Коментарът на Любомир Котев: Голямото дрънкане

kotev 21Утвърди се напоследък, след поредните избори, каквито и да са те, хубавата нашенска традиция, да се дрънка, колкото напоително, толкова преднамерено, все в угода на властта, каквато и да е тя. Цяла армия от политолози, социолози и прочее повече или по-малко известни, а и добре платени клакьори, воглаве с продажната родна журналистика, започва да сее на дъното му просо, както се казва, за да заблуди, наместо да осветли лековерния слушател. А най-интересното е, че никога не е съвсем ясно към кого точно са насочени дълбокомислените умувания, след като управниците ни, колкото и гламави да са, прекрасно разбират какво се е случило, а народът пък, макар да се преструва на умряла лисица, все съумява да им зашлеви поредния цигански шамар. Логично е, ако е тъй, да допуснем, че голямото дрънкане е предназначено, не за друг, а за тълпата, за несвестните електорални единици, както полугласно назовават най-инертната част от народа споменатите глашатаи на властта, наша или световна. Ако са многознайковците от рода на неуморимия телевизионен професор всеящни и удивително безпринципни, трябва да се изтъкне нарочно тук, то е, защото обслужват не само и не толкова тукашната конюнктура, защото са турени на хранилка, за да обясняват, преди всичко, как, защо и доколко се вписваме ние в обичното европейско семейство. Голямото дрънкане е именно дрънкане, а не обществен дебат, да речем, тъкмо заради нестройното, противоречиво умуване, замълчаванията и шашармите, които са призвани да  ни убедят, че се е случило не това, което се е случило, а нещо друго, Бог знае какво.

Прословутата пост-истина, види се, макар да е най-срамното, а и най-смешното идеологическо оръжие, продължава да е надежда и упование за поразколебаната май армия на платените клакьори, щом още не са схванали колко неефективна е. Шашармата, каквато и да е тя, ще вмъкна тук пътьом, уж дремещият и немислещ български народ усеща тутакси, но глашатаите на пост-истината или не го знаят, или се преструват на загубеняци, докато лъжат по-скоро господарите си, отколкото нас. И аз недоумявам какво мисли по въпроса техния гуру Сорос, да речем, но инак съм сигурен, че народът ни не само им се присмива, но и попържа, докато хихика под мустак. Народът, уточнявам, а не роякът от електорални единици, към който са насочени, очевидно, дълбокомислените послания, които наместо да ни вразумят, ни развеселяват, а и озлобяват. Изумен съм, пак ще кажа, че се хабят толкова средства и напразни усилия, за да се забълника отново всякога послушния електорат, щом народът е казал тежката си дума, която армията от политолози, социолози, журналисти и прочее ибрикчии на властта,  все пак, трябва да е схванала. Шамарът е цигански, забърсан нехайно, с опакото на ръката, нека обясня на приказливите и престорени недосетливци, но и оглушителен, щом активността е никаква, жалка, направо нереална. Притеснителна е тази активност, чак отчайваща, особено на фона на повишената активност в Европа, върху нея трябваше да се съсредоточат, преди всичко, така наречените коментатори, защото тя показва какво е отношението ни не само към евроизборите, но и към Европейския съюз. Сит на гладен не вярва! – казва народът ни, а знае, че и гладният не вярва на сития и тази мъдрост, почерпена от живия живот, е предостатъчна, за да направи твърде релефни нагласите ни, за да открои настроенията ни. Народите от богатия Запад, виждаме, са загрижени за бъдещето на Евросъюза, което е закономерно, а ние нехаем, което също е очаквано, щом сме далеч от благосъстоянието им, затова гласуват те и търсят спасителната алтернатива, а ние пет пари не даваме.

Нещо повече, ние гледаме сеир и злорадстваме, докато те се кахърят, но многоглаголстващите родни многознайковци сякаш не виждат или не разбират какво се случва и дрънкат ли дрънкат, направо ни засипват с недомислените си бръщолевения. ЕНП и ПЕС, видите ли, останали най-големите партии, очаквания с тревога бум на националистическите партии и движения не се състоял, а наопаки, най-неочаквано либералите, Макрон и зелените увеличили чувствително депутатите си. А това, че ЕНП и ПЕС не са вече голямата сила и колко депутати са загубили се премълчава, като с половин уста се казва, че нямат мнозинство, пък за това, че ненавистната Марин льо Пен печели във Франция, евроскептика Фарадж в Англия, а крайно дясната Лига в Италия, се говори увъртяно и неясно. Така или иначе, всеки що-годе разумен човек схваща тутакси, че Европа вече не е същата, че новоизлюпената партия с показателното название „Брекзит”, вероятно, няма да изпрати евродепутати, или ще ги изпрати, за да ускори развода. Франция и Италия, въпреки широко прокламирания съмнителен успех на Макрон, също ще бъркат сметките на безметежно живуркащите досега чиновници в Брюксел, а и не само те, Унгария и кой ли не още. Вземат връх, нарояват се, това пропуснаха да ни съобщят многознайковците, противниците на този  Европейски съюз в този му вид, влизат в парламента, за да го реформират, не за друго. Бях в Нидерландия в деня на евроизборите, държава, която също напира да излезе от съюза, та затова, сигурно, никой не се учуди или притесни, че изборите там спечелиха социалдемократите, както никога досега. Схващани са те като несистемна партия там, която руши статуквото, затова, но и това няма кой да ни обясни, както и това – което е най-учудващо! – че каквото и да се случва в бъдеще, то ще е по-скоро добро, отколкото лошо за нас, които досега бяхме последна грижа за еврочиновниците.

Глашатаите на властта, тукашна и тамошна, са загрижени за статуквото, тукашно и тамошно, което е понятно, щом измекярстват покрай него, но е непонятно, че се заблуждават глупашки, че се е запазило то, както тук, така и там. Няма го вече свещеното статукво, каквото и да дрънкат, либералният консенсус е в историята, минало е, а надеждите, че някак ще го спаси евентуалната коалиция със зелените са по-скоро ефимерни, защото ЕНП е немонолитна, защото не само унгарците са консервативно настроени, защото са твърде много десните партии там и е съвсем възможно да се коалират с несистмните партии. И пак ще повторя това, което платените глашатаи на властта, тукашна или тамошна, упорито премълчават, Бог знае защо: каквото и да се случва в бъдеще, то ще е, по всяка вероятност, шанс за нас, защото реформаторите ще принудят пазителите на статуквото да променят политиката си. Бихме могли да очакваме, например, уеднаквяване на най-ниските заплати и най-ниските пенсии в целия Европейски съюз, а и още куп благини, за които досега не смеехме и да мечтаем, ако се търси спасяването на Съюза. Недоумявам защо не се съсредоточат върху този кръг от проблеми така наречените коментатори и анализатори, наместо да дрънкат глупашки и необуздано, макар да е ясно, че адептите на неолибералната доктрина са сериозно притеснени, не за друго, а защото ще им врътнат кранчето, ако тя се провали. Така или иначе, техният антинароден патос, провокиран от келепирджийски мераци, е осъден да секне, а от туй, че вредната за нас либерална политика ще пропадне, българите печелят във всички случаи, няма да се уморя да повтарям, както и да го увъртат политическите кречетала, нехаещи за националните интереси. И нека не се самоуспокояват прибързано, че ако статуквото там се е пропукало неспасяемо, тук е стабилно, та пак ще изкярят нещичко, покрай ширналата се корупция, защото нито ГЕРБ, нито БСП спечелиха тези избори.

Победата на вечния победител едва ли е победа, щом клиентелисткият кръг, облизвачите на държавните сахани, дето се нароиха, покрай дългото управление, не друго, я донесе, тя прилича на Пирова победа и едва ли вещае нови победи. А някои твърдят, че не бива да пропускаме и обичайните, отрепетирани шашарми, но колкото и да се те, каквито и да са, също не вещаят нови победи. Електоралните единици, затирилото се подир вожда множество, този път пасуваше май, а утре ще почнат да се озъртат и тези, дето дълго бяха на хранилка, нов вожд ще търсят май и едните, и другите. И чисто математически погледнато я няма победата, щом  са по-малко евродепутатите, а е малка утеха, че не печели и БСП, въпреки агресивната кампания и повечето депутати. БСП, наистина, има сериозни проблеми, щом са натрапващи се противоречията в партията, но заразата на неолиберализма едва ли ще я разцепи, все си мисля, че по-скоро ще я сплоти след провала на ПЕС. Така или иначе, статуквото и тук се пропуква, защото и ГЕРБ, и БСП вече са разкъсвани от противоречия, а три четвърти от българския народ не желае да гласува за никоя от тези партии. Пределно ясно е защо, каквото и да дрънкат глашатаите на властта, щом на народа му омръзна мизерията, щом вече е гневен, че безсъвестните политици богатеят на негов гръб, щом вече наказва категорично самозабравилите се политически парвенюта. Най-оглушителният шамар за властта, в крайна сметка, не е пасивността, най-оглушителният шамар е, че мнозина гласуваха на инат, че техен избраник бе осъдената кметица Иванчева, че тъкмо тя получи повече гласове от куп парламентарни партии и шумните им водители. Не са престъпниците любимци на народа ни и ако го има невероятния вот, то е, защото е той протестен вот срещу по-големите, по-изявени престъпници, които са не само неосъдени, но ни поучават и управляват. Добре е да се позамислят и върху тъй прозрачните истини политическите кречетала, които напразно си въобразяват, че ще съумеят да залъжат – за кой ли път! – несвестния електорат.

Голямото дрънкане, колкото и изобилно да е, ще е все по-непродуктивно, ако платените клакьори не се потрудят да оправдаят някак грешните пари, които получават, ако не вникнат поне в азбучните истини на българската народопсихология. Сторят ли го, непременно ще разберат, че ако народът понякога деградира до електорат, то друг път електоратът израства до народ, и никак, ама никак, не се връзва на политическите шашарми…

About the Author :

Leave a reply