Колкото по-зле, толкова по-добре!

политик-карикатураДотам я докарахме, че да вярваме в най-абсурдните заклинания! Замислим ли се обаче, непременно ще забележим, че всеки абсурд се вписва най-хармонично в абсурдната ни действителност. Лявото у нас не е ляво, а дясното не е дясно – това и децата го знаят, – а щом е тъй, дори само този впечатляващ факт е предостатъчен, за да е абсурдно политическото ни битие.

И то е тъкмо такова, вече четвърт век, обсебено е от полуграмотни и напълно неграмотни, но инак нагли и безскрупулни нахалници, свирепи доктринери, готови на всякакво безумие и всякаква низост, заради властта. Безумията на родните политиканстващи нахалници са безброй и все възмутителни, пък и разрушителни, но не си струва да се ровим в мръсотията, ако някои от тях не са направо за Книгата на Гинес, пък и особено поучителни в настоящия момент.

Най-абсурдният момент в нашата нежна революция, може би, е превръщането на СДС от дясна алтернатива  в болшевишка партия по някакъв алхимичен способ. В онези незабравими дни, в които ентусиазиран народ заливаше площадите, в които всички искаха друга, различна от БКП партия, водачите на СДС се подиграха с надеждите и възторзите на народа. Дали бе това зловещ милиционерски заговор, или новоизлюпените политици бяха неопитни и некомпетентни, но те съумяха да разпилеят народното доверие по някакъв нереалистичен начин. Прибързаната или закъсняла, лошо замислена и още по-лошо реализирана приватизация, особено в РМД-варианта, стъписа хората, озлоби ги, противопостави ги, отчая ги. Реституцията бе още по-лошо замислена и още по-лошо осъществена, а разочарованията от нея не заглъхват и досега, споменът за ликвидационните съвети е направо кошмарен. Най-страшното за очакващите нов живот, възторжени хора, обаче бе боричкането за власт в СДС, крайно безпринципно и съвсем непродуктивно. Тъкмо доктринерските настроения, като че ли, предизвикаха противоречията, нестройната и непродуктивна, безпринципна политика, която доведе до компрометирането, а сетне и до разпадането на СДС.

Същественото в случая е, щом е дума за родните абсурди, че модерната уж, дясна, антикомунистическа партия, наместо да създаде класа от собственици, която да е неин икономически фундамент завинаги, се превърна в болшевишка формация, разчитаща на митингаджийския патос. А сразената, архаична и неактуална БКП, напротив, смогна чевръсто да преобразува политическата си власт в икономическа, да създаде своите собственици и богаташи, да измести по-актуалната политическа сила. Тогава, именно, дясната политическа формация олевя фатално, докато лявата, уж социална партия, се превърна в дясна партия на богатите. Нещо повече, СДС и партиите в него продължиха да разчитат по-скоро на революционните настроения, отколкото на прагматична политика, докато БСП се грижеше за своите богаташи повече, отколкото за унизените и оскърбените. Един лесен пример в това отношение е прословутият плосък данък, но не е той единственият, който сочи недвусмислено, че БСП се превърна в партия на богатите, докато СДС направо изчезна от политическата сцена по едно време.

Нашенската политическа шизофрения, макар да изглеждаше удобна за БСП, обаче не вещаеше нищо добро нито за уж левите, нито за уж десните, защото тяхната политическа несъстоятелност вече бе очевидна. И, съвсем закономерно, дочакахме абсурдното и несъразмерно, смешно нашенско политическо месианство, сътворило най-знаменития политически парадокс в началото на новия век за добрата, стара Европа.

Ние, не някой друг, а тъкмо ние, позволихме на царя, когото някога немилостиво напъдихме, да управлява републиката, която създадохме след като унищожихме монархията. Бог знае как и неясно кой, но отговорна е цялата политическа класа, без съмнение, у нас бе осъществен не просто противоконституционен акт, а направо невиждан политически цирк, който логично не вещаеше нищо добро. Възторжените, насълзени тълпи, втурнали се към новия месия, забравиха или никога не са знаели, че Месията е само един, а царят-републиканец е нищожен, ако си позволим да го сравняваме с Него, разбира се. Същественото обаче бе, че колкото неправомерният, толкова и несъразмерен политически акт, задълбочи политическата шизофрения дотолкова, че вчерашният парадокс се превърна в днешна гротеска.

Нароченият за нов месия, макар и декориран с генералски пагони, макар и яхнал неизтляващата народна обич, бе бледа сянка на царя-републиканец все пак, щом това и работеше преди, щом бе негов телохранител. Въобще, задълбочаващата се политическа шизофрения, съвсем закономерно, се превърна в политическа криза, когато възторженият доскоро народ усети, че е жестоко излъган. Не знам, всъщност, доколко си дават сметка нещастниците, на които политиците гледат като на презрян електорат, че са излъгани, но е сигурно, че усещат недоимъка и мизерията. И техните вчерашни възторзи, съвсем очаквано, се превръщат в ярост, в голяма и страшна опасност за политическите гьонсурати. Този онеправдан, излъган, обеднял и отчаян народ е страшен за отдавна доказалата своята корумпираност и несъстоятелност политическа класа, не платените викачи по стъгди и мегдани.

Не е случайно, никак не е случайно, че тъкмо най-лъжливите и най-крадливите политици приветстват така нареченото гражданско общество, от което, ако е то наистина гражданско общество, би трябвало да се страхуват. Гражданско общество у нас няма, то е подменено от клакьори тъкмо от компрометираните, не толкова умни, но вечно хитруващи родни политици, а това го изтъквам нарочно, защото и този печален факт спомага решително за описваната аномалия. Гражданско общество у нас няма, но са все повече отчаяните хора, осъзнаващи че напразно са търпели лишения, заради надеждата, че ще заживеят като европейци и като наистина цивилизовани хора. Техният гняв е разрушителен по принцип и, ако все още е спотаен, това не бива да успокоява никого, а най-малко политиканстващите тарикати. Спотаеният гняв на народа утре ще се превърне в лавина, която ще помете безмилостно виновниците за нещастията на хората в безконечния преход! И това не са логичните, по принцип, но неслучващи се на вчерашните и днешни, вечни властници, бедствия, за които напразно говорим, които занимават повече публицистите и по-малко народа.

Схващаният като безропотен и по-глупав, отколкото е, както и по-търпелив, отколкото е, народ, от самозабравилите се политици, вече ги шамароса немилостиво, но те май не са се освестили. Инак щяха да схванат, ако не друго, че в току отминалите избори, победител е не друг, а негласуващият, разочарован и отчаян народ. Някак се досетиха, всъщност, и чак се посмутиха тези исторически нахалници, щом този път, за разлика от всеки друг път, никой не се изживяваше като победител в изборите, ако не броим тук законното задоволство на ДПС и Реформаторския блок. Дали са признали или не, дали ще признаят утре, но усетиха политиканстващите нахалници, вечната и несломима, родна политическа класа, че народът ги наказа, като потърси неочаквана алтернатива или не гласува. Тъй милото на облажилите се от разкапаната ни, но благодатна за мнозина родна власт, нашенско статукво, те не смогнаха да опазят, въпреки циркаджийските си номера. Наивно си мислеха те, че отново ще излъжат дълго лъгания народ с представления, като „Разделяй и владей!” в домашен вариант, или с водевилни изневери. Оказа се, че лошо са си направили сметката този път, че са недооценили едно-друго и направо подценили докарания до ръба народ, пък и политическата реалност у нас.

Народът ги наказа с многообразието на политическия спектър, някак объркващо лесните уговорки, пречещо на задкулисието, против което политиканстващите тарикати уж протестират, а всъщност координират. Засега толкова, като не бива да подценяваме, разбира се, и внушителния брой на негласуващите, но това все пак е само началото. Сложната конфигурация в парламента вещае нов провал на политиците, доказали отдавна, че са безотговорни, некомпетентни и корумпирани, въпреки демагогските си изявления. Трудничко ще се оправят, мисля, щом става все по-трудно да се договорят за опазването на скъпоценното статукво, което вече е поразено, някак немонолитно, минирано от партиите, които се досещат, че ще танцуват само едно лято в парламента. Има и друго, налице е  вероятността за силна опозиция, ако БСП, както би могло да се очаква, не се съгласи на безпринципните уговорки, които напразно изтъкват чуждия, далечен, германски модел, докато се стремят да опазят статуквото. А голямата опасност за управляващите, без съмнение, е „Атака”, която доказа, че прибързано са я отписали, че тепърва ще играе главната роля. Да, колкото и да не се вярва някому, „Атака” има историческия шанс да бъде незаобиколим фактор в родната политика, щом историческата традиция недвусмислено сочи, че русофилите всякога са били сила в нея. В този смисъл, сметките на нашенските политически инженери излязоха криви, ако ги е имало, разбира се, и доколкото ги е имало, защото си позволявам да се усъмня в умствения им капацитет.

Някой друг по-скоро се зае да оправя политиката ни, пренебрегвайки странностите на националния характер, което му изигра лоша шега. Така или иначе, разколебаването на лявата партия, не доведе до възход на опонента й , а напротив, роди наред с червената алтернатива и синя алтернатива, образно казано, обезсили не само БСП, но и ГЕРБ. Най-видимият ефект от нескопосните, недомислени решения обаче е, че бе активиран етническия вот, което породи закономерното активиране на националистическия вот. И това вече е голям провал за политическите инженери, ако ги е имало, защото нито етническият, нито националистическият вот са евроатлантически ценности. Нещо повече, националистическият вот у нас всякога е обагрен от популистки нюанси, които в критичен момент, като този, създават допълнително напрежение, като обещават чудеса, невъзможни за осъществяване. Въобще, едва ли е особено благоприятна перспективата пред новия кабинет, какъвто и да е той, но пък е добре, че статуквото, което изглеждаше желязно, вече е разколебано. В този смисъл, абсурдните заклинания са съвсем уместни…

Любомир Котев

 

About the Author :

Leave a reply