Коментарът на Любомир Котев: Демографският срив

kotev 21Демографският срив е духовно пропадане преди всичко, колебание и несигурност, безверие и отчаяние, неспособност и нежелание да търсиш и откриеш обнадеждаващата перспектива, спасителната просека към благодатното бъдеще. Проблемът не е нито социологически, нито статистически, или ако е, се нуждае от далеч по-задълбочена интерпретация, която да открои психологическия момент. Политическото му решаване, т. е. единственото ефективно, щом е нужно да се активира държавната администрация и да се изпълнява перспективна програма, задължително би трябвало да се базира върху реалните нужди на хората. Не празните приказки, помпозните демагогски фрази и популисткото говорене ще опазят нацията, а смислените мерки за подобряването на репродуктивната среда. Или по-простичко казано: реалната грижа за повишаване на жизнения стандарт на населението, за опазване приоритетите на българското семейство и възраждането на националната традиция. Засега, наместо да търсят спасителния път, нашите уж загрижени политици и държавници, пък и още по-загрижените ни учени, се задоволяват с посочване на очевидното и дрънкане на невъобразими глупости. Политиците ни, например, виждат спасението в общоевропейските ценности, Бог знае защо, щом те са ни недостъпни, а социолозите пък току изчисляват налудничаво кога ще изчезне окончателно нацията ни, което няма как да се случи, когато и да е, слава Богу. Подобни подходи, не ще и дума, не само са непродуктивни, а тъкмо наопаки, задълбочават песимизма и объркването на хората, отнемат им житейската перспектива и последната надежда…

Подобни малоумия, би трябвало да се каже, защото абстрактното говорене за абстрактни ценности е плитко хитруване, нескопосно политиканстване в селски хоремаг, което е безкрайно обидно за всеки що-годе мислещ българин. Европейските ценности не се измерват, крайно време е да го осъзнаем, със скудоумните директиви на Истанбулската конвенция, а със благосъстоянието на народа, с постигането на жизнен стандарт, ако не равен, то поне близък до този в държавите на Запада. Ние ще имаме европейските ценности и ще повярваме в тях, когато Европейският съюз дава повече и иска по-малко, когато реализира такива политики, най-вече социални, които да ни измъкнат от мизерията, наместо да реализира политики, които прибавят към материалната и духовна мизерия. Такова нещо засега няма, наместо да се потърси метод за уравняване на стандартите и преодоляване на фрапиращото неравенство се лансират корупционни схеми, които задълбочават и умножават неравенството. За капак, самозабравилите се Брюкселски чиновници, които не само не подпомагат развитието ни, а го спъват, като елиминират с декрети конкуренцията на нашите превозвачи, да речем, изискват от нас да изпълняваме безпрекословно идиотските им

Директиви. Самозабравянето е истинско самозабравяне, дължа да го подчертая, защото наглостта или малоумието разчитат единствено на наглостта и малоумието на тукашната върхушка  от щедро възнаградени послушковци, а нехаят за реалните нужди на народа. Самозабравянето, малоумието и наглостта, не е трудно да се досетим, не водят до нищо добро, тъжният парадокс у нас да се тупат по гърдите, че са постигнали икономически растеж, след като милион и половина пенсионери изнемогват със 100 евро месечно подаяние, а над осемдесет процента от активно работещите да мечтаят за уж средната заплата, докато във Франция считат за нищожна заплатата от 2500 евро и протестират срещу неравенството, разбира се, води до куп проблеми. И демографският проблем, нека не се самозаблуждаваме, всякога е бил съвкупност от проблеми, всъщност, резултат от непрестанно множащите се, най-разнообразни проблеми, с които ни одари непреходният преход. Многозначителният факт, че само в една-единствена година от последните тридесет, ако не се лъжа, имаме положителен прираст, е най-красноречивото доказателство, че не съумяваме да решим проблемите, спъващи раждаемостта. Нещо повече, тенденцията е негативна, все по-малко деца се раждат, което пък показва, че проблемите се умножават, че са все по-сложни, че вече са не само социални. Проблемът, разбира се, остава социален, преди всичко, щом стремежът към по-високите доходи, не друго, пришпорва младите да търсят щастието си на Запад или в Америка и да раждат там българчета. Това поне би трябвало да е ясно на управниците ни и да ги накара, след като е тъй устойчива неблагоприятната тенденция, да помислят по-сериозно за материалните стимули на младите семейства и за защитата на майчинството. Наместо да вършат необходимото обаче, дали заради мисловна безпомощност или вредни заради внушения отвън, те не само не стимулират младите семейства и не защитават майчинството, а се мъчат, волно или неволно, да разбият семейството и обезличат майчинската институция.

Такива са, каквито  и глупости да се говорят, постулатите на прословутата Истанбулска конвенция, игнорирането на Божия, двуполов свят и бракосъчетанието на мъж с жена, е опит да се подмени, да се разбие, брачният съюз, който е основа на класическото семейство и гаранция за репродуктивност, за множене и оцеляване на нацията. Нещо повече, содомитската конвенция, под предлог, че защитава жената, всъщност защитава хомосексуалиста, изживяващ се като „жена” и игнорира майката с нейните изконни приоритети, заради туй, че все още не е измислен способ изживяващите се като „жени” да раждат. А връх на всичко е, че широко прокламираното ненасилие върху жената, всъщност, е насилие върху семейството и едничката цел на безбройните табута или надничането през ключалката и под юргана е да се отнемат и изконните приоритети на мъжа. Срещу подобни посегателства върху закония ни морал и традиции ние, разбира се, сме длъжни да се противопоставим и прави чест на Конституционния съд, че взе единствено правилното решение, но това не стига, за жалост, ако искаме да преодолеем демографския срив. Приоритетите на българското семейство трябва да бъдат защитени законово тъй, че посегателствата да са немислими и невъзможни, за да могат мъжът и жената, както е било открай време, да раждат и отглеждат своите деца, покровителствани от държавата. Що се отнася до традициите ни пък, те трябва да бъдат възродени, въпреки привкуса на ориенталщина, за да е ясно, че мъжът е мъж, а жената жена, а и взимоотношенията им са ясно детерменирани, защото така е искал Господ, който неслучайно е сътворил Ева от реброто на Адам. Нашата борба за оцеляването на нацията, която е крайно наложителна, би била успешна, ако осъзнаем, поне частично, тези няколко простички истини, а и куп други, разбира се, които ще ни донесат жадуваната мащабна промяна…

Най-непродуктивният подход, пак ще кажа, е празното дрънкане, тъпото политическо фразьорство, а направо вредно, разрушително е, политическото подлизурство, користолюбивото и безпринципно угаждане на чуждите мераци. Очевидно е, че някому е необходимо да унищожи традиционния, християнски морал и обезсили традиционното християнско семейство, а ние, ако сме осъзнат народ, нация, която иска да пребъде, трябва решително да се противопоставим, за да ражда България своите деца и утре, за да се множат те и да ни върнат загубената историческа перспектива…

About the Author :

Leave a reply