Коментарът на Любомир Котев: За измекярите на властта

kotev12Измекярите на властта, всеизвестно е, не слугуват на една власт, която и да е тя, каквато и да е, а на всяка власт. И не са, разбира се, безкористни идеалисти или страстни партизани, а брутални келепирджии, всякога, навсякъде и във всичко. Техните политически пируети и идеологическо дрънкане, лесно е да се разбере, само привидно защитават партията, прислонила ги в момента. Тяхното поведение, всъщност, е пагубно за всяка политическа доктрина, каквато и да е тя, защото е опит да се съчетае несъчетаемото. Позната и отколешна практика е, общо взето, тъкмо измекярите да се напъват да прикрият някак чудовищната си сервилност пред новия господар, като имитират гражданска активност и принципна позиция. Тези нещастници – къде, защото са недосетливи, къде защото са гьонсурати, – не разбират или не желаят да разберат простичката истина, че е невъзможно да са достойни граждани, щом са принципни в безпринципността. Оксиморонът, политическият оксиморон, е съвсем на мястото си, щом тези герои на нашето време, не съзнават, че ако защитават, уж принципно, днешната партийна правда, постигат политическото си самоубийство, като громят публично заявените вчера убеждения. Нещо повече, те са най-вдъхновените рушители на вчерашната доктрина и най-яростни към вчерашните си съратници, което превръща поведението им от неубедително в отвратително. И се знае, не ще и дума, че достлукът с подобни индивиди е и укорим, и пагубен, а политическият разум пък би трябвало да отхвърля тутакси идеята за каквото и да е сътрудничество с мерзавци, които само биха компрометирали партията. Тези зависимости, вярвам, са добре известни на всеки що-годе опитен лидер, а още повече на този, който познава, освен празната врява по стъгди и мегдани, милиционерските тайнства.

Любимият вожд на любимата партия, чиято забележителна кариера минава през преподавателската катедра в Симеоново, внедряването в подземния свят, охраняването на най-видните особи в държавата – комунистическият цар и автентичният цар – и стига до главен секретар на МВР, близко е до ума, знае прекрасно всичко това. А знае, по всяка вероятност, и неща, за които ние само се досещаме и напразно гадаем, ако се опитваме да стигнем до цялата истина. Това, например, че бабаитската поза и панаирджийските крясъци, удивителната безпардонност и наглите лъжи на измекярите, почти всякога, са инспирирани от службите, а не от необузданият им темперамент, или лошото възпитание, както си въобразяват някои. Политическите подлеци в новата ни история, с нищожни изключения, са измекяри, преди всичко, на специалните служби, ако не като доносници на щат, то като силно зависими, заради едно или друго. И е учудващо, щом е тъй, че дотолкова опитен човек, се е оградил с хора, на които можеш изцяло да се довериш, заради многопосочната им зависимост, от една страна, но и могат да те предадат, от друга, заради същите зависимости. А не е за изключване, в конкретният случай, разбира се, и вероятността, любимият вожд на любимата партия да е заложник на сложна политическа игра, чийто кукловоди са други хора, досущ като измекярите, които е приютил уж случайно и неразумно. Така или иначе, ако има някой, който е големият губещ, това е, със сигурност, големият лидер, който няма полезен ход, след шумен скандал, като този, в който някой си е позволил абсурдното посегателство срещу свещената свобода на словото. Премиерът, трябва да му се признае, постъпи съвсем адекватно, като се опита да опази и партията си, и правителството, от тежките, но заслужени укори, като се разграничи навреме и категорично от самозабравилите се кресльовци. Логичният, очакван жест, едва ли го спасява обаче, щом той си остава натоварен с трагичната вина за скандала, сътворен от друг, който тепърва ще се разгаря, наместо да затихва, както се надяват управляващите, щом е начало на един дълго и неразумно отлаган, но нужен, обществен дебат. А трагическата вина, нека кажа и това, не е като тази на известния Едип цар, да речем, щом опитният уж политически    играч не се е досетил за опасността, или прибързано и неразумно е угодил някому…

.  Измекярите инак са типични измекяри, а най-шумният от тях, комуто никак, ама никак, не подхождаше бабаитската поза, в която се бе встрастил, стигна до закономерния провал, заради глуповатите овации, които неизменно съпровождаха куриозните му изпълнения. Куриозни, подчертавам, защото той, който ни убеждаваше тъй разпалено, че всяка негова дума е защитена с документи, нееднократно бе разобличен, като евтин тарикат, който спекулира нескопосно с документите. Само че не като се размахват листи, в които е написано Бог знае какво, което се чете Бог знае как, а като се посочват точни, неоспорими факти, упрекващи недвусмислено шумния изобличител в лъжа. Не по-малко куриозни са, да речем, и закъснелите, неуместни упреци към бившите комунисти за някогашните им престъпления и ченгетата в тази партия, щом и в ГЕРБ бъка от комунисти, че и от партийни секретари, че и от деца на шумкари, че и от ченгета, които пребоядисването едва ли спасява от същата историческа отговорност. Нещо повече, той отново бе лесна мишена, щом ченгетата в БСП, колкото и каквито да са греховете им, имаха моралното право да заявят, че са служили на партийната правда, защото са верни на своята партия и не са съмнявали в правотата и, нито преди, нито сега. Докато ренегатите, колкото и пламенно да клеймят кървавата БКП, няма как да изкупят милиционерските си безчинства, щом от вчерашни ченгета и най-страшен крепител на тоталитарната власт, чудодейно се преродиха в демократи, които обвиняват, наместо да се оправдават. Най-куриозното в куриозния лупинг на измекярина обаче е, че той се опитва да изкупи оплюването на любимата партия и любимия вожд, барабар с другите лидери и лидерчета  със закъснели и неуместни хвалби. Той не желае или не може да проумее, очевидно, че колкото повече хвали, злостно, а нерядко и неаргументирано, тенденциозно оплютите вчера, толкова по-жалък и по-смешен е. Защото той, докато се кундеше неистово, за да съсредоточи общественото внимание върху себе си, нарече днешните управляващи шайка от престъпници, бивши комунисти и политически мошеници, направлявани от ДС. И не просто ги нарече, а доказваше, пламенно и убедително, с патос и документи, съвсем по нрава си, че престъпниците са тъкмо престъпници и отвратителни комунисти, които не са забравили нищо старо и не са научили нищо ново. А черешката на тортата в изумителното му изпълнение бе, че се подреди до тъй ненавижданите комунисти, че се зае да брани престъпниците, че им пристана и се заомилква, като прегрешила булка. И, за да е моралното му падение още по-релефно, направо непостижимо, той заоплюва всички, които оплюват ГЕРБ с неговите думи и с неговите документи, всички, които са научили за шайката от него, не от някой друг. Въобще, провалът на този най-странен индивид от политическата ни фауна бе предизвестен провал и той не учуди никого. Далеч по-интересно за всички е каква ще е съдбата на другите измекяри, нагнездили се в партията, която вчера изглеждаше желязна, а вече се разкапва, не без решителната им помощ. Защото, пак ще повторя, колкото по-шумни са те, толкова повече негативна енергия трупат, толкова повече чести хора отблъскват, не само заради хамелионщината си. Въобще, отминава златното време на измекярите на властта, като че ли. Струва ми се, че сегашният скандал ще е обица на ухото за всеки неразумен лидер и ще поразколебае склонността на всеки, навикнал да събира партиен боклук…

Измекярите на властта обаче, нека не си правим празни илюзии, няма да се предадат лесно! Те са нагли, безсъвестни, цинични и устойчиви, ще драпат със зъби и нокти, ще разчитат на гьонсуратлъка си гьотферънлъка си, ще правят и невъзможното, за да се задържат, за да останат в блажената политика. Тяхната неизтощима енергия, тяхната пластичност, тяхната безскрупулност, могат да бъдат сразени само, ако намерят, ако се сблъскат със силно гражданско общество, обединено от принципите на демокрацията и защитаващо занамарения ни морал. Обнадежден съм, че това най-после ще се случи, защото бях приятно изненадан от единството на гилдията, което е надеждна бариера срещу политическите мошеници и наглеци!…

About the Author :

Leave a reply