини, много хубаво знаят какво правят! Пропаганда на простотията правят, ето какво, не само в туй злощастно, окепазено предаване, а навсякъде и във всичко! То комай не остана предаване, дето да е лишено от такава пропаганда, а да оставим настрана това, че има предавания, дето са направо бисер в короната!”

Има, разбира се, всички го знаем, а да са същински бисери и водещите са бисери, направо искрят от хубост и по правило са плейметки, т. е. точният човек на точното място, щом ще забавляваме хайлайфа, не някакви прошляци. Те са за хайлайфа такива предавания, високи, ама много високи, недостижими, специално за висшето общество натъкмени, стилни и изискани, духовити и креативни, хич бива ли да не са тъкмо това, щом са предавания за умните, богати, красиви и креативни хора. И се изявява в тези креативни предавния, баш висшето общество, това готвачи, това стилисти, това плейметки, това футболисти, това певачки, това моделки, че и бизнесмени, и пиари, и политици, пък и журналисти, въобще целият бомонд от игла до конец. И като споменах сега шивашките пособия, сетих се, че непростително съм изтървал шивачите, или стилистите, модистите и прочее, ако говорим сериозно, защото не са селски терзии това, а хайлайф. И си има тази високопоставена гилдия, както му е редът, собствен професор, дето току обяснява какво са скроили стилистите, как са го скроили и защо са го скроили на несведущата публика. Много навременно и направо иновативно е такова хрумване, не ще и дума, защото запътил се е към Европа недоучилият народ, пък не знае какво е тренчкот, пък какво е блейзър не знае. Ниска ни е на нас изобщо културата и все още се срещат сред нас недомасленици, дето викат на тези тъй изтънчени стилисти шивачи, че и терзии, пък на онези, другите стилисти, бръснари, че и бербери. То е направо възмутително това да наречеш изискания коафьор бръснар, а на педикюриста да кажеш, че е ибрикчия, то е все едно да наречеш кулинарен гуру, като шеф Токев, кашавар. Те са затова тези светски предавания, за да направят по-културни некултурните, за да озаптят развилнялата се интелектуална паплач! Защото, тъжната истина е, че не простият народ се подиграва на величествения хайлайф, а така наречените интелектуалци, ако ги има все още, доколкото ги има, доколкото са останали и доколкото имат куража да вирят нос. Те са, които коментират злостно бомонда и току подхвърлят, че тази или онази звезда, дето озарява хоризонта с ослепителна светлина, довчера пеела в хоремага, а тази или онази плейметка или моделка, преди да й лъсне задника на някоя лъскава корица, била обикновена курва. И са направо допотопни, първобитни хора, тези тъй претенциозни инак галфони, липсва им каквато и да е изтънченост, свобода, фантазия, широта на възгледите. Направо възмутително е, например, отношението им към хомосексуалистите и различните, дето им викат педерасти, е едно на ръка, но не се и опитват да проумеят, че комунизмът си е отишъл и сега тържествува свободната любов. И имат наглостта, моля ви се, да се подиграват на светските лъвове и лъвици, че довчера били кондуктори и влакотеси, пък днес се гнусели от метрото. Ами ще се гнусят, те затова са хайлайф, защото са далече, ама много далече, на светлинни години от прозаичния живот на простолюдието! Такива са, общо взето, посланията на креативните, светски предавания, на дузината светски предавания, които, прав е май този приятел, наистина пропагандират простотията! Изявите на така наречения хайлайф в тях, разбира се, са светски изяви: партита, матинета, соарета, дефилета, ревюта, балове и прочее панаири на суетата. И, за да е суетата пълна, се говори не толкова за панаирите, колкото за подготовката им, за суетнята, която ги предхожда, както и за фурора, който са произвели, според така наречените светски журналисти, защото допусканите там журналисти, то се знае, не са какви да е драскачи. А коментарите, преди бляскавото събитие, а и след това, разбира се, са свързани все с битието на звездите и се въртят около тяхната изтънченост, какво ядат, да речем, макар да е отдавна известно, че те предпочитат морски дарове или суши, пък и всякакви зелении, като неземната рукола, или екзотики, като чията и киноата, на която простаците казват просо. Или около фацата и фешъна, както се изразяват хашлаците, макар че задникът, да речем, не е точно фаца, както не са фаца и бомбите, пак според речника на хашлаците, а фешънът, виж, си е фешън, но висша мода, не китайски парцалки. Така или иначе, сред ахкане, охкане и най-искрена възхита, се обсъждат кубиците силикон на тази или онази звезда, както и кой ги е турил, как, кога и къде, защото отдавна, освен силиконови цицки, има силиконови устни, силиконово дупе и прочее силиконови прелести. Обсъждат се, пак развълнувано, и гащите, бикини, прашки или кюлоти, нежно галещи с естествената си, непременно естествена тъкан, усъвършенствания задник, както и сутиените, чорапите и прочее аксесоари, допринасящи да бликне блясъкът на звездата.

Обсъждат се, деликатно, под сурдинка, някак интимно, и кой, кога и как, ще се порадва на новия бюст и новия задник, или кой вече го е направил, макар да е всеизвестно кой. Баровците, то се знае, от хайлайфа за хайлайфа, то се знае, това е затворено общество, висше общество, което ще сподели, ако е на кеф, някоя по-малко или повече пикантна клюка от завидното си съществуване, но само пред своя изповедник, не къде да е. А изповедникът, известно е и това, също е от хайлайфа, най-често бивша или настояща плейметка, на чийто съвършени форми са се порадвали не само богоизбраните, но и простосмъртните. Изповедникът, комуто се е паднала високата чест да свещенодейства, докато подтиква знатните си гости да разкрият съкровените си тайни, който е на „Ти” с каймака на обществото, разбира се, е особено интелигентен и най-интелигентен, чак сразяващо талантлив. И – о, чудо! – подредил се е до проклетите интелектуалци, онези гадни прощляци, дето се возят в метрото, а вирят нос, като е написал книга, а понякога и няколко книги, куп книги и все бестселъри. Бестселъри, защото са шедьоври, досещате се, а не като претенциозните умувания на онези там кирливци, нафуканите бедняци, бестселъри, които вълнуват целокупния хайлайф, стилистите, педикюристките и коафьори, дори кулунарния гуру, че и плейметките и футболистите, които уж не четат. Не четат, глупости, не само четат, но и пишат! И, като ги запитат коя е любимата им книга, те гордо отръщат, че това е написаната собственоръчно, с ей тия кунки, на, от тях книга, развълнувала не само тях, а и феновете им, много народ, много нещо, та се е наложило тутакси да увеличат оскъдния й тираж…

Такива ми ти работи, твърдят някои, че телевизията, националната телевизия, не провинциална кабеларка, да речем, пропагандирала простотията, но не знам дали е така. На интелектуалците, всеизвестно е, не бива да се вярва, защото нито знаят какво искат, нито знаят какво правят, пък все акъл дават…

About the Author :

Leave a reply