Коментарът на Любомир Котев: Безсилието на думите

kotev 21Убеждавам се, с всеки изминал ден, в безсилието на думите…

И, ако упорствам в словесните си занимания, то е, защото се надявам все пак, че някому е нужен подтикът за размисъл върху неща, които уж прекрасно знаем, пък все забравяме. Или подминаваме, забързани подир химерите си, нехаещи за простичката истина, че тъкмо делничните залисии, не друго, ще ни осигурят неистово жадуваното богатство, бленуваната слава, или поне прилично съществуване. Аз отдавна съм се отърсил от илюзиите си и знам, че не е възможно да научиш когото и да е на каквото и да е, не толкова заради българското своеглавие, колкото заради вродената съпротива на човека към всякакви наставления. И не поучавам никого, защото дидактическото насилие и педагогическата схоластика, всеизвестно е, наместо възпитание или превъзпитание, най-често постигат притаен присмех или шумно негодувание. А изблиците на нашето недоволство, осъзнал съм и това, са най-буйни тук, където да се инатиш, Бог знае защо, ей така, по принцип, не са повод за порицание, а тъкмо наопаки. Много често ние схващаме опърничавостта, нелепото, самоцелно, ненужно никому противопоставяне, като гражданска позиция или жест на оправдано недоволство, докато привидният дисидент, всъщност, е направляван единствено от глупостта си. От неизтощимата си глупост, бих казал, защото луд умора няма, а удивителното е, че все се блъскаме в гърдите, все се пъчим колко мъдър народ сме, пък все тъй става, че луди водят слепи. Докарваме я все до кривата круша, защото сме неспособни или не желаем да осъзнаем, че тия, които обещават всичко, обикновено не дават нищо, защото сме забравили или не сме научили никога, че не от политиците, а от нас зависи как ще живеем. Повтаряме папагалски учебникарските дефиниции, че едничкият сюверен в демократичната държава е народът, а не искаме  да сме народ, който действително държи властта в ръцете си, който не само я дава някому, когато трябва, но я и отнема, когато трябва. И това проличава най-релефно, не толкова когато се втурваме безпаметни и безумни подир поредния лъжемесия, колкото когато се давим в морето на гнева, когато обезличаваме и загробваме собствените си протести…

Струва си, преди всичко, да си припомним лъжемесиите, на които се предоверихме, за да е ясно защо сме объркани и безпомощни, защо нито станахме демократи, нито разбрахме какво е демокрацията. Нашата демокрация, злощастната ни демокрация, бе ограбена, изкривена, деформирана още при зародиша и бързо се изроди в криворазбрана, недоразвита, ориенталска демокрация. Инак не можеше и да бъде, щом ни одариха с това нашенско недоносче набързо пребоядисали се тарикати от висшите ешелони на властта, всякакви милиционери и дечицата на комунистическата номенклатура.Така наречените демократи, вече можем да го твърдим със сигурност, компрометираха добрата, стара демокрация по-скоро съзнателно, отколкото случайно, къде заради алчността си, къде заради велзевулщината си, къде заради недомаслеността си. СДС, нагъчкан с комунисти и най-вече с хора от службите, наместо да изгради фундаментът на демократичното общество и да израсне до класическа дясна алтернатива, превърна пазарното стопанство в позорно стопанство, както находчиво го определи Румен Стоянов, и се превърна в болшевишка партия. Натрапващата се неадекватност, на призваните да осъществят прехода, случайна или планирана, логично доведе въодушевения народ до отчаяние и го накара стръвно да търси алтернатива. И той я намери тъкмо там, където тя фатално липсва, заради прозрачната истина, че царят, колкото и каквито и да са качествата му, не е роден да управлява република. Политическата гротеска, която сътвориха домораслите режисьори, не без решителната подкрепа на вече объркания народ, доведе до деградацията и на царя, и на републиката, а и на народа, който вече не знаеше, очевидно бе, нито какво иска, нито за какво се бори. И доколко безпомощен е, наистина, нещастният български народ, пролича съвсем отчетливо, когато разочарован от царя, когото посрещна като спасител, се втурна подир гавазина му, когото нарочи за спасител…

Още по-удивително е, че ненавиждащите Тодор Живков, който се афишираше като човек от народа, обикнаха Бойко Борисов, защото го припознаха като човек от народа, нехаейки за абсурдното си поведение. А новият идол на объркания народ, няма как да му го отречем, съумя да баламоса наивните си почитатели и години наред те сляпо му вярваха, въпреки твърде елементарните популистки ходове, с които ги омайваше. И сега, когато на народа все пак му писна, когато се усети излъган, той не знае как да реагира, защото така и не проумя кога, как и за какво са го лъгали.

Аз пиша за безсилието на думите, тъкмо заради тази тъжна реалност, защото имаше през всичките тези години хора, които се опитваха да вразумят наивниците, но никой не ги слушаше. Напротив, те бяха ненавиждани и обругавани, заради доблестта си да сочат неудобните за управниците истини, които сляпо следващото същите тия управници внушително множество приемаше като обида. И стана тъй, че политическата тълпа се изживяваше като народ и клеймеше, от името на народа, всеки честен журналист, социолог, коментатор или анализатор като злосторник, разпространяващ клевети, измислици, фалшиви новини. И настояваше, изискваше да се ограничат, накажат, забранят едва ли не, глашатаите на неправдата, както бяха възприемани от домашните политикани пазителите на истината и журналистическата чест, та не е чудно, че пострада сериозно, покрай политическата гламавщина, свободата на словото. Безсилието на народа се дължи на безсилието на думите! Тези, които искаха да обезсилят думите, за да водят лековерните за носа, в крайна сметка успяха, съумяха да ограничат свободното слово, за да манипулират лесно народа…

Когато думите губят смисъла си – предупреждава един мъдрец, – хората губят свободата си! Ние, очевидно, не сме вникнали в мъдрите думи на Конфуций, ако не се лъжа, та затова сме безпомощни днес, а обречени завинаги и неспособни да опазим свободите си…

Не е трудно инак да заявиш за какво протестираш, да облечеш абстрактното „за по-добър живот” в конкретика, да посочиш как, кога и защо са те лъгали, защото това отдавна е обяснено. Съвсем лесен пример е прословутият плосък данък, например, защото упорито ни убеждаваха, че той е нужен, за да се увеличат чуждите инвестиции, които спаднаха десетократно от 30 милиарда на 2,9 милиарда! И е пределно ясно, че ако някой печели е олигархията, а не държавата, на която подоходното облагане би донесло милиардите, нужни и, за да подобри хала на народа. А е пределно ясно и това, разбира се, че така наречената средна заплата изобщо не отразява средния доход и хала на народа, а е счетоводна гимнастика, щом е недостижима за 80 процента от населението. Могат да се дадат още куп примери, безброй примери, ако има кой да слуша и кой да мисли! Удивително е, например, че широко прокламираната грижа за средния и малък бизнес, наместо да го подкрепи, го разсипа. Протестът, заради подобни безобразия и много други безобразия е и закономерен, и задължителен, но ако искаме да е по-ефективен думите не трябва да са безсилни, кухи, празни, дрънчащи…

Думите не само опазват свободата, думите даряват свобода!…

About the Author :

Leave a reply