Коментарът на Любомир Котев: Политика, футбол и жени…

kotev 02Няма българин, всеизвестно е, който да не разбира от политика, футбол и жени, та затова споровете ни се въртят все около поредния водител на нацията, поредния идол на запалянковците и поредната плеймейтка или чалга-фурия, обявена за сексуален блян на населението. Споровете ни, казвам, но иде реч за кръчмарска крамола, всъщност, дето отравя всеки сладък, душетомителен моабет, за тъпо препиране между хора, въобразили си, че знаят това, което не знаят, или че размишляват гласно върху неща, дето не са в главите им, което е още по-страшно. С две думи казано: манипулативните внушения на медиите засядат в бедните глави и мнозинството ентусиазирано ги оповестява, като горещо се противопоставя на всеки, дръзнал да употреби главата си по предназначение.

Аз не случайно намекнах, че са все повече непоправимите уж мачовци, които са неспособни да оценят, да изберат красавицата на деня, ако не им я покажат, посочат, натрапят, ако не ги убедят, че точно тази кифла е техният блян, щом си е показала задника и дори е участвала в риалити-шоу. А с политиката е далеч по-сложно, разбира се, щом манипулациите са и по-смислени, и по-мащабни, а способните да направят своя екзистенциален избор се броят на пръсти, докато лекомислените ентусиасти са безбройни. Така или иначе, нашенската препирня е вечна, непреодолима, скъпа на всяко българско сърце, вихри се тя на воля и затвърждава убеждението ни, че разбираме от всичко, а най-вече от политика, футбол и жени, а и безумната ни мания да блеснем със знания за тъкмо това, което не знаем, затвърждава…

Погледнато по-инак, по-смислено, доколко разбираме от политика личи от хала ни, от неспособността да проведем що-годе приличен обществен дебат по кой да е жизненоважен проблем, от нежеланието ни да говорим сериозно за сериозните неща. Общественият дискурс ни е чужд, предпочитаме категорично кръчмарската препирня, защото се сещаме, макар и подсъзнателно, може би, че нямаме какво да кажем, или защото не желаем да носим отговорност за думите си. И тъкмо тази ни нагласа, като че ли, опитните, нашенски политици, макар да не пращят от акъл, са усетили, тъкмо с нея спекулират, като току ни подхвърлят щекотливи теми, върху които да се дърлим протяжно и безсмислено, докато те и плетат кошницата си, и я пълнят тихомълком. Точно тихомълком, защото се спотайват, докато тече общественият дебат, който те са наложили с действия или бездействие, а ако се намесят, то е, за да объркат и без това обърканата аудитория, да затормозят още и без това затормозените мозъци. Красноречив пример в това отношение са несекващите инсинуации, които пречат на хората да разграничат политическата и икономическата реалност, които ги карат да скандират актуалните лозунги, наместо да защитават националния интерес. Ние така и не разбрахме, например, че „лошата” Русия, чиято „отвратителна” политика е крайно неприемлива за така нареченото цивилизовано човечество, може да е добра за нас, в конкретния момент, при конкретни обстоятелства, щом защищава националния ни интерес. Глупавите прения за реалния, може би, факт, че Русия има свои сметки и не дава пет пари за нас, неуместното умуване като печелим какво губим, когато никой не ни е дал гаранции, че ще компенсира загубите ни, ни доведоха до същинско икономическо фиаско. Наместо да спечелим милиарди от „Южен поток”, ние ще плащаме милиарди на „Турски поток”, наместо да продаваме газ на цяла Европа, ще купуваме, а ще инвестираме милиарди и в строителството на локална мрежа, наместо да си поделим разходите с руснаците на главния газопровод.

По-страшното обаче е, че няма обществено негодувание или неодобрение, че препиращите се в кръчмата нашенци, не заявиха нито възмущението си, нито адмирациите си, че проведената тихомълком, с шашарми, вредна за България политика, не получи санкция. Или, преведено на политически език, проведената тихомълком, шарлатанска политика, тихомълком бе одобрена от иначе яростно препиращите се в кръчмата нашенци. Докато в Турция или Германия, общественият дебат спомогна, за да се реализират и „Северен поток”, и проектите в съседната нам държава, които ние, от малоумие, великодушно и подарихме. Дори само този пример е предостатъчен, за да разберем, че израждането на обществения дебат в кръчмарска свада, осигурява безпардонност и безнаказаност на продажните или тъпи политици от една страна, а от друга умножава и затвърдява националните комплекси. А той, за жалост, съвсем не е единичен и бутафорията около Банско е поредният пример за продажна политика, в ущърб на националните интереси, щом спорим разпалено дали трябва да го има очевидно насъщния втори лифт, а в Швейцария, да речем, или Австрия хората строят стотици лифтове, без това да попречи на опазването на природата. Нашите кръчмарски препирни, крайно време е да го проумеем, най-често са инсинуирани от ловки манипулатори, за да бъдат надежден параван на безскрупулните ни, продажни или некомпетентни политици, докато те волно или неволно умножават мизерията ни, заради чуждата изгода. И, като току повтаряме папагалски, налудничаво, че ни е нужно гражданско общество, нека разберем най-сетне, че то се легитимира, че го има, когато е способно да предизвика обществен дискурс, а не кръчмарска крамола.

Ако наистина разбрахме от политика, всеки наш жест и всяка наша дума, щеше да възпира управниците ни, когато бъркат, или да ги поощрява, когато са на правия път, а щом затъваме в нищетата, наместо да я преодолеем, очевидно, не е така…

Нашата безпомощност да спорим смислено, като че ли, проличава най-релефно, когато говорим разпалено или крещим неистово около редките сполуки и честите провали на родния футбол. Тъй пагубната за обществено-политическия ни живот запалянковщина има своя корен в безобидните уж препирни около този или онзи наш любимец, които съвсем не са безобидни всъщност. Напротив, защото няма, със сигурност, нито една страна в света, където журналистическата колегия, големите спортни капацитети, да пренебрегнат голямата, планетарна звезда, носителя на мечтаната от всички Златна топка и голмайстор на световно първенство, заради домашния идол! Невероятно е, но печален факт, че за футболист на ХХ век у нас бе обявен не големият Христо Стоичков, а Георги Аспарухов, който също е невероятен футболист, но има лошия шанс да живее във време, когато не можеше да играе в голям, световен отбор и да разгърне таланта си. Дискусията по въпроса кой е по-добър е абсурдна, щом единият е осъществен талант, превърнал се в голяма, световна звезда, обкичен със славата на победител, покорил всички  върхове, а другият недоосъществен, неизявен талант, въпреки безспорните си качества на първокласен футболист. И май е прав онзи известен спортен журналист, който с горчива ирония изрече, че Гунди е заслужил високата чест, не с футболните си умения, а защото е член на ЦК на Комсомола. Припомням този срамен епизод не, за да се гавря със светлата памет на незабравимия Гунди, а защото тъкмо той е най-показателен за уродливото преплитане на политика и запалянковщина, което води до безсмислени препирни, които са удобни някому, но обидни за нас като народ, като нация, щом сочат най-категорично, че не сме способни да опазим, да защитим националната си гордост. Тъкмо такива препирни са нужни на управниците ни, когато искат да прокарат тихомълком някой съсипващ и българската гордост, и християнската цивилизация, и националната идентичност, дехуманизиращ документ като прословутата Истанбулска конвенция. И не само нея, държа да го отбележа нарочно, щом самозабравилите, малобройни, но лакоми представители на разните екологични партии и движения, гълтат милиони, за да броят комарите, докато пенсионерите изнемогват от глад, без това да трогне някого, без да възбуди какъвто и да е ропот.

Напротив, гласовити са тъкмо представителите на въпросните партии и движения, те ни поучават и чак клеймят, особено шумни са, наместо да се спотайват, докато ние псуваме, но пак в хоремага, а не където трябва, когато трябва и както трябва. Инак, що се касае до запалянковските препирни, в най-автентичния им вид, те не заслужават особено внимание, щом пристрастията категорично доминират над здравия разум. Аз изобщо не се съмнявам например, че възможно най-удачният избор на опитния футболен специалист Павел Колев за треньор на „Левски” не радва особено привържениците на отбора. Сигурен съм, че скандално известните фен-клубове, на които Бог знае защо се обръща толкова внимание, предпочитат своя любимец Станимир Стоилов пред Георги Дерменджиев и пет пари не дават, че той е единственият български треньор, постигнал големи, забележителни успехи в евротурнирите. Всеки от запалянковците, не се съмнявам, дълго и упорито ще убеждава всекиго, че Мъри, разбира се, е най-големият, незаменимият специалист, както други едни запалянковци, гръмогласно обявяват, че днешното правителство, каквито и да са кусурите му, е незаменимо…

А за отношението на разгащения и разприказвал се нашенец към жените, когато е гаврътнал няколко ичкии и е превъзмогнал, поне за миг, комплексите и предразсъдъците си, направо не ми се говори. Защото няма нищо по-безсмислено и по-пошло от сълзливите или вулгарни словоизлияния, от профанското фантазиране и фриволния цинизъм, от тъпото надприказване и самопоказване. Нашите мъже най-често са направо обсебени от нездравите си фантазии, направо параноични са като се хвалят необуздано, когато мачкат безмилостно авторитета на уж обичаната жена, когато поругават уж свещената любов. И дори само тази перверзия стига, за да е ясно колко разбира от жени българинът, който инак се изживява и като вещ познавач на най-деликатните взаимоотношения, и като неустоим прелъстител. Задълбочим ли се обаче, ще открием, че безобидните уж кръчмарски задявки, всъщност, са голяма и интимна, и социална трагедия, ще видим колко уязвим и колко нескопосен е този уж непреодолим и вездесъщ сваляч. А това вече е сериозен обществен проблем, защото комплексарството се излива и избива не само с отровни думи, но и с още по-отровни дела…

След всичко ще кажа само, че не е лошо, дето всеки българин си въобразява някои неща, нужни са ни социални отдушници, но нека, докато говорим за политика, футбол и жени имаме, все пак, едно на ум…

About the Author :

Leave a reply