Коментарът на Любомир Котев: Парадът на глупостта

kotev25Глупостта шества триумфално по медиите и всеки ден, буквално всеки ден, можеш да се натъкнеш на безумни твърдения, като това, че Тодор Живков е незаконен син на цар Фердинанд ­­І, да речем, които са и „блестящо” аргументирани. Клетата Маруца, мир на праха и, слугувала в дворец Враня, видите ли, и била затисната в някое кюше от развратния монарх, мир на праха му, за да се роди от тази мимолетна връзка новият социалистически цар, мир на праха му. Казвам не без ирония, че Тодор Живков е новият, социалистически цар, но сътворителите на нелепия мит, може би, си въобразяват, при това не без основание, че една твърде лековерна и твърде многобройна аудитория се радва на тъкмо такива новини. И е тъй радостна, нека отбележа нарочно, не защото историята е твърде пикантна, а защото прави още по-оправдана носталгията по непрежалимия за едно внушително множество пръв държавен и партиен лидер от непрежалимото, за същото това множество, време. Историческите трагедии, знае се, често се преобразуват във фарс и в конкретния случай наблюдаваме тъкмо това, щом почитателите на Човека от  народа, когото свойски наричаха Тато, сега се радват на невероятната, но не и невъзможна вест, че във вените на любимеца им тече благородническа кръв, щом е ашладисан той със знатните аристократически родове Сакс-Кобург-Готта. Фарсът, нека отбележа и това нарочно, съвсем не е безобидна смехория, защото някак покрива, прикрива, греховете на кървавия, по всяка вероятност, милиционерски началник от най-революционните дни, непосредствено след 9 септември 1944 година.

Не бих се учудил, ако някому е хрумнала абсурдната мисъл, че шармът на изтънчения аристократ, тъй неподходящ за човека с каскета, но упорито насаждан, някак го оневинява, някак го отдалечава от червения терор. Упорито насаждан, подчертавам, защото днешната глупост си кореспондира с други глупости, изфабрикувани по време на прехода, като особено популярната, че Тодор Живков и цар Борис ІІІ , видите ли, си приличали. Приличали си, видите ли, не само физически, но и защото били ловки политици и безпримерни родолюбци, готови на всичко, заради любимото Отечество. Тъй ярката, направо ослепителна, зашеметяваща глупост, пак ще кажа, съвсем не е безобидна, щом се интерпретира на различни нива отново и отново, щом не само владее духовете и печели нови привърженици, но и намножава носталгията по комунистическия вожд във време, когато отчаянието на народа постоянно расте. Манипулациите, всеизвестно е, се постигат не със сериозен анализ на сериозните проблеми, а чрез приласкаващата глупост, близка на нечие пламенно сърце и тъкмо такъв е, апропо, механизмът на прословутите фалшиви новини. Всеизвестно е и това, че най-популярната политическа шарлатания е да говориш тъкмо това, което аудиторията иска да чуе и е далеч по-лесно, разбира се, да спечелиш привърженици, чрез свидната всекиму лъжа, отколкото с неприятната истина. Политиката и рекламата, беше казал някой, си приличат по това, че обещаваш щедро всичко, а не даваш почти нищо, че обещаните вдъхновяващи благини, ако са и дарени под някаква форма, са стопроцентов субпродукт. Приличат си те обаче, поне у нас, и по това, че засищат някак, каквото и да се случи, непретенциозната публика, че нагъваме лакомо отпадъка и огризките със завиден апетит и продължаваме да вярваме, макар и не тъй ентусиазирано, на тези, които безочливо ни лъжат. И да тъгуваме по тях, което е най-абсурдно, защото ние тъгуваме не само по бай Тошо, когото оплюхме и чак осъдихме, а сега гледаме с носталгия към светлия му образ, но и по царя да речем, когото първо изгонихме, а сетне посрещнахме като месия, за да го оплюем сетне, а накрая да погледнем и към него носталгично.

Парадът на глупостта по всички, без изключение медии, а най-вече електронните, насажданите постоянно, методично, неотстъпчиво най-многообразни и най-невъобразими глупости в недозрялото и, за жалост, твърде масово съзнание, със сигурност, постига фаталното объркване на реципиента. Печален факт е, че днешният читател, зрител или заложник на мрежата е не просто лековерен, а сякаш търсещ глупостта, сякаш вярващ в глупостта, предпочитащ я пред големите истини, дето са все неприятни за окаяна държава като нашата. И аз недоумявам дали изкуството на ловкия манипулатор нарочно намножава глупостта или изначалната за родния политик глуповатост вече е присъща и на журналистите, че и на интелектуалците, щом въздухът трепери от брътвежите им. Комай всичко, което се каже, по какъвто и да е повод, е непременно оцветено от глупостта, комай всеки от изказващите се вече е дотам несъсредоточен или безотговорен, че сякаш се гордее с тъпотиите, които ръси, наместо да се срамува. И не е думата ми тук за неуморимите, родни политици, които бодро дрънкат глупости за щяло и нещяло, които са убедени, че тъкмо това е работата им, че тъкмо тъй опазват партийната правда, дето обикновено е далеч от всяка истина. Неоправданата и неконтролирана логорея, за жалост, е завладяла и хора, които минаваха за компетентни и съвестни анализатори, за честни интелектуалци и непоколебими артисти, за сериозни и неподкупни граждани.

Цялата нашенска, крайно несъразмерна, модерна домашна митология, в която царственият произход на Тодор Живков е само незначителен детайл, не само набъбва, но става все по-гротескна, заради много претенциозните понякога, но всякога недомислени бръщолевения. И не са уж презрените, а май скъпи на всяко българско сърце жълти вестници причината, както ни убеждават тъкмо виновниците за замърсяването, затлачването на интонационната среда и на всяка обществена среда, а съгрешават, по-скоро съзнателно, отколкото без да щат, всички. Защото аз бих могъл да допусна, че когато виден журналист и продуцент говори за „православните католици” прави неволна грешка, но не вярвам, че когато друг виден журналист защитава страстно Истанбулската конвенция и я обявява за опазваща семейния морал, не се досеща, че тя е създадена, за да съсипе не само морала, но и семейството. И тези намерения, апропо, са публична тайна, щом тъкмо идеолозите на неолибералната доктрина, като американския японец Франсис Фукуяма, най-сериозно ни убеждават, че моралът е отживелица.

Най-впечатляващи глупости у нас, за жалост, когато е дума за печално известната конвенция, изричат тъкмо тези, които  познават възмутителния документ, които познават и текстовете на Фукуяма. И в този случай глупостта, вероятно, е само прикритие за преднамерените манипулации и по-скоро я няма наглед, но всъщност, тенденциозното, натрапчиво повтаряне на безчислените идиотщини се превръща в мощен катализатор за глупостта на лековерните и незадълбочени адепти на модерността. Глупостта на изживяващите се като модерни хора окаяници направо разцъфва и направо залива мрежата, която е най-привлекателна заради туй, че открива възможност на всеки глупак да дрънка безнаказано всякакви глупости. А сред фриволните, чистосърдечни брътвежи на глупаците, разбира се, всякога се прокрадват и премислени глупости на манипулаторите, досущ като на страстните защитници на свободата, изразяваща се най-вече в узаконяването на въображаемия, но безценен трети пол, но далеч по-целенасочени. Най-големият, направо необозрим, жълт вестник, а и най-жълтият сред жълтите вестници, крайно време е да го осъзнаем, е тъкмо мрежата, където глупостта е същински властелин и не само завладява огромни пространства и безброй съзнания, но и подсигурява прекрасно глашатаите на фалшивите новини. Неприятно е, разбира се, че тъкмо супермедията, най-мощното информационно оръжие, бълва глупост, наместо смислени вести, но още по-неприятно е, че и уж сериозните медии, доколкото все още ги има, често се превръщат в заложник на глупостта.

Неотдавна, например, опониращата доста успешно, пък и последователно, на развихрилата се глупост БНТ, допусна  едно от еталонните и предавания  да се превърне в арена на глупостта. Не друг, а една твърде претенциозна жена, изживяваща се като съвършен интелектуалец, пък и увенчана с ореола на дисидент, наговори чудовищни глупости, които са релефен пример, както за разюздана снобщина, така и за пълно самозабравяне. Тази особа, която Бог знае защо тачим като дисидент, след като е завършила в Съветския съюз, където е насадена да учи, заради комунистическия си произход, по всяка вероятност, пък и Бог знае защо минава за виден интелектуалец, щом не е оставила видима следа за свръхнадареността си, заяви нафукано, с тон нетърпящ възражения, че българският народ не обичал интелигенцията си, или наопаки, че интелигенцията не обичала народа си, което е едно и също. Да, едно и също е, защото подобно изявление на някой, който се изживява като интелектуалец, означава, че този хубостник или хубостница, бърка народ с тълпа, а в обратния случай пък, означава, че тълпата се възприема като народ. Българският народ, действително недолюбва нито така наречената работническо селска интелигенция от близкото минало, нито днешните соросоиди, към които, неволно или нарочно, тази жена причислява и себе си, но това не значи, че не обича автентичната интелигенция. Тъкмо напротив, този народ, навикнал да хитрува и да се прави на по-глупав, отколкото е, прекрасно знае кои са духовните му водачи и всякога е готов да следва примера им и да опазва заветите им, дори ако са пречка за навичното, ежедневно мишкуване. А що се отнася до ужасяващия факт, самозабравилият се сноб да товари народа си с несъществуващи грехове, само защото не желае да бъде удобна за всякакви манипулации тълпа, нямам никакво желание да коментирам подобно кощунство. Ще припомня обаче проникновението на Александър Балабанов, който находчиво обобщава, че снобът е не друго, а събрана в едно лице тълпа, което подсеща, че някому често се ще народът да е това, което е той самият. И понеже думата ми е за парада на глупостта, накрая ще кажа, че от нас, от нашия разум и нашите усилия зависи дали ще бъдем народ или тълпа! Триумфалното и безнаказано шествие на глупостта по медиите, очевидно, има за цел, преди всичко, да превърне народа в тълпа…

About the Author :

Leave a reply