Коментарът на Любомир Котев: Принос към демокрацията

kotev 8Нашият принос към демокрацията, както би могло да се очаква, е с привкус на ориенталщина и ни връща към блажените времена на Османската империя, когато законът, твърде често, е не друго, а удобно прикритие за всякакви безобразия. Несекващият повече от век вопъл за мъките на народа, страдал цяла вечност, изглежда, също е удобно прикритие за онези, които охотно клеймят робството, но не желаят да се разделят с табихетите на поробителя. Пълното беззаконие в разкапващата се империя, ширнало се навсякъде и във всичко, въпреки приличното законодателство, като че ли е моделът, понравил се отдавна на нашенските властници.

Днешните безобразия, би могло смело да се обобщи, са не друго, а нови вариации върху отколешните безобразия, осквернили бързо добитата с толкова жертви свобода. Комунизмът, нека вметнем и това, привидно ги изличи, тоталитарната власт изглеждаше силна и безкомпромисна, но всъщност само подмени едни безобразия с други безобразия. Тоталното беззаконие и ориенталските интерпретации на закона, трябва да признаем, са една срамна традиция у нас, която оцеля и в модерните времена.

Истински парадокс е, поредният нашенски парадокс, че наместо да изличи абсурдите на миналото, демокрацията ги задълбочи, за да се изроди в ориенталска демокрация. Това е тъжната истина, която всички осъзнаваме, срещу която всички негодуваме, но която категорично не желаят да приемат – още един нашенски парадокс! – ни законодателите, ни властниците в демократичната уж държава. Безброй са фрапантните, направо крещящи примери, които недвусмислено сочат, че демокрацията, която по дефиниция е власт на народа, се е превърнала във власт против народа. А чудовищната метаморфоза, апропо, е отново нашенски, печален и уродлив принос към демокрацията. Колкото и възмутени да са от „тенденциозните писания” на „безсъвестните журналисти”, новоизлюпените и несъразмерни български псевдо-демократи, трябва да се съгласят със страшната истина. Страшната истина, сътворена от нескопосните им действия, от която те не напразно се страхуват и напразно се мъчат някак да неглижират и омаломощят, като я обявяват за пост-истина, да речем, или като я кичат с куп неподходящи, затрогващи епитети.

Фалшивите новини, за които те тъй охотно говорят, са още един, трогателен и отчаян опит, да омаломощят някак истината, докато лансират поредната лъжа, накипрена в одеждите на достоверността. Красноречив пример в това отношение, общо взето, е небивалата шумотевица около козметичните поправки, които са и незначителни, и безнадеждно закъснели, в някой безумен закон. И тук, ето, отново съвсем без да щем, стигаме до поредното нашенско безобразие, щом законът не противостои на безумията, а наопаки, което също е ориенталски принос към демокрацията. Заключението, колкото и неприятно да е за някого, си е съвсем на мястото, щом закъснялата защита на беззащитния – Бог знае защо! – задълго гражданин, отново е половинчата. Не лошо законодателство, не недоглеждане някакво, а истинско престъпление против демокрацията, пък и против човечеството, бе произволът, закрилян от абсурдния, нашенски закон, който позволяваше, години наред, с нищо незаслужен, но неописуем тормоз на стотици хора. Има направо ужасяващи примери, как институциите, които олицетворяват закона и са призвани да опазват закона, за да осигурят комфорт и защита на гражданина в демократичната държава, се превръщат в своята противоположност. Ползвайки като параван, нескопосния, създаден в угода на шарлатаните закон, банки, съдия-изпълнители, нотариуси и адвокати, направо издевателстваха над безброй нещастници, превърнали се в дребни длъжници.

Пълно беззаконие и чудовищно престъпление е, каквито и доводи да извадят нашенските блюстители на нашенския закон, да отнемеш на някого имущество за 70 000 лева и тутакси да го продадеш, само защото дължи на някаква банка скромните 400 лева. И подобно безумие, оказва се, се е възможно в уж демократичната ни и цивилизована държава, а е малка утеха за потърпевшия, че след седемгодишно ходене по мъките е спечелил делото срещу тия, които са го ощетили тъй неправдоподобно. Прави чест на българския съд, че е защитил правдата, макар и твърде късно, но българското законодателство и съдът би трябвало не просто да предвиждат, но да налагат ответната мярка веднага, превантивно, самосезирайки се, за да предотвратят завинаги подобни безобразия. Властта на народа в демократичната държава не е празна дума, суверен е народът, не друг, той дава пълномощията и те трябва да се употребяват в угода на народа. Никой няма право да спекулира с несъвършенствата на закона по такъв безсъвестен, направо идиотски начин в уж цивилизована държава, в която върховенството на закона би трябвало да защитава, а не да онеправдава гражданите.Защото споменатият парадоксален идиотизъм, за жалост, не е инцидентен случай, щом може, оказва се, само защото си просрочил плащането на месечната сметка от двадесетина лева за ток или вода, да платиш около хиляда лева, заради адвокатските хонорари и Бог знае какво още, което също е престъпление, въпреки законната одежда, зад която се крие.

Недемократични и нецивилизовани са така наречените закони, които наместо да защитят гражданина, компрометират законността, за да защитят ориенталските хитрувания на разни гьонсурати. Не друго, а именно гьонсуратлък са, разбира се,  вайканията на всички, които оплакват, въпреки полувинчатостта на новия закон, кредиторите, които щели, видите ли, да пострадат от наложителните и безкрайно закъснели промени. И тези вайкания, апропо, са пример за недемократично и нецивилизовано поведение, пък и за странно отношение към законността, щом идват отново от представители на третата власт. А са възможни сигурно, защото не друг, а министърът на правосъдието, неотдавна ни убеждаваше, на официална пресконференция, че има корупция, която не би трябвало да се преследва строго от закона, че има добра и лоша корупция и куп такива умности. И това, без съмнение, е нашенски принос към разбирането и тълкуването на законността, който би трябвало да заинтригува, струва ми се, Европа, на която се уповаваме. Не напразно, струва ми се, се уповаваме тъкмо на цивилизования свят, където традициите са по-различни, пък и достатъчно силни, за да противостоят на нашенския принос към демокрацията…

About the Author :

Leave a reply