Коментарът на Любомир Котев: Годината, която си отива…

kotev12Годината, която си отива, досущ като предишната и по-предишната, беше година на празните надежди и тъпите манипулации, сътворени от безсъвестните, наши и чужди, политици. Дали е тъкмо тъй и доколко е така личи от поредната, зле прикрита, но шумна, пропагандна кампания на печално известния напоследък „Оксфордски речник”, обявил за думи на годината позабравения феминизъм и незабравимите фалшиви новини. Тези до болка познати думички напразно ще търсите в знаменития „Речник на ХХ век” на Жак Атали, да речем, или в други сериозни книги на други сериозни философи, политолози или социолози. И това е съвсем очаквано, разбира се, щом феминизмът бе особено актуален във втората половина на ХIХ век, а фалшивите новини пък, ако се позамислим, ни съпътстват още по-отдавна. Неочакваното е, че някой се опитва да реанимира, Бог знае защо, анахроничните думички и се напъва да ги обяви за особено актуални. Ако се позамислим и върху този парадокс обаче, непременно ще стигнем и до скрития, актуален смисъл на поизносените думички. Феминизмът, всеизвестно е, бе онова мощно движение, което пледира за гражданските и избирателните права на жените, а постигна и своята програма максимум, като осигури на жената правото да заема високи постове, както в управлението на държавата, така и в стопанския живот.

И тъкмо заради това, реанимацията на известната думичка изглежда ненужна и чак абсурдна, но идеолозите на позабравеното вече, но славно женско движение, оказва се, пледират и за пълно равенство със силния пол, което включва, освен всичко друго, и отказване от законовата защита на майчинството. Ето, тук е разковничето, като че ли, щом днес се вдига небивала гюрултия около еднополовите бракове и мераците на хомосексуалните двойки да си отглеждат дечица. Крушката, както се казва, си има опашка, но аз лично, пък и мнозина други, сигурен съм, ще се усъмнят, не без сериозни основания, че думата на годината, наистина, е дума на годината. Това е по-скоро несериозна, недомислена импровизация или манипулация, която ще окичи и феминизма с лошата слава на вече премълчаваната пост-истина, която бе плод на същите стратези и промотирана пак толкова лековато. Що се отнася до фалшивите новини пък, те са призвани, като че ли, да поизчистят помръкнали имидж тъкмо на компрометираната пост-истина, щом смислово не са нещо по-различно. Или, същите тези, упорити, но учудващо неадекватни стратези, разчитат отново на недомислената, направо несериозна манипулация. Напразно усилие, щом и недотам интелигентните хора знаят прекрасно, че фалшивите новини всякога са били любимо оръжие на всички властници. Бог знае откога, но щом Екатерина Велика знае, че историята я пишат победителите, знае, не бива да се съмняваме, и в това, че новините ги пишат властниците. Новините всякога са били селектирани, манипулирани и чудовищно преиначавани, за да обслужват една или друга власт, за да сеят нужните на властта страхове и заблуди, за да задълбочават едни илюзии и зачеркват други, т.е. всякога са били повече или по-малко фалшиви новини. Съвсем прозрачни и чак смехотворни са манипулациите, когато управляват самозабравили се и недосегаеми властници, както се случва в тоталитарната държава.

И затова, един от професорите ни във факултета по журналистика току повтаряше: ”Няма да четете вестници, те са простите хора!” И „простите хора” обаче, със сигурност, са неподвластни на тъпите манипулации, но се преструват на по-наивни, отколкото са, за да избягат от излишните неприятности. Властниците обаче, всички властници, дали защото се самозабравят или защото са недотам умни, продължават да се държат като удавници за фалшивите новини и да вярват непоколебимо в митичната им мощ. Един нагледен пример са прословутите напоследък  опорни точки, които също са с отдавнашна и печална слава, защото са измислени не от друг, а от Гьобелс. Пълен абсурд е, но и в демократичната държава, видяхме, са особено популярни и фашисткият термин, и фашистките практики, щом често-често ги споменават в парламентарните пледоарии. А най-тъжното е, че и управляващи, и опозиция, очевидно се уповават на опорните точки, щом прекрасно знаят за какво служат и взаимно се саморазобличават. Служат те, едва ли е нужно да обяснявам пространно, преди всичко, за фабрикуването на фалшиви новини, или за илюстрация на поредния провал за нескопосните Оксфордски стратези. Позакъснели са, очевидно е, да обявят навреме фалшивите новини за дума на годината, щом в нашия парламент опорните точки май бяха дума на миналата година…

Реалната дума на годината, ако разсъждаваме непредубедено, не е трудно да се досетим, е Тръмп, чиято зловеща за някого сянка наднича и зад феминизма, и зад фалшивите новини. Феминизмът, не ще и дума, е призован да спасява завоеванията на неолибералите, които се чувстват поразколебани и направо уплашени от арогантните според тях, посегателства на Тръмп. Новият президент на САЩ, ако си спомняте, обеща да върне Америка на американците, истинската, изконната Америка, а това, вероятно, включва и пуританския морал. Каквото и да кажем за Доналд Тръмп, той е и решителен, и безпардонен, пък и категоричен човек, който би могъл да донесе много неприятности на тези, които се изживяват като модерни хора, без предразсъдъци, ако реши, че техните мераци са по-маловажни от изконните ценности. Още нещо, новият американски президент, въпреки екстремните си жестове, очевидно, не е лишен от здрав разум, когато преосмисля външната политика на държавата, а и това засяга нечии интереси. Фалшивите новини, очевидно, са особено актуални, не за друго, а за да го дискредитират, като обявяват всяко неговото намерение, всяка изречена или неизречена от него заплаха за това и онова за нещо несериозно и невъзможно, т. е. за фалшива новина. И тази стратегия е отново грешна, фатално грешна, защото той се оказа не непредвидим, а последователен и неотстъпчив политик, който следва неотклонно предизборните си обещания, колкото и налудничави да са те.

Тръмп, съзнателно или неволно, се подигра жестоко на своите отрицатели, които дрънкаха съвсем невъздържано, че непременно ще се провали, като не изпълни неизпълнимите, според тях, предизборни обещания. Стана тъй, че тези, които го упрекваха, че излъчва фалшиви новини, сами се оказаха в незавидната роля на излъчващи фалшиви новини, щом тръбяха, че няма да построи стената по границата с Мексико и няма да премести посолството на САЩ в Йерусалим. Въобще думата на годината, каквото и да пише в „Оксфордския речник” или друга Библия на неолиберализма, е Тръмп, а ако трябва да посочим друга дума на годината тя е Путин. Защото и президентът на Русия, досущ като президента на САЩ, каквото и да говорят за него, осъществи геостратегическите си замисли тъй, че наместо да загуби популярност, стана още по-популярен в отечеството си. А фалшивите новини, относно особата му, са направо трогателни, направо крайно нескопосна, смехотворна пропаганда, щом някой се напъва да обяснява колко вреден е той за Русия, след като се радва на невероятна подкрепа от сънародниците си. Не е за вярване, но в модерните времена, когато хората са объркани и разколебани, както никога досега, той е абсолютен фаворит в предстоящата президентска надпревара и събира, според социолозите, над деветдесет процента от гласовете. Споменавам не случайно модерните времена, споменавам ги, защото левият уж Путин тенденциозно е идентифициран с комунистическото минало, по което целокупният народ уж носталгирал, което е поредната фалшива новина или куп от фалшиви новини. Владимир Путин, всъщност, ако разсъждаваме що-годе задълбочено, е типичен консервативен, десен политик, уповаващ се на християнския морал и опазващ традиционните ценности. И възгледите му, и дейността му, показват доста нагледно, че той се противопоставя и на комунистическата идеология, и на икономиката или социалните практики в онази държава. Ако е той харесван, ако се радва на невъзможната популярност, би трябвало да предположим, то е заради това, а не заради идентифицирането му с ненавистното за народа  минало. И ако е дума, пък и личност, особено актуална и през тази година, то е пак заради това…

Годината, която си отива, отново е година на напразните надежди и тъпите манипулации, казах, а и показах, или поне се опитах да го сторя. Колкото и да са и каквито да са грешките или пристрастията ми, има и някаква истина, струва ми се, в анализа ми. А що се отнася до напразните надежди, направо не ми се говори за това! Но не е и нужно, щом всеки от нас, досущ както някога, продължава да чака налудничаво светлото бъдеще, щом надеждите, макар и напразни, продължават да ни окрилят…

About the Author :

Leave a reply