Коментарът на Любомир Котев: Българска работа…

kotev12Присмехулници сме всякога, връзваме кусур всекиму, не цепим басма никому! И преувеличени, и преиначени, са популярните напоследък теории за нашето чуждопоклонничество  и безродие. Те са идеологическо дрънкане, плитък тарикатлък, измъстрен от плитки мозъци и предназначен за плитки мозъци. Тези теории са измислени, не от друг, а тъкмо от управляващите ни безродници, които искат да ни вменят някак компрадорската си политика. Напъват се тези, които съсипаха България,  представителите на така нареченият политически елит, да ни убедят, че техният идиотизъм е национална психология. Току ни убеждават, все по-настървено и по-настървено, че стоим с изути гащи и в неприлична поза пред чужденеца, че досущ като тях сме готови да пожертваме лесно всичко българско и родно, заради дребни сметки и нищожна файда. Келеперджии сме, наистина, алчни и ненаситни, като ще забогатеем на чужд гръб, но и свидливи – това изпускат домашните идеолози- своето не даваме току тъй, чуждото гоним ние, там ни е на нас силата. Не само стиснати сметкаджии сме, но и странни патриоти, дето ненавиждат всеки, позволил си да пилее народното богатство, пък и завистливи сме, та мразим дважди облажилия се за наша сметка.

Или, натрапваната ни напоследък песимистична теория за българския народ, според която българинът е безотечественик, готов да се унижава и подлага на чужденеца за жълти стотинки, е поредната политическа шашарма. А тенденциозното,  преднамерено и незадълбочено обясняване на очевидните инак безобразия, ако не помага да се промият още и без това промитите ни мозъци, вероятно, е успокоение за гузните съвести. Промитите ни мозъци, дължа на вметна тук мимоходом, никога не са били достатъчно промити, все пак, защото сме народ своенравен и недоверчив, опърничав, своеглав, както правилно забелязва Антон Страшимиров.

И затова, със сигурност, няма свестен българин, който да не се чуди на акъла на тези, които ни убеждават, че бързаме да се хванем за пеша на Големия брат, след като сме пуснали пеша на Големия брат. Затирили са се, всъщност, към новия господар, за да му се кланят и умилкват, политическите гьотферени, навикнали да се подлагат днес на един, а утре на друг господар. А ние, средностатистическите българи, ако е достатъчно точен административният жаргон, не сме склонни да се кланяме току тъй на тогоз или оногоз и, като се увъртаме около чужденеца, то е, за да го окрадем или излъжем, да го прекараме, както се изразява едно внушително мнозинство сред нас.

Пет пари не даваме ние, дали Тръмп или Хилари ще е господарят на Белия дом, дали Путин или някой от немощните опозиционери, като Гари Каспаров, да речем, ще стои в Кремъл. И е смешно, ама много смешно, като се мъчат неспастрените нашенски манипулатори, да представят този присмехулен и непокорен народ като безлична тълпа, която те, както напразно си въобразяват, отдавна са опитомили. Мода е напоследък, например, да се обявяват за народ платените агитки, които събарят паметници, или яростните партийци, които бранят паметниците. Платените клакьори, учили в Съветския съюз, които днес са най-върлите противници на Русия, разбира се, са далече, ама много далече от народа ни, а и ортодоксалните партийци май не са разбрали, че народът ни, макар да е готов и на политиканстване, заради келепира, е по природа аполитичен. Народът ни се гнуси, общо взето от всичко, което тълпата аплодира, от политиците, да речем, които щедро обещават това, което искаме, но не го дават. Народът мрази тези мюзевири, докато тълпата им е вярна и е всеотдайна, дори като я лъжат и ограбват. Народът не вярва и на разните много патетични, но лошо скроени акции, пред които тълпата се захласва, та затова не се вълнува нито от съдбата на паметниците, нито от съдбата на бездомните кучета, когато ни задължават да сме развълнувани.

И заради опърничавостта на този упорит, опак народ, сигурно, днешните идеолози са смешни колкото вчерашните идеолози, докато се опитват да ни вразумят, както им се ще. Дотолкова безпомощни са завалиите, че отново ни запратиха в онова далечно, безпросветно време, когато рисуваха американските войници, зверски пияни от „Кока кола”. Сега са се встрастили в няколко свои мании, които повтарят като умопобъркани, с надеждата, че ще умопобъркат всички ни. И, трябва да призная, в голяма степен съумяха да го сторят, поне сред онази част от аудиторията, която не е склонна към размисъл. Особено популярна, например, е теорията, че целокупният български народ се е затирил към благословения Запад и дважди благословената Америка, за да останат тук, в презряното Отечество, само необразованите, тъпите и грозните, както се изразяват разпространителите на подобни теории. И тази теория, дължа за отбележа нарочно, е разпространявана дълго и пропагандирана масирано, мащабно, не от друг, а от умните, красиви и креативни нашенци, които ако са още тук, то е, за да обслужват, събратята си оттатък, пък и не само събратята си. Онзи ден, насред най-популярното реалити-шоу, тържествено, почти ритуално, бе съобщено, че според дипломатическите ни мисии – не според Сульо или Пульо, забележете! – броят на българите в чужбина бил между три и половина и четири милиона. Изнесла се е, види се, окончателно бедната, нещастна България! Може и така да е, нека допуснем, но само ден преди това, министерството на просветата – не Сульо и Пульо, забележете отново! – оповести, че броят на учениците в България, през новата учебна година, е един милион. И сега, ако се доверим на добрата стара аритметика, ще видим, че сметките на тия, дето дрънкат глупости, са сметки без- кръчмар, в буквалния смисъл на думата. Защото населението на България е 7 300 000 човека в най-оптимистичния вариант, като 2 500 000 от тях са пенсионери. И какво излиза, ако към четирите милиона, които са в чужбина, прибавим два милиона и половина пенсионери. Ами простата сметка сочи сбор от шест милиона и половина! А къде са онзи милион ученици и техните родители, които трябва да са поне един милион, ако приемем, че във всяко семейство има поне по две деца? Въобще трогателна е тази история с Великото преселение на Запад, която току ни натрапват, а още по-трогателно е, че адептите й, съвсем по комунистически, риторично се провикват: ”Защо бягат на Запад хората, а не на Изток?”. Гениална, бих заключил, пропаганда! Ама не хващаме вяра, българска ни работа, не само ние, противните интелектуалци, дето мислят повече, отколкото е необходимо, а и неукият уж и наивен народ. Не знам кой ги е учил тези нови гении, не знам на какво са ги научили, но да бяха им припомнили, ако не друго приказката за лисицата, която се преструва на умряла. Някак додръзва на тази приказна лисица народът ни и все така ще е, докато има гении, дето наивно си мислят, че българската работа непременно е за посмешище. Същият този народ, апропо, нашият народ, да припомня и това, казва, че най-добре се смее този, който се смее последен…

About the Author :

Leave a reply