Коментарът на Любомир Котев: За некомпетентността

kotev12Несекващият, вече десетилетия, колкото параден, толкова неискрен, плач по корупцията, Бог знае защо, никой у нас не свързва със зловещо ширналата се некомпетентност, навсякъде и във всичко. Бог знае защо, казвам, защото е пределно ясно, че ако корупцията властва навсякъде и във всичко, това се случва, защото и некомпетентността властва навсякъде и във всичко. Корупцията, без съмнение, не би била тъй унищожителна и всепроникваща, ако имахме компетентни законотворци, способни да създадат законодателство, което противостои надеждно на подкупничеството, шарлатанията и лобистките игри, което не предполага, не допуска корупция. Още по-омаломощена би била тя, ако имахме изпълнителна власт, способна да чете и прилага законите тъй, както трябва, да стига до духа на законите, както се изразява Монтескьо, да ги използва като превенция срещу престъпността, което е възможно винаги. И накрая, третата власт, чието основно задължение е да опазва демократичните свободи на народа, като прилага закона тъй, че да пресече всяко посегателство, би била далеч по-ефективна, ако бе съставена от наистина висококвалифицирани юристи. Бих добавил тук и некомпетентността на така наречената четвърта власт, която би трябвало да алармира за всяко престъпление, ако може, ако го е разтълкувала, щом свещената свобода на словото и е делегирана тъкмо заради това.

Реалността, нашата, нашенската реалност, за жалост, е съвсем друго нещо, преди всичко, заради ширналата се из всички власти въпиюща некомпетентност, която позволява на шепа изпечени мошеници да си разиграват коня тъй, че да корумпират всичко и  всички, докато се грижат за собственото си облагодетелстване. Българското народно събрание, висшият орган на парламентарната република, вече и децата са разбрали, е механичен сбор от случайни хора, попаднали във храма на законодателството, не заради способностите си, а заради партийната принадлежност, изразяваща се най-често в ужасяваща сервилност и унизяващо угодничество, а не в посветеност на идеята, каквато и да е тя. Некомпетентността, съчетана с партизанлък, не вещае нищо добро, разбира се, нищо продуктивно, нищо конструктивно, а тъкмо наопаки, покварява всичко и всички, било заради неумението да се опазва и развива законодателството, било заради нежеланието да се гарантират демократичните приоритети на всекиго.

Проблемът е проблем не само на законодателната власт, но и на изпълнителната, където неумението или нежеланието да се вземат правилните управленски решения компрометира и корумпира властта още веднъж. Проблемът е проблем на всички власти, защото некомпетентните решения, провокирани от въпиюща неграмотност или доктринерско хитруване, обезсилват всяка политика, най-вече социалната, но са не по-малко пагубни и за икономиката, щом спъват свестния предприемач, който разчита на капацитета си, а не на договорки с властниците. Аз неслучайно нареждам доктринерското хитруване до неграмотността, правя го, защото то щеше да е невъзможно, или поне сериозно разколебано, ако овластените, било  в парламента, било в министерствата, пък и в съда, и в прокуратурата, пазеха своята професионална чест.

Съвсем закономерно, мисля, стигаме до Принципа на Питърс, съвсем логично е да се запитаме колцина от властниците ни са достатъчно компетентни, за да вършат едно или друго! А натрапващият се отговор е, че се броят на пръсти тия, които знаят точно какво вършат и точно защо го вършат, а не са толкова много и циниците, които се преструват на по-глупави, отколкото са. Тъкмо неграмотността, струва ми се, сплотява управленското стадо да следва послушно,  неотстъпно овчаря, привързаността към доктрината, каквато и да е тя, се дължи на безпомощността на овластените да вземат рационални решения. И тепегьозлъкът, разбира се, гьонсуратлъкът, които са висша изява на преданост, на сервилност, според неспособните, но непримирими партизани. Инак аз не мога да си обясня куриозите, които оцветяват ежедневието ни, невъобразимите глупости, които дрънкат, комай всеки ден, хора от висшите етажи на властта, които ако са некомпетентни, трябва да притулват, да мълчат смутено, да се срамуват или страхуват от неграмотността си.

Напротив, наместо да бягат по тъча, тези непримирими партизани, като себеотречени бойци на партията, като митичната Раймонда Диен, бързат да оповестят поредната въпиюща глупост, която може да роди птичият мозък, пък и бранят настървено криворазбраната или кривоизмислена партийна правда. Един красноречив пример е путаницата около проекта Южен поток, заради който се изговориха планина от глупости, но малоумието продължава и след малоумното му проваляне. Аз вече отдавна не разсъждавам дали поредният депутат или водител на партията на народа е не просто неграмотен, но и немислещ, като бръщолеви глупотевини, или е обигран мошеник, който безсъвестно лъже хората, но е факт, че бръщолевенето продължава. Наскоро, например, ни убеждаваха, че за България е далеч по-изгодно да купува газ от Турция, отколкото да продава газ на Турция, пък и така се осъществявала, видите ли, исканата от нашите партньори диверсификация. И питомците на помощните училища, мисля, биха схванали, без особено напъване, че е невъзможно, ама абсолютно невъзможно, да печелиш повече като купуваш газа, отколкото като го продаваш, а що се отнася до диверсификацията, нея я няма никаква, щом това е същият руски газ, но минал през посредник. Бръщолевенето обаче продължава, а неуместната логорея на провалилите се държавници, трябва да убеди малоумните, ако ги има и доколкото ги има, че малоумните решения на държавниците не са малоумни, а стратегически или Бог знае какви точно. Това би било невъзможно, повтарям, ако имаше сред държавниците ни повече хора, които държат на своята професионална чест, ако имаше наистина компетентни специалисти, които не биха си позволили да доведат държавата до такъв грандиозен провал, щом не го позволява професионалната им съвест. Това би било абсолютно невъзможно и ако го имаше и прословутото гражданско общество, което се състои не от партизанстващи безличия, а от личности, които са личности заради компетентността си в една или друга област и не биха позволили никому да жертва националните интереси, заради дребни сметки.

Келепирджилъкът, бил той личен, бил той политически, вирее там, където отсъстват общественият морал и професионалното достойнство! Кадърният, знаещият, можещият човек няма нужда от партийна опека, за да се реализира, за да изяви таланта си, находчивостта, енергичността, за да покаже и докаже колко компетентен е, докато некадърникът, напротив, търси партийната закрила, свива се на завет в стадото и е готов на всякакви безчинства, зарад този, който ще му напълни яслата. Некомпетентността, освен всичко друго, репродуцира аморалност, стъписваща аморалност, щом докопалия някак кокала българин, брани със зъби и нокти благините си, готов е на всичко, за да опази келепира, а най-лесно го постига, разбира се, с партийния гьонсуратлък и партийност.

Аморалното, отблъскващо, ужасяващо поведение на партийния некадърник, трябва нарочно да отбележим, е далеч по-мащабно, отколкото бихме могли да си представим, защото покварата на верните войни на всяка партия е многопосочна. Ако е стряскащ, но и разсмиващ, например, гьосуратлъкът на временно овластеното нищожество, което е готово да сее поквара навсякъде и да мачка безмилостно всекиго, то не по-малко втрещяващи са унизителната сервилност пред партийните вождове и смиреното блюдолизничество. По-скоро смешни, отколкото страшни, са партийните недомасленици, въпреки позьорството, тъкмо заради неспособността да израснат до личности или поне до компетентни специалисти, което е невъзможно, разбира се, щом са лишени от професионална чест. Но това е, да речем, личен проблем, а общественият, пък и държавният проблем е, че доминираната от бездарници, от амбициозни, но некомпетентни случайници власт е непродуктивна и обезсилена, неконструктивна и порочна. Такава власт е неспособна не само да генерира добри решения и създава истински лидери, а тъкмо наопаки, намножава, наместо смислени проекти, корупционни практики, наместо съвестни професионалисти, продажни келепирджии. Такава власт е обречена, тя рано или късно се срутва, с гръм и трясък, заради некомпетентността си, преди всичко, не за друго, но като се ометат, подир нея, партийните безличия, които ще се заврат в миша дупка, преди да изпълзят отново и се подредят под нечии знамена, за нас, за всички нас, за българския народ и държавата ни, остава разрухата.

Некомпетентността, вижда се, надявам се, не е безобидно зло, но всички го разбираме уж, а току се измуши отнякъде поредният партиен фаворит на управляващата партия, който е бил фаворит на друга партия и е нахален бездарник, разбира се, не друго, щом  разчита на  партизанлъка, а не на професионализма си, а няма кой да го разобличи, всички си траем и дори му ръкопляскаме. Няма защо да се ожалваме, щом е тъй, че се вихри страшна корупция у нас, че ни задушава и обезсърчава, сами сме си виновни, щом в протяжните години на непреходния преход така и не съумяхме да осигурим възхода на кадърния, свестния, компетентния човек…

About the Author :

Leave a reply