Коментарът на Любомир Котев: Несвоевременни размишления

kotev12Несвоевременни размишления, вероятно, е най-глупавото, най-лишеното от смисъл словосъчетание, щом няма размишления, които са хем свои, хем извън субекта, или иманентни  на времето, пък извън него. Но по-интересното е, че и този оксиморон или глупост, битува в езика и мислите ни, ако можем да наречем така тъкмо неспособността да стигнем до смисъла на думите, защото често сме безсилни да обозрем битието. А е тъй, не защото сме лишени от способността за съждение, а защото сме склонни да си измисляме оправдания, когато не искаме да се произнесем  категорично за нещо, което инак прекрасно знаем, когато лъжем, съзнателно или подсъзнателно, не толкова другите, колкото себе си. Ние улавяме, разбира се, житейското многообразие, пък и осмисляме случващото се, но понякога не ни се ще да виждаме това, което виждаме, или да усещаме това, което усещаме. И разсъжденията ни обикновено са несвоевременни, не защото сме извън времето и действителността, или не разбираме, като лудите, какво говорим, а защото съзнателно мистифицираме, защото нагаждаме реалността към моментното настроение или възглед. Объркването на мнозина, комай всякога, е предизвикано от нечии премислени манипулации, които приличат на случайни и несвоевременни разсъждения, но инак са съвсем навреме казани и пределно ясни като послание. Един твърде релефен пример в това отношение е прословутата пост-истина, която е предизвестена истина, всъщност, удобната някому истина, натрапена на немислещите, които са длъжни да вярват в нея и след като е опровергана от събитията. Според нея, помним, бе невъзможно Доналд Тръмп да спечели президентските избори, а като го направи, пак според нея, бе невъзможно да го е постигнал честно. Очевидно е, в конкретния случай, че компрометирането на изборите в най-демократичната държава е печален факт, не защото го има в действителността, а защото така го възприемат болните мозъци. Нещо повече, самозабравилата се неолиберална клика не само приема желаното за действителност, няма да обяснявам нарочно като кого, а е непримирима и обладана от манията, че може да побърка всички ни, цялото човечество, че е способна някак да ни вмени обичната си пост-истина. Лесно е да се досетим защо, щом надценяването на мрежата, на модерните телекомуникации, води до нездравото самочувствие, че глобализмът окончателно е завладял света, че вече всеки удобен някому възглед, без особени усилия ще се всели и в мислите, и сърцата на хората. Тъкмо това се и случва, трябва да признаем, фалшивите новини, с които е задръстена мрежата, са фундаментът на пост-истината, на една или друга, нужна някому заблуда. И нерядко, повтарям, уж несвоевременните разсъждения, са съвсем навреме изречени манипулации и изречени, както трябва, както биха се харесали на електората, който обикновено, знаем го прекрасно, вярва на това, което му се ще да чуе. Най-пресният и най-затрогващият пример е от доста агресивната и креативна уж, но някак недомислена кампания за евроизборите, в която ухилен юнак бодро се провиква: „Аз ще гласувам непременно този път, защото досега гласувах за тях, а сега ще гласувам за себе си!”. Тъпо е, елементарно, разбира се, съвсем недомислено, подобно „дълбокомислено” ли, спонтанно ли послание – това знаят само много находчивите му създатели! – тъпо е, щом бодро заявената убеденост, че този път гласуваш за себе си, а не за тях, не е подкрепена с никакви аргументи. Или, простичко казано, отново, както всеки друг път, наивният гласоподавател ще гласува за тях, а не за себе си, щом не е нарочно изтъкнато как и защо този път ще е по-различно, къде са и какви са гаранциите, че ще е по-различно.  Сътворителите на подобни скудоумни послания, очевидно, възприемат гласоподавателя като немислеща електорална единица, цинично гледат на него като на малоумник, когото лесно ще залъжеш с празни обещания. А тъпотията им, ако е тя проблемът, стига и до неподозирани висоти с още по-трогателната реклама на злощастните, по всяка вероятност, избори за Европейски парламент, в която онзи мъдър родител обяснява: ”Това е урна, татювото!”. Но проблемът, разбира се, са злощастните избори, а не съпътстващата ги рекламна тъпотия, пък разсъжденията ми са несвоевременни, тъкмо защото обявявам предизвестения им край, очакваното фиаско,  още преди да са се състояли. Очакваното фиаско, казвам, защото тъй мащабната и агресивна кампания, каквито и да са кусурите и, я има не за друго, а защото чиновниците в Брюксел са сериозно притеснени. Тяхното безпокойство, преди всичко, иде от предчувствието за липса на ентусиазъм, като че ли, от очакването броят на гласувалите да е обидно малък, ако не навсякъде, то поне у нас. Аз не знам как е другаде, не мога да гадая обайват ли и там гласоподавателите с тъй креативната и тъй агресивна рекламна кампания, но инак се досещам, че ентусиазмът е повяхнал не само у нас. За прословутия Брекзит и Великобртания направо не си струва да говорим, щом е очевидно, че обществото е фатално объркано, разделено, люшкащо се от едната до другата крайност. Не знам каква ще е активността там, но инак би могло да се предположи, че резултатът ще е крайно неочакван или съвсем объркващ, че по-скоро ще задълбочи кризата, наместо да я преодолее. Не знам какво ще се случи и в страните, чиито противоречия със Съюза изглеждат все по-остри, като Италия, Испания или държавите от Вишеградската четворка, не знам каква ще активността и там, но би могло да се допусне, че обслужва най-вече опозиционните настроения. Тревогата, въобще, е свързана с възхода на десните и несистемни партии, преди всичко, в Брюксел са притеснени от нежеланата промяна на статуквото, която до вчера изглеждаше невъзможна. Притеснени са, но и неспособни, вижда се, да предприемат нещо що-годе смислено, за да приласкаят гласоподавателите с надеждни послания, да им обещаят и гарантират желаната промяна. Лесно е да се досетим, тази промяна за нас, но не само за нас, е в урегулирането на стандарта, не в изравняването му, но в постигането на възможния компромис, който да приближи що-годе осезаемо бедния Изток до далеч по-богатия Запад. Подобна политика, разбира се, не е невъзможна, щом еврофондовете биха могли да се използват далеч по-рационално и наместо да обслужват всекиму познатите корупционни схеми да спомагат за вдигането на стандарта в по-бедните региони. Не е никак трудно, повтарям, наместо да се пилеят милиарди за саниране, да речем, или за съмнителни екопроекти, да се трансформират тези камари от пари в социални фондове, които да повишат ниските заплати и, преди всичко, пенсиите на милионите мизерстващи на Изток. Санирането и други подобни проекти, отдавна е известно всекиму, са източник на невиждана корупция, щом се оказва, че понякога за ремонта на един жилищен блок се хабят повече пари, отколкото се необходими за построяването на нов, а за милионите, отпускани да се броят комарите, направо не е прилично да говорим, щом е далеч по-смислено да се броят пенсионерите, гърчещи се от недоимъка. Всичко това в Брюксел трябваше да го видят отдавна и отдавна трябваше да направят нещо, да реагират по най-адекватния начин, да реагират тъй, че хем да осигурят перспектива за развитието ни, хем да пресекат корупцията. Азбучна истина е, че увеличаването на покупателните възможности на населението непременно води да възход на икономиката, до търсеното развитие, та най-удачната инвестиция в случая е в повишаването на стандарта, а не в пилеенето на пари за съмнителни проекти. И Европа, слава Богу, най-сетне го разбра, като че ли, щом проектът на президента Макрон се стреми да преодолее тъкмо тази аномалия, но Европейският съюз засега не казва почти нищо, не знаем дали ще се осъществява той, как и кога, в каква мяра. Наместо това ни обясняват, че досега сме гласували за тях – за кой, за корумпираните и безчувствени чиновници ли? – а сега, видите ли, ще гласуваме за себе си, но не казват как точно и кога ще се преобразят въпросните чиновници. Не би могло да се случи току тъй, с махване на магическата пръчица, не биха го позволили същите тези чиновници, ако са наистина корумпирани и безчувствени, а отгоре на всичко и глупави май, ако се съди по рекламната им кампания. И не съм аз единственият, струва ми се, който гледа скептично на празните обещания и скудоумните послания, не само тук, в блаженото ни Отечество, все повече хора от Европа на нациите си са загрижени за собственото Отечество и своя народ. Европейският съюз, ако не съумее час по-скоро да се превърне в общност на що-годе равнопоставени народи, е обречен на разпад, който вече е налице, но всичко едва започва все пак. Какъвто и да е резултатът от предстоящите избори, то той, със сигурност, не само ще оправдае тревогите на Брюкселските чиновници, но ще ги умножи струва ми се, щом продължават да се ослушват, наместо да направят това, което отдавна трябване да направят. Несвоевременните ми разсъждения, в този смисъл, са съвсем своевременни, защото бял кахър е, в края на краищата, че очакваното фиаско ще се състои, ако не вещае то и фиаското на Европейския съюз…

 

Текстът е писан на 21.05.2019 г.

About the Author :

1 Comment to “Коментарът на Любомир Котев: Несвоевременни размишления”
  • баба от село
    June 10, 2019 - Reply

    Колониалните самозванци дотолкова са презрени от народа си, че той народът започна да ненавижда въобще и собствената си държава, заради тях.

Leave a reply