Коментарът на Любомир Котев: Екоистерия и екодемагогия

kotev 21Отдавна сме забравили онова време на ентусиазъм, когато се появиха първите лястовички на новото движение, което проповядваше стари, общо взето, занимавали още Русо, но полезни истини. Назад към Природата! – знаменитият призив на Гражданина на Женева, сякаш бе преосмислен и обогатен, за да се превърне в спасителна идея, не само за Природата, но и за Човека, нереалистично презрял чувството си за принадлежност. Обнадеждаващо бе началото и чак вдъхновяващо, но бързо стана ясно, че екологичното движение не е спонтанно възникнало, а е добре обмислена, политическа доктрина. Или, ако го е имало наистина онзи нережисиран бунт на непримиримите природозащитници, той бързо е бил впрегнат в политическата колесница, за да одари с илюзии ентусиастите и осигури ползи на заинтересуваните. Още от самото начало, мисля, когато не си давахме сметка, доколко полезно и доколко разрушително е екологичното движение, някой прекрасно е знаел, че то няма големи шансове да опази майката-природа от повсеместната разруха, причинена от ескалиращите попълзновения на неразумното й чедо, но пък ще видиоти маса народ тъй, че да го направи удобен за всякакви манипулации. За всякакви, подчертавам, защото така наречената екологическа политика, е само повод за най-разнородни политически послания, които най-често са перверзни пост-истини на разпищолилата се неолиберална клика. Зелените, като че ли, доминираха в обществено-политическия живот на Запада и се превърнаха във фактор далеч преди осъзнаем глобалните домогвания на неолибералите, но това не бива да ни заблуждава. Защото прекрасно се вписват в матрицата, която ни наложиха, защото са уж ляво движение, уж със социални приоритети, уж загрижено за оцеляването на човечеството и чак на планетата, а екоистерията, която всякога е оцветялата акциите им, всякога се изражда в екодемагогия. Или, досущ като неолибералите, те разчитат на позитивното послание, не защото ще го превърнат в преобразуваща сила, а за да позамъглят възприятията на наивниците, за да е то параван за политическите им хитрувания.

Такъв е, общо взето, универсалният подход, наложен от неолибералите, които ни убеждават, да речем, че на загрижения за благосъстоянието си модерен човек, моралните предразсъдъци пречат, за да е истински щастлив или свободен. Философски погледнато, без морал свободата не е свобода, защото е осъзната необходимост, защото осъзнаваш, тъкмо заради моралния предразсъдък, че е невъзможно да си свободен, ако си обграден от несвободни, да речем, а щастието пък е съвсем невъзможно, ако те тормози мисълта, че го постигаш , багодарение на нещастието на ближния. Тези простички зависимости обаче са несъществени подробности за гурото на неолибералите, американският японец Франсис Фукояма, и той проповядва, освен всичко друго, „екологически” заблуди. Направо затрогващо е, например, неговото твърдение, че къпещият се в благосъстяние модерен американец е загърбил и морала, и общестевено-политическия живот, защото е зает с грижата за физическото си здраве и здравословното хранене. Излишно е, струва ми се, да припомням, че физическото здраве е немислимо без духовното здраве, че тази прозрачна истина е блестящо формулирана още в известната максима на Сократ: „Здрав дух в здраво тяло!”.

Ще се спра нарочно обаче на „екологическите” заблуди, които ни уверяват, че американците се хранят здравословно, след като е всеизвестно, че се хранят възможно най-нездравословно. И това съвсем не са голословни или преднамерени твърдения, щом медицинската статистика сочи, че броят на затлъстелите е плашещо голям, което е малък проблем, все пак, но е голям проблем, че комай половината от подрастващите, още в детска и юношеска възраст, са болни от диабет. Не е трудно да предположим защо, щом е всеизвестно и това, че говеждото е наблъскано с анаболи, а фуражите с антибиотици, пък салатите са наблъскани с нитрати, а картофите и царевицата са ГМО-продукти. И тук вече стигаме до чудесата на екологичната политика, защото е удивително, че тъй шумните и непримирими еколози, които вдигат оглушителна гюрултия за какво ли не, се примиряват тихомълком с най-големите безобразия. Докато са майчински загрижени за дивите зверове и бездомните псета, за популацията на сеещите зараза комари или ненужните плевели, те нехаят за домашните животни и културните растения, а и за здравето на човека.

Екологичната истерия, тяхното любимо оръжие, оказва се, е с фатално сбъркан мерник и няма да е вярно, ако кажем, че добрите намерения са се изродили в екологична демагогия, защото е очевидно, че шашармата е предварително замислена. Няма как другояче да е, щом известната Бриджит Бардо и прочее  разглезени примадони се отказаха демонстративно от лукса да се гиздят със скъпите кожени палта, заради безценния живот на милите гризачи, или от чантите от крокодилска кожа, заради убийството на беззащитните крокодилчета, но продължиха да ходят с обувки от телешки бокс, или опасани с колани от агнешка кожа. Пак пламенната екоактивистка Бриджит Бардо, пламенно заклеймяваше алжирската общност, заради коленето на агнетата за ритуалния курбан, нехаейки за хилядолетната, религиозна традиция, но не се отказала, вероятно, да похапва агнешко печено, от разгул, заради едното удоволствие. Или, нека предположим, че тя и мнозина като нея, вече са вегетарианци и дори вегани, но е сигурно, че все още са безброй шумните екозащитници, които не са се отказали от прочутите френски деликатеси с гъши дроб, дето лакомо ги нагъват, без да им пука за трагедията на клетата гъска. Не мисля, че има сред тях хора, които не знаят какво трябва да изтърпи най-нещастната птица, заради техните кулинарни изкушения, а е удивително, че са дотам безсърдечни. Защото издевателствата над гъската са потресаващи, тя стои прикована, в буквалния смисъл, за да я гушат, в буквалния смисъл, докато да се изроди, в буквалния смисъл, докато се разболее и жадувания и дроб набъбне ненормално. Тази варварска процедура за мен е най-крещящата илюстрация на абсурда да се постигат изтънченост и най-цивилизовани удоволствия възможно най-вулгарно и най-нецивилизовано. Не е за вярване, но докато сме склонни да проявим състрадание към най-отвратителния катил, сме отчайващо безмилостни към беззащитната, домашна птица, която всякога щедро ни е дарявала поминък. И е непонятно, втрещяващо, че еколозите, които натвориха куп измислени, ненужни забрани за опазване на околната среда уж, или за защита на четириногите, не забранят нечовешкото издевателство над гъските, които и без варварщината, ще ни радват с вкусния си дроб. Втрещяващо е, но само на пръв поглед, ако не сме забравили, че всяка политика, всякога е зависима от икономика, служи на икономиката, осигурява, гарантира свободата на пазара, за да гарантира и големи печалби. Отдавна известните закономерности са предостатъчни, за да е пределно ясно, освен всичко друго, защо екоистерията всякога върви ръка за ръка с екодемагогията.

Третирането на телетата с анаболи и на пилетата с антибиотици, макар и не толкова ужасяващи, далеч по-безобидни наглед, са също издевателство над живия организъм, а и над човешкия, защото се предполага, че компрометират месото, което консумираме. А друг въпрос е, че то, месото на нещастните домашни животни, се компрометира и допълнително, докато се превърне в колбас, но и това не притеснява еколозите, загрижени на здравето на зверовете, но не и за здравето на човеците. Непонятно остава, все пак, защо грижата за дивите зверове е прекомерна, а домашните животни са презрени, защото да оставим това, че са осъдени на заколение, пак в буквалния смисъл, но дори в цирка, дресурата на лъвове и тигри е забранена, но не и атракцията с коне и слонове. Още по-непонятно е, че адвокатските маймунджилъци често спасяват от заслужената, тежка присъда шофьора, прегазил дете, но са безсилни на този, които е прегазил бездомно псе. Грижата за котките и кучетата, въобще, е странна приумица, щом е нормално да приемеш, че домашният любимец предизвиква сантименти, но е недопустимо да пледираш за хуманно отношение към бездомните псета, когато са се превърнали в обществена опасност, когато не просто нападат, но и убиват хора. Още по-непонятно е, че се хвърлят милиони, за да се броят комарите и прочее паразити, опасни за здравето на хората, а не се дадат тези пари за пенсии и помогнат за здравето на хората. Въобще чудесата на екологичната политика са не само безбройни, но и престъпни, защото прекомерната защита на дивата природа, най-общо казано, е съчетана с неоправдано нехайство спрямо културната природа, или сбърканата защита на природата, наместо полза, носи вреда на човека.

Не мисля, че това е случайно, че е някакво недоглеждане, а очевидно се сблъскваме с извратена политическа доктрина, щом умишлено, за да осигурим приоритетите на пазара, издевателстваме и над животинския, и над растителния свят, а и се самоубиваме някак нереалистично. И като говорим тук за приоритетите на пазара, не бива мислим за недоимъка, важно е да се отбележи, защото се търси печалбата, а залог е здравето ни. Не знам кой, какви доводи би противопоставил на тъй категоричния ми извод, но никой еколог мисля, няма да убеди никога, никого, че ГМО-продуктът, да речем, е по-полезен от естествения, натурален продукт, а да не говорим за вкуса на добрата, стара царевица. Проблемът и с царевицата, и с наблъсканите с нитрати марули, и с още куп изкуствено стимулирани плодове и зеленчуци, каквото и кажат адептите на съвременното земеделие, е, че екологично чистият продукт е далеч по-оскъден от добития с модерните технологии, изобилен, но безвкусен, а и вреден зеленчук. И тук стигаме до законния въпрос дали и доколко е наистина екопродукт, нарочения за екопродукт плод и зеленчук, възможно ли е въобще да го има, щом почвата е замърсена, а посадъчният материал е хибриди, получени чрез селекция. Екоистерията около екохраните и здравословното хранене, очевидно, и в този случай, върви ръка за ръка с екодемагогията, щом пропагандата е масирана, но липсват достатъчно надеждни доказателства, че екохраните са наистина екохрани.

Напротив, съмнително много са напоследък производителите на екопродукти, а експериментът с връщането на БДС показа, че нито млякото е мляко, нито месото месо, а уж фермерското сирене и уж домашният суджук са чиста измама. Бихме могли, все в този ред на мисли, да поразсъждаваме и дали е полезно вегетарианството, да речем, пък и веганството, с които отново еколозите спекулират, като ги обявяват хем за благородна защита на животните, хем за здравословно хранене. Но само ще отбележа пътьом, че здравословното хранене осигурява дълъг живот, а няма вегетарианец живял сто години, пък тепърва ще гледаме до какво води веганството, но и сега е ясно, че са насъщна необходимост хранителните добавки, които са си лекарство, от които здравият организъм не се нуждае, ако се храни пълноценно.

Въобще, би могло да се говори още дълго за чудесата на екологичната политика и би трябвало да не затихва никога този обществен дебат, щом под предлог, че се грижат за живота и здравето ни, съсипват живота и здравето ни, но и това стига, за да разберем защо екоистерията всякога върви ръка за ръка с екодемагогията. Общественият дискурс инак, далеч не се изчерпва се тези бегли бележки, а и едва започва, струва ми се, и тепърва ще се разраства не само у нас…

About the Author :

Leave a reply