Коментарът на Любомир Котев: Политическа коректност по нашенски

kotev 15Адептите на мултикултуралните теории, очевидно, не си дават сметка, че въпреки настойчивостта на нарочно създадените безброй НПО-та и щедрите грантове за услужливи медии, усилията им са осъдени на пълен провал в държава като нашата. Или по-точно казано, на място и във време, където държавата отсъства, където уж я има, а я няма, особено като е дума за промяна в съзнанието и поведенческите нагласи. Тези политически ентусиасти, окрилени от вярата, че лесно ще наложат идеология, чужда на народа ни, с помощта на държавата, изпускат и друга съществена подробност. А тя е, че този народ никога не е вярвал в никоя идеология и затова именно, облягайки се на прагматичното си и деструктивно мислене, е сътворил Богомилската ерес. Тъкмо от Богомилството, може да се каже, тръгва отрицанието и на държавата, и на идеологията, на всяка държава, и всяка идеология. А в самото название на движението е закодиран смисълът му, вяра единствено в Бог, упование в Господа, но без да се зачитат каноните на църквата, без да се зачита властта и, без да се зачита някоя власт, която и да е тя и каквато и да е.

Всеки българин, може да се каже, оттогава, та досега, дълбоко в себе си е анархист, обладан от страстта да руши или поне да се противопоставя, но не и да съгражда или да се стреми към единството на нацията. Проблемът, ако се задълбочим, има и своите нюанси, ние не само не се стремим към единството на нацията, а наопаки, стремим се към разединение, за да изкярим на дребно, докато се боричкаме за келепира помежду си, без да мислим дали опропастяваме всеобщото благоденствие, заради дребната файдица. А що се отнася до единството в начинанията, до всенародното строителство, до работата за просперитета на държавата, там провалът е пълен, защото тъкмо властта, нашенската власт, каквато и да е тя, поощрява дребните кражби, за да заграби повече. Истинска ирония е, че сме изписали на фасадата на Народното събрание с тлъсти букви „Съединението прави силата!”, както е ирония, че перманентната борба срещу корупцията у нас умножава корупцията. А тежката ни историческа съдба задълбочава деструктивния патос на българския народ, който живее на своя земя, но в чужда държава, който опазва имота си от държавата, без да разчита на нея.

Напротив, държава е душманин, мащеха, и в свободното Отечество, тя ограбва труда на честните труженици, за да облагодетелства своите храненици и покровителства престъпниците, от безчинствата на които властниците разбогатяват. Такова е примитивното, антидържавно и антиобществено, аморално, ако щете, мислене на българина, което и рационално, за жалост, трябва да признаем, щем не щем, че нашата държава не заслужава нищо по-добро. Трябва да го признаем, щом и децата знаят, че нещастните работници, които припечелват с кървав пот дребни левчета, задължително плащат данъците си, докато безброй спекуланти, натрупали милиони, не без държавна протекция, не дават нищичко на продънената хазна. Или, щом в тази държава са възможни чудеса, които другаде са немислими, като безобразието да се краде най-много и най-безнаказано от парите за здравеопазване, да речем. Повече от логично е, щом е тъй, народът да не вярва на нищо и никого, да се отнася скептично и подигравчийски, презрително, към всяка идеология, каквато и да е тя, а друг въпрос е, че на този народ всякога е липсвала и политическа култура. И е липсвала, не за друго, а защото държавата ни комай всякога е била такава и открай време, народът е схващал всяко послание на властниците като лъжа, шашарма и уйдурма. Корените на нашата робска психика, между другото, която търсим все не където е, са тъкмо в комплекса да лъжеш и хитруваш по навик, без да мислиш, да вярваш непоколебимо в предразсъдъка, че държавата и властта непременно те лъжат, да се противопоставяш интуитивно, по принцип. Робската психика на българина, нека уточним и това, означава непокорство, не примирение, преклонената главица е удобно прикритие за опък характер, тази главица, докато демонстрира верноподаничество, вече мисли как ще си отмъсти, как ще го върне тъпкано на властника. На властника, казвам, защото комплекса, изкристализирал време на робството, е останал в съзнанието ни, ние продължаваме да се преструваме на верноподаници и ръкопляскаме най-оглушително, славим най-шумно безумията на властниците, тъкмо когато мразим най-много властта.

Нашенският прагматизъм, който споменах, е не само разрушителен и деструктивен, а е нещо далеч по-страшно, защото няма морални устои. Насажданият от комунистите атеизъм наслои още ерес в народната душа, комунистите довършиха, може да се твърди, започнатото от богомилите. Разколебаната вяра в Бога и отрицанието на църквата като институция, започнало тогава, се задълбочи, когато да вярваш в Господ беше забранено, а църквата имаше декоративна функция, каквато има и досега, апропо, щом владиците са милиционери. Народът, все пак, колкото и развратен да е, щом счита кражбата и прелюбодеянието за бабаитлък, а не за грях, да речем, колкото и странно да е, продължава да се уповава на Господа, но по своему. Така е било открай време, имаме народна мъдрост, която казва, че който е близо до църквата е далеч от Бога, което означава, че носим Бога в душите си, а това не е толкова лошо. Лошото е, че продължаваме да сме неверници, че се сещаме за могъществото на Господ, когато сме уплашени, а в ежедневието не вярваме никому за нищо. И, което е най-отвратителното в поведението ни, палим свещи, за да умилостивим Господа и изкупим греховете си, а не очистваме душите си, продължаваме да крадем и лъжем, не само държавата, но се надлъгваме и помежду си. Пълен абсурд е, съгласете се, да проповядваш сред такъв народ, дето се противи на правата вяра, дето макар да е сред най-старите християнски цивилизации, така и не се научи да зачита поне Десетте Божи Заповеди, ако не друго, сбъркани теории, като прословутата политическа коректност.

Преди всичко, заради простичката, понятна истина, че такъв народ се съмнява в всяка идеология, налагана му от властта, която и да е власт, особено ако е тя в противоречие с изконните ни традиции, а друг въпрос е, че малцина се досещат за какво, всъщност, става дума и никой не желае да се затормозява с мултикултуралните теории. Умниците, които финансират безбройните НПО-та, втълпили си, че ще ни вчеловечат без особени усилия, трябваше да си дадат сметка, ако не за друго, поне за тоталния крах на комунистическата идеология у нас. Цели четиридесет и пет години комунистите насаждаха идеологията си у нас с всички сили и с всякакви средства, а резултатът е, че се броят на пръсти тези, които са вникнали някак, донякъде в марксистко-ленинската философия. Учебно-образователният процес, партийната просвета, семинарите, кръжоците, партийните школи и партийната академия, агитацията и пропагандата, задължителното изучаване на марксизма навсякъде и от всички, не доведоха до нищо. Единственият резултат е, че кариеристите и тарикатите се надпреварваха да рецитират, показно и шумно, актуалните лозунги, да повтарят папагалски партийните послания, без да се опитат да вникнат и в най-елементарните неща. И тези маймунджилъци, наместо да култивират марксистко-ленинско съзнание, наопаки отчайваха и правоверните, ако ги имаше и доколкото ги имаше. Ефектът от идеологията, от пропагандирането на съмнителни ценности, но по-понятни и по-приемливи от сега натрапваните ни, трябва да се подчертае, бе отрицателен, направо отчайващ за идеолозите, ако можеха да вникнат в случващото се. Не знам дали бяха тъпи или се правеха на загубени идеолозите, не проумявам защо си вярваха и наивно се самоуспокояваха, но така мащабно и последователно провежданата идеологическа работа не доведе до налагането на нито един от основните постулати на комунизма.

Наместо да променят съзнанието на народа, нескопосните идеолози събудиха притворството му, накараха то упорито да повтаря, че вярва в това, в което не вярва, докато се присмива зад гърба им, приглушено, но невъздържано, гавраджийски. А се проповядваха, пак ще повторя, невъзможни, но примамливи неща, като равенството, да речем, и на мнозина се искаше да постигнем някак лелеяната егалитарност. Сега, когато ни убеждават, че в името на политкоректността, трябва да сме толерантни към различните, не само към хомосексуалистите и лесбийките, но и към тия дето се двоумят от кой пол са, или към тия, които са си избрали някой от въображаемите 36 пола, шансовете на идеолозите, сътворили или застъпващи най-странната идеология, са далеч по-нищожни. Пак ги има, разбира се, завещаните ни от близкото минало, набързо пребоядисали се комунисти, вечните верноподаници, готови да угодничат на всяка власт и да рецитират, както някога, актуалните политически лозунги, но това не стига. Защото, отгоре на всичко, държавата вече не е тоталитарна, вече не може да преследва разномислещите, не може да заглуши гласа им, каквото и да прави, безсилна е да помогне на Брюкселските умници или на когото и да е, за да ни натрапят абсурдната представа за толерантност. А има и нещо още по-страшно, така наречените верноподаници, които не са забравили нищо старо и не са научили нищо ново, досущ както някога, рецитират показно и шумно актуалните лозунги, но им се и присмиват. Какво толкова, хихикаше наскоро един от адептите на Истанбулската концепция след две ракии, да я подпишат, какво като я подпишат, белки ще ме накарат да тача педерастите или да страдам, че някой кретен се двоуми дали е педераст или не! И той не е единственият хитрец, или циник, ако трябва да сме точни, който се облагодетелства от безумията на властта, а сетне се гаври с властниците. Друг един, дето смъкна маса пари от проекти за ромското приобщаване, се оплакваше, че душицата му вмирисали тези цигани и не му стигаше това нетолерантно отношение към ромите, ами в яда си ги наричаше и мингяни, и мангали, и мърсъци! Идеята за политическа коректност, за толерантност, която нашенските мошеници шумно защитават, за да изкярят нещичко, е компрометирана, разбивана, от същите тия мошеници, които бързат да се оправдаят някак, след като са си напълнили кемера.

Това някак, ще рече, че оплюват по-настървено и най-настървено идиотщините, които вчера пламенно са защитавали, че изведнъж се прераждат и стават блюстители на Православния катехизис или не знам какво точно. Пълна илюзия е, че тези, които се облагодетелстват от пропагандата на мултикултуралните теории, чужди не само на християнската вяра, но и на народните традиции, са способни да допринесат за насаждането им в и консервативното, и опако съзнание на българина. Напротив, те ги обезсилва допълнително, омаскаряват ги, защото са политически мошеници, които искат хем да цицат, хем да плюят, които искат да си напълнят гушката, но да останат чиста вода, ненапита. А другите, огромното мнозинство, простият уж народ, псува яростно, докато те лапат и го замайосват, та идеята за политическа коректност деградира съвсем, наместо да постигне обръщане на нагласите, умножава некоректността и я задълбочава. Грешката на наивните проповедници е очевидна, но и те, досущ като комунистите, не се учат от грешките си и продължават да гушат партийните папагали, които бодро скандират актуалните лозунги, наместо да се опитат да приобщят някак свестните хора, честните интелектуалци, които знаят за какво иде реч, и с тяхна помощ да се помъчат да адаптират някак сбърканите си концепции, да ги нагодят тъй, че да са по-приемливи за опърничавия ни и непокорен народ…

About the Author :

Leave a reply