Коментарът на Любомир Котев: Годината на Председателството

Kotev 10Годината на нашето Председателство в Европейския съюз започна лошо за тези, които очакват Бог знае какво от това наистина знаменателно събитие. Знаменателно, бързам да поясня, защото ни се случва за първи път и е веднъж на четиринадесет години, а не защото непременно ще ни гарантира просперитета, на който някои се надяват. Просперитета, ако трябва да бъда още по-точен, на който май никой не се надява, ако не броим затъналите в безизходица държавници и лековерните им или хитроумни почитатели. Лековерните почитатели, всъщност, отдавна оредяха, но хитроумните, т. е. клиентилисткият кръг на ГЕРБ, виж, са на мястото си и се държат за любимия вожд и любимата партия като удавник за сламка. Горе-долу същото се случва и с така наречените патриоти, за повечето от които сегашното коалиционно правителство е последна надежда да се задържат във властта. За повечето, казвам, защото опитният политически играч Волен Сидеров отдавна усети, колко несигурно е компромисно скалъпеното правителство и първо не позволи пряко участие на „Атака” в него, а вече полемизира с някогашния си кум Валери Симеонов.

И това съвсем не е лековата роднинска разпра, трябва да се изтъкне, а сериозен политически диспут, който заслужава особено внимание. Защото Сидеров, не без основание, категорично заявява, че оптимизмът на днешния вицепремиер е нелеп, щом „Обединени патриоти” не са изпълнили нито един от приоритетите, заради които влязоха във властта. Преди всичко, увеличаването на доходите и най-вече на пенсиите, където е най-големият провал за коалиционните партньори на ГЕРБ, но и още куп проблеми, най-вече социални. Сериозни проблеми, които се виждат отдалеч и тревожат не само него, но и англичаните, да речем, щом авторитетният „Гардиън” отбелязва, че през 2018 година Председателството ще поеме най-корумпираната и най-бедна страна в Европа. Най-бедна, защото е най-корумпирана, защото се шета на лобистки приумици, олигархически, зетьо-шурьо-баджанашки и не знам какви още интереси, защото пилеенето на народната пара за лично облагоделтелстване достигна някак нереалистични, фантастични измерения. Един и красноречив, и пресен пример са скандалите около ремонта на НДК, последният от които е направо втрещяващ, щом са похарчени пет или петдесет, така и не стана съвсем ясно, милиона за плочки и озеленяване. Похарчени са безразсъдно тези грешни пари, което е не по-малко втрещяващо, в момент, когато комай половината болници нямат пари за заплати, пак втрещяващ факт, предизвикан пак от вилнеещата, необуздана корупция. Прави чест, трябва да вметна, на вицепремиера Симеонов, че се противопостави решително на лобистките, чужди интереси, стръвно защитавани от така наречените еколози, но това, едва ли ограничава кой знае колко нереалистично ширналата се корупция. Очевидно е, за жалост, че правителството или не желае, или не може да се справи с корупцията, а и генерира корупция, като е неспособно да коригира безумните решения на органи като КЕВР. Прекомерното възторгване от ръста в икономиката, като че ли, е и преждевременно, и необосновано, щом вече са налице факторите, които ще спънат възходящото ни развитие.

Ненормалното повишение на цената на водата и неаргументираното вдигане на цената на промишлената електроенергия, несъмнено, са пречка за развитието на нашите предприятия. Още по-неприятен, направо страшен, обаче е социалният ефект от абсурдния експеримент, щом цените на комай всичко непременно ще се вдигнат значително, неправопорционално на заплатите и убийствено за пенсиите. Би могло да се твърди, че подобни недомислици водят и към увеличаване на стопираната уж безработица, щом притеснените производители, вероятно, ще прибягнат до съкращения, за да запазят печалбите си в новата конюнктура. Въобще, заявените от „Обединени патриоти” приоритети не само не са изпълнени, но тепърва ги очакват нови провали, щом вече са налице факторите, които ще задълбочат мизерията. Най-натрапващият се провал произтича от престъпната игра с пенсиите, щом увеличението на минималната пенсия и минималната заплата, съпроводено от чудовищното увеличение на цената на водата, на тока и газа, ще докара до просешка тояга и хората с що-годе прилични пенсии, които противозаконно не бяха пропорционално индексирани. Но не по-малко са проблемите на патриотите и по отношение на външната политика, щом си позволиха, за да се харесат на нехаресващата ги Европа, недопустими компромиси. Те направо отчаяха, може да се твърди, най-верните си последователи, когато тихомълком подкрепиха декларацията, обявяваща Русия за национална опасност, или като признаха, макар и с недъмлъвки, македонския език. По-твърдата им позиция, относно Истамбулската конвенция, звучи някак обнадеждаващо за електората им, но факта, че тъкмо тяхното правителство я приема, крие отново подводни камъни.

Съвсем сигурно е, че тъкмо техният електорат ще е най-непримирим, ако стигне до търсене на компромис и някакви уйдурми се опитат да докарат положението до нашенското: ”И тако, и вако!”. Проблемът с Истамбулската конвенция, всъщност, е големият проблем не само на патриотите, но и на правителството, защото е очевидно, че огромната част от българите категорично се противопоставят на агресивното налагане на така наречения трети пол, докато много от политиците ни са готови да подгъзуват на всекиго, за да опазят удобното си битие. Проблемът с Истамбулската конвенция би могъл да се окаже фатален не само за това правителство, но и всяко друго, ако с лека ръка пренебрегне волята на народа и безразсъдно се откаже от християнските ценности, нашите традиции и морал. Досущ същото е и с проблема с корупцията, против която засега уж всички роптаят, но която и всички харесват, с която са навикнали още от времето на Османската империя и чрез която се надяват да победят мизерията. Липсата на ред и законност, задълбочаващото се неравенство, убийствената социална политика и непроходимата мизерия, непременно ще доведат до драматичен сблъсък между корумпираните управници и онеправдания народ. Вече са налице симптомите на все по-голямо и все по-осъзнато обществено недоволство, която води до страшни, макар и парадоксални все още, обществени изяви.

Страшна е, например, наглед смешната идея, да се организира референдум, който иска отцепването на злощастния Северозапад от България! Подобна идея, слава Богу, поне засега изглежда съвсем неосъществима, но трябва да признаем, че крие страшен разрушителен заряд. Защото едва ли са чак толкова много ентусиастите, които имат непреодолимия мерак бързо да прекрачат в току задминалата ни Румъния, която едва ли е кой знае колко благоденстваща и кой знае колко сигурна, но прецедентът е, така или иначе, ужасяващ. Невъзможният референдум – ще ми се да се надявам, че подобно безумие никога няма да ни сполети, – би отключил още сепаратистки настроения,  щом сме жители на най-бедната страна в Европа и доходите в напълно провалилата се уж Гърция са многократно по-високи от нашите. Така или иначе, абсурдната идея е сериозно предупреждение и за настоящото правителство, и за всички други правителства, които си въобразяват, че все още могат лесно да позалъжат отчаяния народ. Годината на Председателството започва лошо, заради всичко това, заради тези, случайно посочени събития и други такива събития, които правителството глуповато подминава, докато още по-глуповато се надява Европа да реши специфичните ни проблеми. Лъскането на помръкналия ни имидж е невъзможно с празна гюрултия и насилено гостоприемство, разбира се, а още по-невъзможно е да се сдобием с нещичко, покрай дунанмата, ако не знаем какво искаме и какво правим. Напротив, по-скоро ще загубим, остава си актуална известната епиграма на Радой Ралин, изречена в навечерието на Деветия фестивал на младежта и студентите: ”Думба-лумба два дни, две години гладни!”.

А не знаем май наистина какво точно искаме и какво правим, за жалост, щом е направо трогателно, че към правоверните социолози и политолози, които плещят невъобразими глупости, за да се харесат на властниците, се насосаха и астролозите. Удобните предсказания едва ли ще спасят това и всяко друго правителство от провал, ако е неспособно да реши най-неотложните проблеми, а тъкмо наопаки.

Пълно безумие е да убеждаваш огладнелия и озверен българин, че Бойко Борисов е любимец на звездите, които недолюбват президента Радев, въпреки високия рейтинг, който непременно ще пада. Аз не разбирам от астрология и не знам кой и защо е любимец на звездите и кой и защо е недолюбван от небесните светила, но знам, че докато има недоволни от управлението на страната, те настървено ще търсят алтернатива, без да дават пет пари за умуването на домашните прорицатели. Президентът Радев, очевидно, е търсената алтернатива за мнозина и няма нещо неочаквано или страшно в това, че разделя, а не обединява, щом клиентелисткият кръг, закономерно е не само негов противник, но и недолюбван от тези, които искат промяна. Годината на Председателството, ще повторя накрая, започна лошо за тези, които очакват Бог знае какво от това знаменателно събитие, което не е неочаквано, щом се надяват те на глуповати, недомислени предсказания, а не на смислените си действия…

About the Author :

Leave a reply