Коментарът на Любомир Котев: Проваленият туризъм

kotev12Случващото се напоследък у нас предвещава поредния грандиозен провал, наистина грандиозен, съизмерим с провалените руски енергийни проекти, от които наместо да спечелим много, ще губим все повече. Аз не знам има ли ги и в тази сфера нийде невижданите нашенски експерти, които заради политическата конюнктура, жертват прибързано, необмислено, лековато и чак престъпно националните интереси, но е факт, тревожен факт, че сме на път да убием още една златна кокошка. Неизброимите безумия, съпровождащи развитието на родния туризъм, които се трупаха лавинобразно през годините, трябваше да ни одарят, съвсем закономерно, с отровните си плодове. И, пак ще кажа, ако ги е нямало безродниците, които заради личната си изгода, продават България за жълти стотинки, то изобилстват, със сигурност, онези некадърници, които са неспособни, заради некомпетентността си, да се противопоставят на продажниците, пък и самите те са продажници, за които бакшишът е по-важен от националния интерес. Безброй са, разбира се, новоизлюпените чиновници, все субпродукт на нечия партийна камарила, които нито могат, нито искат, да свършат свястна работа, щом гонят настървено келепира през броените дни на незаконното си съществуване. А проблемът с „Калинките”, който е безобиден наглед, съвсем не е безобиден всъщност, дори само заради това, че позволява на всякакви мошеници да си разиграват необезпокоявано коня. И не неизбежната в такива случаи корупция е най-страшното, а компрометираната инфраструктура, да речем, която е фатална за туризма, пък и не само за туризма, а негативният ефект е дългосрочен с непредвидими последствия. Съвсем закономерни, всъщност, са последствията, но престъпно пренебрегнати при проектирането и още по-пренебрегнати при изпълнението, за да се роят вечно проблемите, заради нечие мимолетно облагодетелстване. Крещящите примери в това отношение са безброй, като се почне от хотелите по Черноморието, които бяха струпани набързо, не само без да е изградена канализация, но дори като липсваше път към тях, и се стигне до днешните безобразия. Занимават ни напоследък нашите медии, например, с трагедията на спа-столицата, както назовават злощастния Велинград, който вече е останал без това, което го превърна в спа-столица. И се дрънкат какви ли не глупости, но никой не казва, че осъденият на безводие квартал Каменица, по всяка вероятност, се радва на незавидната си участ, заради безразборно и полузаконно намножените басейни и прочее водоемки съоражения. Близко е до ума, пък и очевидно е, че водопреносната мрежа, която няма капацитета да понесе прекомерното натоварване и лукса на туристите по скъпите хотели, трябва да осигури с мъките си онеправданото население. А безобразията са далеч по впечатляващи, щом пак медиите, изнесоха не един факт за самозабравили се местни велможи, в това число и кметове, призвани да опазват законността, които пълнят частните си басейни с минерална вода, направо подигравайки се с нормативността. И, като е дума, за ширналото се беззаконие, трябва да споменем и къщите за гости, за които всеки що-годе мислещ човек се досещаше, че са бомба със закъснител, но не и немислещите, безхаберни чиновници или техните протежета, навикнали да мишкуват безнаказано и безхаберни като тях. Безхаберни, подчертавам, защото овчедушието, тъпотата и нахалството на партийните мекерета им попречи да се замислят над стратегическите цели на туризма и подпомогнат развитието му, те наистина нямаха хабер какво вършат и затова натвориха безобразия. И стана тъй, че наместо да осигурим модерна база за особено перспективния селски туризъм, осигурихме харизан уют на куп високопоставени халгъзници и сериозни проблеми за държавата. Европейските санкции, разбира се, са неизбежни, защото там нито разбират, нито търпят нашите тарикатлъци, а няма да е чудно, ако се наложи да плащаме всички, вкупом, защото тарикатлъците тук са неизкореними, когато властници подаряват на властници нещо, което народът трябва да отгладува. По-страшното обаче е, пак ще кажа, че шансовете ни да осъществим приличен селски туризъм намаляват значително, щом днешните санкции за родните мошеници предполагат утрешни рестрикции и няма да е чудно, ако са чувствително редуцирани европейските фондове в това направление. Нека вмъкна и това пътьом, че европейските фондове за развитието на селския туризъм се пилеят по някакъв нереалистичен начин, не само като се строят къщи за гости, а и за още куп шарлатании, като за изграждането и поддържането на екопътека, да речем, което струва не повече от 20 000 лева, се дават 200 000, без да е нито доправена тя, нито поддържана. Всичко това, ако ги нямаше некомпетентността и безхаберието на чиновниците би било невъзможно, а ако я имаше прословутата борба с корупцията би било и немислимо. Но колкото и да са, каквито и да са, покушенията върху туризма, нанесени от разкапаната и неука държавна администрация и още по-некомпетентните, а и по-корумпирани май, общински власти, те сякаш са не тъй фатални, както пораженията на продажните безродници. Същински парадокс е, мисля, развихрилата се баталия около втория лифт в Банско, а още по-парадоксално е, че шепа храненици на чужди фондации, съумяват да опазят чуждия интерес, докато съсипват имиджа ни на туристическа дестинация, без това да разтревожи сериозно някого. Напротив, наместо да има обществена нетърпимост срещу така наречените еколози и абсурдните им претенции, се провокира дискусия, която опазва, отстоява мнимите им права, превръща ги в борци за националния просперитет, който те, всъщност, продават на безценица. Аз недоумявам какви са параметрите на така наречената екологична политика, но всеки се досеща, че тя отдавна е повече политика и по-малко екология, че опазва икономически интереси, често пагубни за природата, която уж и е абсолютен приоритет. Всеки се досеща и за това, надявам се, че и без това деградиралата екологична политика, след неуместните домашни импровизации, непременно се изражда още, за да се превърне в своята противоположност или в откровено компрадорство, както е в случая. Точно така е, за жалост, щом се надава вой до небесата, заради един-едничък лифт, след като е всеизвестно, че в Швейцария и Австрия, Франция и Германия, Италия и дори в Балканските страни, лифтовете са десетки, че и стотици. Да оставим настрана това, че във високоразвитите европейски държави, десетките и стотици лифтове са изградени, не въпреки, а благодарение на законодателството, което е далеч по-смислено, предполага се, от нашето. Няма да питам, как там може да се строят толкова лифтове, а тук не може да се построи един, но непременно ще запитам, дали има поне един-единствен здравомислещ човек, който може да допусне, че пораженията върху природата, при тъй мащабното строителство там, са по-малки, отколкото биха били тук за съвсем микроскопично строителство. Такива са, колкото и невероятно да е, така наречените аргументи на така наречените еколози, те ни уверяват, че строителство на втори лифт в Банско, направо ще съсипе гората и планината. И лъжат неистово, като току повтарят, че лифтовете там не са толкова, колкото са, или че не са опасни за природата, защото те са в гора, или че там могат да строят природосъобразно, а ние не можем. Лъжат, повтарям, тенденциозно, направо безбожно, защото има, разбира се, безброй лифтове в Европа, които са прокарани над гората или през гората, а що се отнася до умението ни да строим правилно, то замисълът е в Банско да строят те, щом е набъркан Цюрбригер. Искам да вметна тук и нещо, което родните еколози, може би, не знаят, макар че би трябвало да го знаят, а то е, че въпреки безобразната сеч през последните десетилетия, България все още е сред най-зелените държави в Европа. Далеч по-продуктивни биха били техните усилия, мисля, ако се противопоставеха някак на  изсичането на горите ни, което те не правят, или поне не са толкова настойчиви, както като пречат за построяването на прословутия лифт. Въобще, не трябва да пращиш от акъл, за да проумееш, че воят против втория лифт в Банско, защитава не природата, а джоба на хотелиерите в Швейцария и Австрия, пък и не само там, пък и не само на хотелиерите, а покрай това май си пълнят джоба и така наречените еколози. А някои твърдят, че спотайването на така наречените еколози, докато се изсичат горите ни, отново обслужва чуждите интереси, щом там няма нито толкова гора, нито толкова животински и растителни видове, толкова, че България да е на първо място по разнообразие в Европа, нека кажа и това на уж загрижените за непобедимата, слава Богу, Българска гора. Няма как да подмина и това накрая, че така наречените еколози се спотайваха и когато се случиха невъобразими неща по Черноморието ни, че случайно или нарочно, така наречената им политика, не опази нищо, нищичко, в онези паметни дни, а и сега е неспособна да опази оскъдните територии на къмпингуващите, непрестанно разпиляваните дюни, фауната и флората, въпреки милионите, наливани отвън, или тъкмо заради тях. И все пак, вината на държавата за проваления туризъм е далеч по-голяма, а и някак неправдоподобна, ако човек се замисли над безумията, които се извършиха по нещастния ни, Черноморски бряг. Стига за илюстрация дори това, че прелестен курорт като Слънчев бряг, бе тъй профански презастроен, че заприлича на ненавистния ж.к. „Младост”, но това далеч не е едничкото покушение над добрия, стар курорт. Той бе лишен от облика си, не само видимо, но и смислово, съсипан бе не само като екосистема, а бе убит и духът му, унищожиха култови сгради, като Бар-вариете, унищожиха и култови традиции. Хората по цял свят дават мило и драго, за да създадат и утвърдят фестивал или симпозиум, които да направят прочуто мястото, да му донесат слава, а ние затрихме утвърден, авторитетен фестивал, какъвто беше „Златният Орфей”, без да ни мигне окото. Никой не даде пет пари, за да опази милионен материален и духовен капитал, позволихме да разрушат култовия летен театър, заради дребната файдица на някой тарикат или шепа тарикати. Позволихме истински погром по Черноморието, който непременно щеше  да ни донесе много и различни проблеми, знаеше се, още в самото начало, че безхаберието ще ни доведе, ако не днес, утре, неволята. И май дочакахме този момент, щом в парламента, не другаде, вече се вайкат, че Черноморието е мутренска територия, че ни трябва ново законодателство, ако искаме да спасим туризма. След дъжд качулка, както се казва, защото пак в парламента нехаеха, когато ги предупреждаваха, че гангстерски се подаряват на гангстерите стратегически територии и обекти. Мутрите, въобще, колкото и каквито и да са поразиите им, винаги са били удобно прикритие за безсъвестните ни и алчни политици и управници. Те никога не са печелили толкова, колкото печелят тия, на които се отчитат, тъкмо тия над тях са виновни за случващото се, а не те, които се давят в помията, дето сами я натвориха. Случи се точно това, жадните за лесни, бързи и големи печалби, безразсъдни и алчни нашенци, компрометираха и курортите, и природата, и традициите ни, а по-виновни са не тия, които строят и експлоатират курортите, а тия, които дърпат конците. И резултатът от безразсъдната политика и гоненето на непозволени печалби е ясен, щом и в Турция, и в Гърция, и в Албания, и в Хърватия, комай навсякъде, цените са по-ниски, а условията по-добри. Все повече хора ще предпочитат Гърция, очаквано е, щом тук плащаш седемдесет лева за чадър и шезлонг и не знам колко за паркинг, а там всичко това е безплатно. А що се отнася до Турция, там отдавна почиват десетки хиляди българи, което също е очаквано, щом за три пъти по-малко пари, получаваш „ол инклузив”, несравним с предлагания у нас. Ненужни, обезсърчаващи са сравненията, от които личи, че туризмът ни е наистина провален, но е нужно, да се опитаме да го спасим, ако това все още е възможно, като разчитаме не на недомислената самодейност, разбира се, а на смислена държавна политика…

About the Author :

Leave a reply