Коментарът на Любомир Котев: Проблемът с тютюнопушенето

Kotev 10Преди години, помня, един приятел ходи в САЩ и бе изумен не от друго, а от тоталната, общо взето, забрана на тютюнопушенето, в страна, която тогава възприемахме като най-свободната в света. В тази уж най-свободна страна, както щяхме да разберем полека-лека, има много, безброй, направо непонятни за нас табута, къде свързани с някогашната традиция, къде плод на мимолетната приумица. Табутата, т.е. забраните от всякакво естество, са точно табу, а не законови рестрикции, защото са направо вкоренени в мозъците дотолкова, че върху тях изобщо не се разсъждава. И аз отбелязвам този знаменателен факт нарочно, за да е пределно ясно, че и отколешният предразсъдък и модерното внушение, по всяка вероятност, лесно се наместват в затормозеното съзнание на тези уж свободни хора. Затова, сигурно, пак там, са  се случвали съвсем непонятни за нас неща, като сухия режим, да речем, които са абсолютно неприложими у нас.

Прословутата робска психика на народа ни, която занимава толкова комунистическите професори, не просто се противопоставя на тъй абсурдното робство, а направо го отхвърля. Своеглавият българин, сочи съвсем недвусмислено историята, не само не признава забраната на поробителя да се пие вино, а принуждава турците, досущ като нас, да се надлъгват с Аллах. Помни се, засвидетелствано е в документи, че турците, за да преодолеят табуто да се пие вино, наложено от Корана, дробели попара и сърбали живителния елексир като чорба. И друг поучителен факт има, съвсем скорошен, всички помнят, надявам се, какво се случи след причудливата директива на Горбачов да се изкоренят лозята, а ако са забравили, ще посоча, че лозовите масиви у нас се увеличиха тройно. Припомням тези поучителни факти, не за друго, а за да освестя, ако е възможно и доколкото е възможно, днешните ни държавници, които независимо от партийната си принадлежност, са твърде отзивчиви към всяка, наложена отвън, практически неприложима директива. Практически неприложима, повтарям, несъобразена с националната психология, чужда директива, която няма как да пусне корен у нас, но някой напразно си въобразява, както и преди се е случвало, че со кротце, со благо и малко кютек, всичко е възможно. Проблемът тук е, че не помним поуките на историята, пък и на ежедневието, че предпочитаме да запаметим удобните моменти и лековато да им се предоверяваме! Пренебрегваме, например, шегаджийското наглед подмятане на шопа, че и пет лева да стане бензина, пак ще кара кола, а и пет стотинки да го направят, пак ще го краде.

Пренебрегваме и факта, че тази укорима, но желязна философия, се дължи не толкова на нашенската опърничавост, колкото на всякога ненормалната ни държава, всякога нехаеща за недоимъка на народа. Пренебрегваме накрая и това, че своеглавието на шопа не бива да се надценява, че така реагира всеки българин, когато държавата го тормози с непонятни декрети, без да е осигурила благоденствието му. Моят комшия в Медвен, например, категорично заяви:”И тия няма да ги бъде, свако, бетер от комунистите са! Нищо добро не чакам аз от хора, дето ще забранят пушенето, а ще разрешат педерастите!” В Америка обаче не реагират така, вероятно заради отдавна постигнатото всеобщо благоденствие, както ни уверява Фукояма, те спазват табутата, вчерашни или днешни, без да се замислят. И онзи мой приятел, като се върна оттам, разказваше удивен, че е забранено да се пуши дори на автобусните спирки, а после, сякаш за оправдание, смутено донадяше, че това тук не може да се случи никога. Държавниците ни обаче, които не са научили уроците на историята, си въобразиха, че щом свещената директива на ЕС е всеобща, трябва да се прилага и в България, че е възможно, все пак, някак да ни наложат абсурдната забрана. И тръгнаха да я налагат, съвсем по нашенски, с лъжи и уйдурми, с частична забрана, с полумерки и полуистини, което предвещаваше по-скоро крах на намеренията им, отколкото успешен изход.

Голямата лъжа, преди всичко, е, че забраната е всеобща, след като не друг, а Германия, отказва да изпълни директивата. И знаете ли защо? Защото там вече са се порадвали на забраната на тютюнопушенето и помнят, за разлика от нас, уроците на историята, помнят, че не друг, а Хитлер, е наложил такава забрана и не искат по никакъв начин да възраждат мракобесието на нацизма. Не твърдя, разбира се, че тъкмо забраната на тютюнопушенето отразява най-релефно нацисткото мракобесие, но инак съм сигурен, че си беше мракобесие и комунистическата забрана на тютюнопушенето, заради която, лично мен, са ме изключвали нееднократно от училище. И унижение беше, страшно унижение, защото ни принуждаваха да се навираме в клозетите, докато изпушим цигарата си. Същото това унижение – би трябвало да тържествувам, заради неочаквания обрат, може би – сега е още по-страшно, защото сега учителите трябва да се навират в клозета, за да изпушат цигара в междучасието, докато учениците пушат където им скимне и както си щат. Не това е същественото обаче, а факта, че от тоталната забрана на тютюнопушенето у нас, както можеше да се очаква, нищо не излезе. Или, ако трябва да съм съвсем точен, сътворихме поредното българско чудо, поредния нашенски панаир, като затрупахме тротоарите пред заведенията с навеси, чардаци и чергила, за да опазим уюта на пушачите. Панаир, в случая, е точната дума, защото луксозните заведения пустеят и лете, и зиме, а отвън, на тротоара, под чергилото, зъзнат, скупчени край газовата горелка, клиентите. И цялата тази бутафория е абсолютно ненужна, чак неправдоподобна, щом се пуши, в противоречие на закона, пак в затворено, макар и импровизирано, помещение.

Логичният въпрос е: Кому е нужно и защо е нужно, все пак, подобно безумие? А логичният отговор е, че е нужно, по всяка вероятност, на много умните ни държавници, за да излъжат и Европа, и народа, и себе си! Преди всичко себе си, защото ефекта от борбата с тютюнопушенето е по-скоро отрицателен, отколкото положителен. Отрицателен във всяко отношение, но най-вече за постъпленията в бюджета, защото е публична тайна, че непрестанното увеличаване на цената на цигарите отприщи невиждана контрабанда. Пуши се пак, не по-малко, отколкото преди, но никой не купува цигари с бандерол, а и ресторантьорите, вероятно, плащат по-малко данъци, докато се крият зад оправданието, че оборотът им е спаднал. Инак, що се касае до броя на пушачите, той едва ли е намалял чувствително и шумно пропагандираната грижа за здравето на хората, разбира се, си остава още един кьорфишек. Всъщност, ако се позадълбочим, шумно пропагандираната грижа за здравето на пушачите, може би, е не просто кьорфишек, а удобно прикритие за нещо далеч по-страшно. Защото, оказва се, че някогашните ни  шегички са днешни горчиви истини, оказа се, че не е трябвало да се присмиваме на тези, които твърдяха, че се води борба с тютюнопушенето, за да вървят наркотиците. Като се върне сега някой нашенец от Америка, непременно отбелязва, че там отдавна са забравили омайващия аромат на тютюна, но за сметка на това навсякъде те преследва сладникавият, казват, мирис на марихуаната. Преследват те, ако може да се вярва на Интернет, и куп безумни писания, дето упорито ни убеждават, че тютюнът е по-вреден от меката дрога, които нагледно показват, че здравето на хората е последна грижа и там, и тук. Не знам връзват ли се там на подобни „медицински” открития, но тук и „простия” народ се досеща, че алкалоид като тютюна, ако е вреден за едно, е полезен за друго, докато психотропно оръжие като наркотика няма как да е полезно. И онзи мой комшия рече:” Те, тез, направо са си загубили акъла, баламосват ни, че водят борба с наркоманията, пък правят реклама на наркотика! Не вдяват, завалийте, че наркоманията няма почва у нас, че ние сме народ от алкохолици, че имаме вино и ракия бол, та си ходим замайосани от сабахлем и не ние нужно ни трева да пушим, ни вакса да ядем. Напиши им го, та да не се хабят!”

Написал съм го отдавна, н няма кой да ме чуе, ни там, ни тук, защото много умните ни държавници, не помнят не само уроците на историята, но и поучителните поговорки като: ”Видяла жабата, че подковават вола и си вдигнала краката!” Инак биха се досетили, че постигнатото някак скалъпяване на салони за пушачи и непушачи е спасителният компромис по нашите земни ширини. Само че, наместо да се радват, че това се случи без особени сътресения, те пристъпиха към тотална забрана на тютюнопушенето, която не доведе, както видяхме, до желания ефект. И поредното фиаско не ги вразуми обаче и сега, когато и в Австрия, и в Италия, и в Гърция се готвят да отхвърлят досадната забрана, у нас се готвят да въведат по-крути мерки срещу тютюнопушенето. Криворазбраното верноподаничество, трогателният напън най-бедната страна в ЕС да е най-послушна, разбира се, е контрапродуктивно по дефиниция, но и това не знаят тези, които са длъжни да знаят не само това. И единственото, което ще постигнат, по всяка вероятност, е, че предизвикат напразни брожения. Напразни, убеден съм, защото дните на скудоумната забрана, каквото и да направят, са преброени…

About the Author :

Leave a reply