Коментарът на Любомир Котев: Допълнение към Истанбулската конвенция

DSC02371Истанбулската конвенция, както можеше да се очаква, доведе до поредната крамола в политическия ни живот, крамола, която тепърва, струва ми се, ще се развихря. Закономерно е, щом някои текстове в нея, твърде двусмислени наглед, съвсем недвусмислено атакуват нашите традиции, изконния ни морал и дори устоите на Православното християнство. Няма свестен българин, струва ми се, който да не знае, дори ако не е чел Библията, че Господ, след като сътворил света, сътворил от кал Адам, а сетне от реброто му и Ева, т. е. мъжа и жената, или представителите на двата пола, на които заръчал, въпреки грехопадението или тъкмо заради него, да се множат и населят със себеподобните си земята. Така се родило човечеството, двуполовото човечество, така просъществувало то и дори комунистите, които нито бяха чели Библията, нито я тачеха, не се усъмниха в Библейската истина и не се опитаха, въпреки реформаторската си страст, някак да я модифицират. Макар да ненавиждаха Православната традиция и християнския морал, макар да воюваха с църквата и да преследваха свещениците, макар да се домогваха до социалното инженерство, те не посмяха да превърнат наредения от Бога свят в друг, абсурдно противоположен.

Техните идеологически измишльотини и революционни преобразования, колкото и да бяха и каквито да бяха, не прекрачваха отвъд изконното битие, примиряваха се с Божия ред и Новият човек, досущ като Библейския човек, си остана същество двуполово. Същество физиологическо, от плът и кръв, сътворено от кал, но облагородено от Божия дух, най-висшето творение в природата, не заради друго, а защото бе дете на Бог и остана вярно на Божия завет, колкото и каквито да бяха пропаданията му.

Още драмата с Каин и Авел показа колко неразумен би могъл да е човекът, но разумът, Божият разум, все пак надделя, щом човечеството оцеля. Каквото и да вършеше грешният човек на грешната земя, каквато и да бе социалната роля, в която се превъплътява, той остана верен на природата си, такъв, какъвто го е създал Господ, двуполов и неизменчив, консервативен и примирен с начина си на съществуване. Никоя от религиозните или политически доктрини, апропо, измислени все от човеци, не съумя да промени генерално човешките взаимоотношения, а за физиологическа модификация на сътворения от Бог човек, човечеството задълго дори не помисляше.

И когато някому все пак хрумна светотатствената мисъл да промени пола си, безумното желание и неочакваната метаморфоза, колкото и стряскащи да бяха, се приеха по-скоро като забавен парадокс, а не като някакво подтискано, но непобедимо, човешко съкровение. Още по-парадоксално бе, че чудовищното преображение на довчерашния мъж, наместо да роди всеобщ присмех, роди съпричастие и отключи умопомрачителната стихия на странните прераждания. А най-парадоксално бе, че напук на еманципантския вопъл за онеправдаността на жената, за пренебрежението към нея и  постоянния й тормоз, май все мъже сменяха пола си.

Всичко това са неважни подробности обаче, същественото е, че желязната, несломима и безкомпромисна църква, католиците и протестантите, евангелистите и англиканците, сякаш нямаха сили или желание да се противопоставят на невижданото светотатство. А държавата пък, много държави, напротив, сякаш бе склонна да поощри и защити страшното безумие, въпреки че заприлича на кошмарна  епидемия новата болест, заради криворазбраната свобода или заради Бог знае какво.

Така и не стана съвсем ясно, кому бе нужно това, защо и как точно се случи, защо наместо санкции получи опека безумието, но стана ясно, че човекът бе дръзнал да се противопостави по най-абсурдния начин и на Божествения ред, и на Божествената си същност, а държавите нехаеха и за обществения договор, и за цивилзационната норма. Параметрите на цивилизационната норма, всъщност, са и доста мъгляви, и съвсем необхватни, та това, което за ортодоксалното мнозинство бе кощунство, за модерните иконоборци бе нов поход към свободата! Идеята за трети пол, различен от познатите, макар да бе очевидно абсурдна и смущаващо безбожна, намери най-неочаквано безброй последователи, не само сред мераклиите да сменят пола си, но и сред държавниците, политиците и философите.

Държавниците, политиците и философите, всъщност, нека не се съмняваме, не са се втурнали емоционално подир невижданото светотатство, а са го измислили, докато коват поредната доктрина, призвана да опази нечии интерес безскрупулно, с цената на чудовищния социален експеримент. И, колкото невероятно да звучи, те следват директно опита на Ленин, когото уж ненавиждат, защото тъкмо той се напъна да разбие семейството, най-малката клетка на обществото, опазваща изконни традиции и противостояща на революционния ред. Идиотската му идея, жените да са общи, досущ като колхозната собственост, обаче така и не намери достатъчно последователи, въпреки репресиите и терора, във вече съветската държава.

Православната традиция устоя на комунистическите издевателства тогава, но сега, подходът на модерните идеолози бе съвсем друг, противоположен, защото те разчитаха не на репресиите и терора, а на толерантността. Те не отнемаха свободи, те даряваха свободи, не разрушаваха семейството, обогатяваха го, обещаваха на хомосексуалистите, лесбийките и безбройните джендър-общности, на всеки различен, не просто граждански права, а всичко, на което се радва ортодоксалният човек. Те изградиха култ към толерантността, криворазбраната, отново удобна някому толерантност, според която, напук на демокрацията, огромното мнозинство от двуполови човеци, трябваше да се подчинява на прищевките на незначителното малцинство, изживяващо се като трети пол.

Макар да варират от един до три процента в различните държави, джендър-сексуалните общности, получиха права, които са стряскащи, непонятни и за най-разкрепостеното съзнание и направо откровено безбожие за религиозното съзнание. Законната, да приемем, логична претенция за граждански свободи, включващи и съвместното съжителство, бързо прерасна в нелогична претенция за сключване на еднополови бракове и дори в абсурна претенция за венчавка на еднополови същества. Едничкото основание за несъразмерните, стъписващи искания, бе удивителната способност на тези странни същества да се изживяват като представители на нов, невиждан досега, но вече реално съществуващ, поне в техните представи, трети пол.

Втрещяващите и светотатствени претенции обаче, наместо да срещнат всеобщ обществен гняв, намериха не само обществена, но и държавна подкрепа, приемаха се като борба за човешки права и противостоене на отколешните предразсъдъци.

И никой, ама никой, не се замисли над простичката истина, че тъкмо абсурдните претенции са предразсъдък, щом противопоставят на отколешния, нареден от Бога, реален и триизмерен свят, тъпи химери, щом приемат, досущ като лудите, желаното за действителност. Никой от така наречените граждани и така наречените държавници не си даде сметка, че ескалацията на подобни претенции води не само към разруха на презряното от някои семейство, но и към непрезряния уж християнски морал, към чудовищна и крайно нелогична подмяна на изконни ценности, към отрицание на Божия свят и Божия човек.

И проблемът отдавна не е философски проблем – това е страшното! – а житейски проблем, който обезсмисля битието ни и ни изпълва с тревога, който отчайва нормалните, двуполови човеци. Издигната в култ криворазбрана толерантност се превърна в чудовищна нетолерантност за всички, примирили се с битието си на мъж или жена, щом щедро даряваните на джендър-обществата права, отнемаха най-изконните ни права. Направо невероятно е, но някак тихомълком, обществената и държавна незаинтересованост, или пренебрежението към двуполовия човек, позволи на така наречения трети пол да отнеме правото на детето да се радва на майка! Както и да гледаме на подобно безумие – времето, сигурен съм, ще го докаже – подобно безумие е трагедия не само за нещастното дете, за хилядите деца, орисани да изстрадат нерадата си участ, не само за двуполовото мнозинство от ужасени майки и бащи, но и за християнската цивилизация. Абсурдното социално инженерство и съпровождащите го шантави експерименти води към пълното разкапване на и без това отдавна разкапания ни свят, до пълното умопомрачение на и без това разколебания човек. Каквито и благовидни предлози да се измислят за невероятните, направо шашардисващи реформи, превърнали се в световна политика, те не само няма да ни спасят от разрухата, а ще я задълбочат.

Двуполовото човечество и Божият свят, очевидно, са заложници на хора, които или не могат, или не желаят да проумеят, че Божият свят и Божият човек са оцелели, защото всякога, каквото и да се случи, са следвали Божията правда! Смайващо е, страшно, случващото се, но двуполовото човечество, все пак, не бива да унива, защото казано е: Велик е Бог и справедлив! Надежда има и тя не е нищожна, а тъкмо наопаки, щом Господ, по всяка вероятност, е по-скоро е развеселен, отколкото ядосан, на неразумните ни и мимолетни, нека не се съмняваме, човешки или безчовечни доктрини…

About the Author :

Leave a reply