Коментарът на Любомир Котев: За свободата

kotev12Някой беше казал, че когато думите загубят смисъла си, хората губят свободата си. И, колкото да ми се иска да спася светлите умонастроения, трябва с тревога да констатирам, че у нас, днес, се случва точно това. Говоря за наивни умонастроения, а не за оптимизъм, защото волевото усилие и насилената вяра в химери, разбира се, нямат нищо общо с онова жизнерадостно чувство, с наистина светлата надежда, че доброто непременно ще възтържествува и животът ще бъде по-хубав от песен.

Нашата непогасваща, вековечна вяра в светлото бъдеще, за жалост, всякога е била илюзия и си остана илюзия, която е малоумие да обливаме в светлина, щом беше и си остана тежка заблуда. Тъжната истина е, че у нас думите отдавна са загубили смисъла си и това, което би трябвало да се изрази с две или три, ясни и категорични думи, за да разбере всеки кое е праведно и кое грешно, тук е стихия от бръщолевене, дето обърква всички. Докарахме я дотам, че адвокатските хитрувания, които в цял свят, от дълбока древност досега, са пример за тарикатска еквилибристка с думите, тук се приемат за свещена правда, която подменя поруганата истина. Същински парадокс е, че живеем в страна,  която е уж свободна и цивилизована, а приоритетите на третата и четвъртата власт са чудовищно изкривени и наместо да защитят истината се опитват да я подменят.

Пълен абсурд е например, че докато прокуратурата е с вързани ръце, заради опазването на следствената тайна и лишена от възможността да представи пред широката публика аргументите си, адвокатите парадират с презумцията за невинност, щедро обслужвани от отзивчивите медии. Някак нереалистично е, че докато защитата параноично повтаря, че всеки е невинен до доказване на противното, никой не възразява, припомняйки прозрачната истина, че въпросният субект е и виновен до доказване на противното. По-скоро виновен, отколкото невинен, нека уточня, щом има следствено-процесуални действия, събран доказателствен материал и повдигнати обвинения. В този смисъл затрогващите словоизлияния на прочут адвокат, че корумпиран кмет, хванат на местопрестъплението, докато получава огромен рушвет, е набеден, невинен и прочее са същинска гротеска, а още по-гротесков е вопълът, че правораздавателните органи се домогват до покушение срещу драгоценното здраве на обвиняемия, защото не желаят да променят мярката за неотклонение. Така или иначе, щом ги има воплите, значи има кой да им вярва, а и не са само адвокатските вопли, обкръжението на въпросния кмет, отново с помощта на отзивчивите медии, непрестанно облъчва аудиторията, че не той е корумпиран,  а тия, които са и скроили кюляф, понеже този достоен мъж, видите ли, пречел на корупционните им схеми. И думите, пороят от думи, съвсем закономерно,  удавя истината, наместо да я открои, думите погасват, изтляват, жалки и безпомощни са, същинска дрипа са, а не пътеводна звезда. И нека забравим адвокатите, на тях им е такава работата, нека забравим и заинтересованите, те знаят прекрасно какво печелят и какво губят, проблемът е в несведущата публика, която е фатално объркана, тъй объркана, че не само губи свободата си, но и ненавижда свободата. Свободата, знае се, е осъзната необходимост, но у нас мнозина продължават да я възприемат като декрет, като нещо от някого постановено и разпоредено, като право, с което те одарява партията. И тъкмо това внушително множество, което вика възторжено по митингите и слави още по-възторжено свободата, е неспособно да проумее, че постановената или разпоредена свобода е несвобода, щом някой ти казва кое какво е. Да оставим настрана масонският принцип „Свобода, братство, равенство!”, с който задълго спекулираха комунистите, проблемът не е в неспособността на някого да проумее, че и свободата,  и братството, и равенството, ако ги има и доколкото ги има, са относителни. Проблемът е, че никой не желае да възприеме простичкото послание на Емил Мишел Чоран, че истински свободни са само тези, които имат волята да бъдат еретици. Ние сме народ от верноподаници, или по-точно от притворници, дето се преструват на верноподаници, ние опазваме свободата си с притворство, ние лъжем властта, каквато и да е тя, за да мишкуваме необезпокоявано, докато имитираме покорство. И затова, именно, смисълът на думите е от изключителна важност за нас, чрез тях четем декретите, чрез тях ги и изкривяваме, като лъжем до премала. Смисълът на думите за нас е по-важен от когото и да било друг, ако е вярно, че когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си навсякъде, то за нас е вярно дважди.

Поредният пример за нашата безпомощност, когато се отприщи, уж фриволната, а всъщност добре режисирана логорея, е случващото се напоследък в държавата. Аз нямам навика да чета хаотичните словоизлияния по форумите, не защото честните, страстни и чак смислени изказвания, обикновено са удавени в море от глупост, просташка арогантност и стряскаща самомнителност, а защото знам – простете и моята самомнителност! – кой какво ще каже, как ще го каже и защо ще го каже. И мога да се обзаложа, че безчислените коментари на малкото сведущи и безброя несведущи около арестите на видните, всеизвестни олигарси, се люшкат между възторга, недоумението и възмущението. А най-забавният момент е, че огромното мнозинство и от тези, които се възхищават на властта, че най-сетне действа решително, и от тези, които се чудят какво става, и от тези, които са възмутени, че се очерня доброто име на тъй проспериращите бизнесмени, по всяка вероятност, изобщо не разбират какво точно се случва. Далеч съм от мисълта, бързам да предупредя, че и аз знам нещо съществено, че бих могъл да обясня, както действията на властта, така и олигархическите афери, ако ги има и  доколкото ги има. Не бих могъл да бъда категоричен, разбира се, дали са виновни и доколко виновни са Ветко Арабаджиев и Миньо Стайков, но е факт, че е налице акция, че са събрани доказателства и са повдигнати обвинения. Не е моя работа да разсъждавам доколко добре се оправят със задълженията си специалните служби, следствието и прокуратурата, но е факт, че са налице стряскащи подробности. Както е факт, печален и забавен факт, апропо, че адвокатите отново дрънкат необуздано и наместо да помогнат да клиентите си, нарочно или неволно, ги дискредитират.

Дочух например, пак благодарение на отзивчивите телевизии, някой да обяснява разпалено, че ако имаш имущество за двайсет милиона, е логично и очаквано да подариш на свой близък два милиона за джобни пари. Сигурно е така, но дали имущество за двадесет милиона може да генерира десет милиона, скътани под дюшека, образно казано, ако не са налице доводите на прокуратурата за неправомерни действия, които защитата категорично отрича! Но моята идея, пак повтарям, не е да умувам върху адвокатските умувания, а да покажа неспособността на хората да опазят свободата си, като стигнат до смисъла  на думите. Всички, мисля, сме объркани, жестоко объркани, неспособни да осъзнаем какво се случва, как се случва, защо се случва, защото дълго, много дълго, се надявахме разделението на властите да спомогне, за да възтържествуват най-сетне редът и законността, а още по-дълго бяхме обезверени, напълно невярващи, че ще дочакаме това време.

Демокрацията, вярвахме, ще възтържествува и очакваното, светло бъдеще ще го има, когато разделението на властите осигури на третата власт приоритетите, които ще и помогнат, за да отдаде всекиму заслуженото, чрез наистина демократично правораздаване. А това, със сигурност, ще се случи, щом се връщат отнетите приоритети и на четвъртата власт, щом свободното слово ще бъде обществен коректив, щом ще разобличава престъпниците и ще ги сочи на правораздавателните органи. Случи се друго, обезсилихме, окепазихме, корумпирахме и затормозихме, както третата, така и четвъртата власт, наместо да бъдат те гарант за демокрацията, като гарантират редът и законността, превърнахме ги в тяхната противоположност. Не адвокатите, чиято работата е да защитават престъпниците, компрометираха окаяната, наша демокрация, а всички ние и най-вече тия, чиято работа е да разобличават престъпниците, а най-неочаквано, тихомълком се превърнаха в техни дискретни адвокати.

Нашата демокрация деградира до нашенска, ориенталска демокрация, тъкмо защото думите загубиха смисъла си и широко прокламираната свобода се изроди в слободия, т.е. в несвобода, защото думите гарантираха опека за престъпниците и отнемаха гражданските права на мнозинството, защото посланията бяха фалшиви далеч преди да станат световен проблем фалшивите новини. Никой не знае, не разбира, какво точно се случва днес, когато някой очакват най-сетне да накажат самозабравилите се олигарси, а друг се сърди, че държавата репресира най-креативните и най-работливите, най-успешни бизнесмени, защото думите загубиха смисъла си. Каквото и да кажеш, както и да го кажеш, ще си останем фатално разделени, разпънати между ненавистта към спекулантите и възторга от добрата работа, а сме несвободни тъкмо заради неуместното двоумене, заради неспособността да преценим кое е добро и кое не, макар всичко да е очевидно и отдавна известно всекиму. Общественото мнение у нас, ако го има и доколкото го има, най-често е рупор на тъпи, плоски манипулации, които множеството хипнотично повтаря и изобщо не се замисля дали са истина те и възможно ли е да са истина, щом са натрапваща се уйдурма.

Гласът на разума, ако го има и доколкото го има, се дави в гюрултията, в хаоса от неврастенични гласове, затиснат е от хитровати шашарми, яростни викове и тарикатско шушукане, блъска се в стена от глупост и предразсъдъци. Общественото съзнание е жестоко поразено, атрофирало, неспособно да осмисли и най-прозрачните реалии, приучено да повтаря папагалски удобните някому съждения, неспособно да се противопостави на манипулаторите. Ние не знаем кое е истина и кое лъжа, защо истината е истина, а лъжата лъжа, кой как и защо ни натрапва заблудите, дето ни оидиотщват, а най-тъжното е, че и не искаме да знаем, отдавна, много отдавна.

Думите са загубил смисъла си, защото отхвърляме, някак интуитивно, неразумно и лековато правдата, за да се предоверим на шарлатанията, ние наивно вярваме, че ако повтаряме удобните за успелия истини, непременно ще успеем, ако не колкото него, то поне прилично. Ние не знаем и не искаме да знаем, че този, който е натрупал нечестно несметни богатства, нечестно ги брани, впрягайки в дяволска машина светото слово, превръщайки го в инструмент за безчестие. Нашата обърканост сега, пък и не само сега, нашето двоумене, драматичните ни съмнения и терзания, произтичат от несвободната мисъл на несвободния човек, който наивно вярва, че трябва да подражава на успелия, без да му пука как е успял той. Най-страшното покушение на несвободната мисъл, като че ли, е престъпното игнориране на морала, навсякъде и във всичко, а думите губят смисъла си най-осезателно, превръщат се в дрипа, в парцал, тъкмо като трябва да формулират и изразят катехизиса на безчестието.

А човекът, лишен от морал, е лишен и от вяра, от надежда, той вече не вярва в нищо честно, нищо чисто, в нищо светло, той е заключеник на мрака, който наивно си въобразява, че ще постигне райските селения тук, на грешната земя, тук и сега. Човекът без морал е загубил завинаги, окончателно свободата си, той няма силата и волята да се противопостави на неправдата, на него и през ум не му минава, че тъкмо съпротивлявайки се ще постигне бленуваното благоденствие. Единственият начин да успееш, да си свободен и щастлив е като се противопоставиш на тези, които ограбват труда ти, които отнемат гражданските ти права, които заради некадърност или корумпираност, обезсилват демокрацията и я компрометират, за да я превърнат в параван за машинациите си.

Говоря по принцип, разбира се, и днешната афера, както вчерашните афери и бъдещите – можем да не се съмняваме, че ще ги има, – ако имат връзка с актуалните ми, мисля, навременни разсъждения, само потвърждават необходимостта от подобен разговор. Аз нямам намерение да разплитам аферата, пак ще кажа, не е моя работа, има си компетентни органи, а моето задължение е да посоча, доколкото ми позволяват силите, защо и как думите загубиха смисъла си, а хората свободата си. А относно аферата, ще повторя само това, което вече каза един депутат, който твърдеше, че днешните арести на видни бизнесмени ги има, защото в ДАНС вече работят нови хора, млади, необременени от предразсъдъците ни, които вярват, че ще направят кариера, не като подгъзуват на големците и богаташите, а като са достойни за своето призвание. Дай, Боже, да е тъй! Ако наистина расте поколение от достойни, честни и свободни млади хора, далеч по-свестни от нас, които изстрадахме два прехода, думите ще си върнат смисъла, а хората свободата си…

About the Author :

1 Comment to “Коментарът на Любомир Котев: За свободата”
  • случаен
    September 16, 2018 - Reply

    Ама др.Котев,моля ви се…..

Leave a reply