Коментарът на Любомир Котев: Краят на глупостта

kotev12Истерията, развихрила се около фалшивите новини, бе политическото самоубийство на тези, които ги сътворяват и направляват, за да подсигурят доктрините си. Умопомрачението на властващата неолиберална каста достигна апогея си, когато се самозабрави до такава степен, че подцени неправдоподобно или пренебрегна престъпно реципиента. Победата на Тръмп в президентските избори накара уж опитните и вещи политически играчи, да признаят, че успехът на всяка избирателна кампания зависи решително от лъжите, наречени за благовидност пост-истина. Обявяването на лошо скалъпения термин „пост-истина” за дума на годината бе същинско сепуко за сътворителите на пост-истини. Защото е пределно ясно, че пост-истина означава псевдо-истина или полуистина, както е ясно и това, че всеки, който облича пост-истината, т. е. лъжата, в царствени одежди, всякога я е употребявал в най-мащабните си проекти. А направо трогателна бе интерпретацията, че привържениците на Тръмп, видите ли, разчитат на пост-истината, докато привържениците на Клинтън, видите ли, са света вода ненапита. Политическата война, досещат се и профаните, се води с всички средства от двете страни и е трудничко да докажеш, че опонентът ти разчита на лъжата, когато признаваш, че си наясно със силата на пост-истината. И след непростимия гаф, като че ли, настъпи бързо отрезвяване, за да бъде светкавично забравен, покрит, компрометираният термин „пост-истина” и заменен с по-приличния наглед и по-понятен „фалшиви новини”. Тази прибързана метаморфоза обаче не постигна търсения политически ефект, разбира се, а само задълбочи безизходицата на неолибералните стратези, които компрометираха, волно или неволно, но фатално, медиите, на които разчитат…

Странно може да се стори някому, че се занимавам със сериозни, глобални проблеми, докато се каня да разнищвам несериозните наглед, нашенски безумия, но и мистерията с ало-измамниците, колкото невероятно да изглежда, не е нищо повече от фалшиви новини. И се вихри тази мистерия, безкрайно дълго вече, не за друго, а за да отклони вниманието на обществото от реалните проблеми, или да видиоти окончателно наивниците, ако ги има и доколкото ги има. Слава Богу, нашенските стратези, досущ като глобалните си събратя, са склонни към самозабравяне и след неочаквано успешните и продължителни шашарми, накрая се саморазобличиха. Те извървяха пътя от по-малко или повече случените манипулации, които задълго вършеха добра работа на властниците, до пълния провал, като си позволиха да оцветят с искряща глупост сълзливата драма. И накараха мнозина да прогледнат, да се отърсят от собствената си глупост и да се запитат наистина ли са били чак такива балами! Краят на глупостта, която до вчера изглеждаше непобедима, дочакахме най-неочаквано, заради неумението на умелите уж манипулатори да боравят успешно с простите аритметични действия. И стана безпощадно ясно, че глупостите, които се изписаха и изговориха за ало-измамниците, имат прозрачната цел да ни убедят, че уж бедните пенсионери, всъщност са фрашкани с пари! Абсурдно е, но тъй елементарната, тъпа манипулация, години наред обслужваше успешно безсъвестните политици, цялата властваща камарила, отредила на милионите пенсионери мизерно съществуване. А още по-абсурдно е, че никой не се вгледа в смешната еквилибристика с числата, върху която се крепи измамата. Оказва се, че не само те не могат да смятат, а и ние, които сме заложници на евтините им тарикатлъци и изстрадваме плитките им хитрувания, без да се противопоставим на идиотската гавра. Съдете сами: любимият на народа ни жълт вестник съобщава тържествено, че само за година ало-измамниците в Монтанско са принудили 60 пенсионери да им дадат 300 000 лева. Неправдоподобно глупавите, но и неочаквано богати пенсионери, населяващи масово най-бедния регион на България, вижда се, са дали по 5 000 всеки, за да ощастливят виртуозните мошеници. И, за да е съвсем достоверно съвсем недостоверното съобщение, се посочва, че усилията на полицията са спомогнали да се върнат едва 20 000 от парите на наивните нещастници. Тази история с пенсионерите-богаташи е досущ като историята с любовниците на известен рап-изпълнител, обнародвана от същия вестник, в която ни уверяват, че този невиждан изкусител е преспал със 7 200 жени. Впечатляващо е, същинска сензация, но дали по невнимание или нарочно, за да се надсмеят над лапни-шараните, изрично е съобщено, че тукашният Казанова е едва 29 годишен. Или, ако си завършил четвърто отделение, лесно можеш да пресметнеш, че този сексуален титан е преспивал – всеки Божи ден! – с нова хубавица, двайсет годни, без отдих, като се е отдал на разврата едва 9 годишен и понякога една девойка му е била малко. То бива, бива, казва народът, ама бивол за мезе не бива! Така си е, но щом се пишат чудовищни глупости, значи има кой да ги чете и кой да им вярва, което е същественото. Горе-долу същото е с множеството безподобно глупави пенсионери-богаташи, които сякаш чакат с нетърпение да им звънне хитроватия, но не и пращящ от акъл циганин, за да му хвърлят няколко хилядарки през балкона. Простите аритметични действия и в този случай би трябвало да ни разкрият простата истина, щом е лесно да се сметне, че глуповатите пенсионери би трябвало да икономисват всеки месец една четвърт от мизерната си пенсия, в продължение на цели десет години, за да си позволят лукса да ощастливят за миг циганина-тарикат. В най-бедния регион, предполага се, живеят огромна част от милион и половината пенсионери с мизерни пенсии, а и официалната статистика сочи, че те са не само там, щом 71 процента от населението живее под прага на бедността. И точно тези хорица, дето цепят стотинката на две, в буквалния смисъл на думата, дето направо се давят в недоимъка, да късат от залъка си такава едра хапка, разбира се, е невъзможно. А съвсем невероятно е, направо пълна глупост, че са готови точно те, да хвърлят през балкона изгладуваните левчета, на когото и да е, за каквото и да е, хиляди при това, не лев-два. Друго се случва в ежедневието, виждал съм нещастните пенсионери да залостват вратите си на Нова година, не защото не им се ще да ги суровакат за здраве, а защото не им стига мизерната пенсия и не могат да отделят лев-два за сурвакарите. Но нека пак се обърнем към аритметиката, за да видим, че ако е вярно написаното за Монтанско и ако го съотнесем пропорционално към останалите окръзи и милионната столица, ще излезе, че ало-измамниците са сред най-печелившите национални предприятия, реализиращи двадесетина милиона чиста печалба. Глупости, глупости, глупости на търкалета, както се казва, но им се връзваме! И никому не хрумва, че за мизерстващите пенсионери е невъзможно да съберат такава сума, или това, че ако някой е дотолкова затиснат от деменцията, та да върши безумия, не всички пенсионери са напълно побъркани хора…

Елементарната, тъпа, направо обидна манипулация, направо обяснява, олицетворява, опредметява понятието „фалшиви новини”, но въпреки недомаслеността си, колкото и да не ни се ще, поразява успешно съзнанието на средностатистическия българин, прави го жертва на внушенията на властниците. И затова, именно, в продължение на толкова години, вестниците, радиото, телевизията, мрежата, всички медии, тръбят шумно колко страшни са ало-измамниците, а тихомълком внушават, че пенсионерите имат артък пари. Нищо по-нужно няма, близко е до ума, за безсъвестния и бездарен властник, който не може или не желае да осигури що-годе прилично благосъстояние на една трета от населението, от нелепото внушение, че мизерстващите пенсионери, всъщност, са толкова богати, че хвърлят, без да се замислят, пачки с каймета от балкона. И нищо по-невероятно няма от собствената ни глупост, щом вярваме в небивалиците на тези, които щедро обещават минимална пенсия от 500 лева, докато напират към властта, а сетне, не дават и пет лева надбавка. Такава е тъжната истина, за да бъдат повишени минималните пенсии до мизерния праг от 200 лева, всички останали пенсионери бяха ощетени, като пенсиите им, както никъде по света, не бяха увеличени пропорционално. Има и нещо по-страшно, по-заробващо, а то е, че като расте средната работна заплата, а наред с това и цените, пенсионерите обедняват още, всички, с нищожни изключения, се сриват под прага на бедността. И тъкмо тези, онеправдани, ограбени, мизерстващи хора, представете си, дето по цял ден се чудят как да вържат двата края, са си загубили ума дотолкова, при това масово, че да дават пари на всеки непознат циганин, всякога, като им поиска и колкото им поиска. И не дребни левчета, а хиляди! Няма как да го сторят, дори ако са напълно изкукуригали, защото тефтерите за вересии по селските бакалии са най-сигурно доказателство, че нямат пари дори за хляб. Само че се връзваме, факт е, печален, но безспорен факт, че години наред вярвахме на невероятните, бездарно съчинени, сълзливи истории, че един или друг пенсионер, хиляди пенсионери, ако отново повикаме на помощ аритметиката, е дал хиляди на хитруващия, неграмотен циганин. И още щяхме да вярваме, ако нашенските властници, както подобава на нашенски властници, не се бяха самозабравили и превърнали фалшивите новини в пошла и тъпа, пладнешка лъжа, на която не вярват и малоумните…

Краят на глупостта за тъпите, но богати пенсионери, ловко ограбвани от неграмотните, но гениални цигани, ще ми се да вярвам, настъпи, след като властниците ни се изтърваха дотолкова, че ни затрупаха с направо фантастични дивотии. Не съм съвсем сигурен обаче, трябва да призная, че народът не е готов да се юрне подир друга глупост, досущ като тази, която вече е узряла, по всяка вероятност, в умната глава на нашенския властник. Не съм сигурен и затова, навярно, се сещам за поучителната поговорка: Ум царува, ум робува, ум патки пасе!…

About the Author :

Leave a reply