Кой?

kotev 7Тъй драматичният въпрос, който изглеждаше и законен, и смислен, който бе зададен съвсем навреме и свърши добра работа, изведнъж се оказа нещо неуместен, сбъркан и чак абсурден. Да, сбъркан, фатално сбъркан, защото този, към който бе отправен и когото бяхме нарочили за главния виновник на комай всичко случващо се в обруленото ни Отечество, изведнъж се оказа друг, ама съвсем друг човек. Шумно известният Делян Пеевски, комуто вменихме всички земни грехове, пък и вярвахме непоколебимо, че той тъкмо той е великият грешник, разпиля всеобщата увереност с неочакваните си, но категорични жестове, с достойното си, бих казал, поведение. Преди всичко, като избухна скандала в омразното на домораслите патриоти ДПС, предизвикан от другият грешник за безумията на прехода, другият нарочен виновник, Пеевски бе сред непоколебимите защитници на националните интереси. Точно така, по-мразеният и от него Ахмед Доган за пореден път доказа, че е голям политик и достоен български гражданин, че е готов всякога да се противопостави на всеки антидържавен и антинароден акт. Нещо, което е непостижимо, за жалост, за неговите политически опоненти, кресливите, но непоследователни, представители на националистическите партии. Такава е тъжната истина, докато Доган не се поколеба да произведе грандиозен политически скандал с отстраняването на Лютви Местан, уж много буйните ни националисти се поколебаха и не заклеймиха убедително очевидното национално предателство. И не само това, не бяха достатъчно категорични и непоколебими те, дори когато трябваше да се заклейми очевидната и недопустима намеса на Турция във вътрешните ни работи.

Скандално бе, истински дипломатически скандал, че Местан потърси убежище в турското посолство, а още по-скандално, че президентът Ердоган и премиерът Давутоглу звъняха сред нощите на нашия премиер, но патриотите ни някак недооцениха случващото се и не бяха гневни и непримирими, както друг път, заради далеч по-дребни произшествия. Те, като че ли, бяха притеснени, сразени от позицията на Доган, която обезсмисляше, като че ли, тяхната празна шумотевица! Доган бе техният вечен враг и, като бяха безсилни да му се противопоставят, те предпочетоха да бъдат по-въздържани, неочаквано и неуместно умерени в мига, в който непристореният патриот няма как да остане безстрастен. Истината, тъжната истина, всъщност, е, че не само сега, докато Доган стои твърдо на националистически позиции, тези шумни и буйни инак патриоти, току ни убеждават, че е невъзможно да опазим България, без закрилата било на Русия, било на Америка. Такава е тъжната истина, която заблудените от патриотарските крясъци напразно не желаят да приемат: националните ни интереси защитава нароченият за национален предател, а войнствените уж националистите, ако не предатели, са спотайващи се  политически тарикати. Такава е тъжната истина и сетнините на скандала съвсем недвусмислено сочат, че Ахмед Доган и Деян Пеевски са обявени за врагове на Турция, че пак по недопустим начин, по ориенталски способ, им е отнето правото да посещават съседната ни държава. Такава забрана, доколкото си спомням, не е имало никога за никой от шумните ни националисти, което е показателно, че техните крясъци са схващани като празна гюрултия. И май са точно това, защото никога, по никакъв начин, не са попречили на Турция за каквото и да е, докато не е така май с Доган и Пеевски, които пречат, очевидно, за реализацията на нечии проекти, бизнес-проекти, да речем, или политически проекти.

За политическите проекти, всъщност, е съвършено ясно, щом грандиозният скандал не само не охлади страстите, а напротив, доведе до нелогична политическа суматоха. Лютви Местан вече е лидер на нова, протурска партия, както са убедени мнозина, май не ненапразно, щом скандалите не са секнали и се стигна дори до отзоваване на дипломати. Доколко е ислямистка, тази протурска партия, е проблем, дето би трябвало да съсредоточава вниманието на всички ни и особено на националистите, но те отново са неочаквано тихи, ослушващи се някак. Докато в същото време, големият грешник Пеевски е неусмирим и заяви, че продава акциите си от „Булгартабак”, за да пресече спекулациите, които биха навредили на имиджа на фирмата и биха застрашили поминъка на 100 000 тютюнопроизводители. Или, ако сме любители на рекапитулациите, трябва да заключим, че с тази си жест той се изявява като патриот, какъвто досега не сме имали сред депутатите. Първо, защото опазва репутацията на една от малкото ни фирми, способни все още да осъществят свестен износ, второ, защото се грижи за своите избиратели, както никой друг, и трето, защото се отказва от значителни печалби, пак както никой друг. Но и този невероятен жест не е най-неочакваният, а друг, който направо матира ругателите му, които го сочеха като един от главните виновници за фалита на КТБ. Не друг, а нароченият за главен виновник Пеевски, видяхме, внесе искане за изясняване на случилото се в КТБ по законов път, тъкмо той ангажира Народното събрание с окончателното разкриване на уж неудобната за него истина. И изведнъж, стана безпощадно ясно, както казва поета, че соченият за главен виновник не само не е виновник май, а наопаки, а отгоре на всичко гръмна и новия скандал с атентата! Делян Пеевски, оказва, е попречил сериозно на нечии мръсни игри, на домогванията на наши или чужди далавераджии, щом са ангажирали толкова сериозен ресурс и такива огромни пари за атентата му! И, щом е така, ако е действително така, въпросът „Кой?” остава по прежному съдбовен, но трябва да бъде насочен към други лица.

Никой не го прави обаче и това е направо сащисващо, а междувременно продължават да се сипят недоказани упреци върху главата на Пеевски, продължават да се оправдават, по инерция, с него за всеки золумлук. И, понеже волът, като рие, всеизвестно е, се товари, наместо да се спаси, принудиха големият виновни на прехода да запита, дали Бойко Борисов, като погледне в огледалото, не вижда Иво Прокопиев, т.е. да продължи питанията от Лондон. Нито Прокопиев, нито Борисов се наеха да отговорят обаче, а и опозицията, и националистите, отново останаха учудващо пасивни, за да докажат сякаш, най-недвусмислено, за пореден път, че опазването на статуквото е по-важно от всичко. Скандалите, колкото и да са и каквито да са, нямат съществено значение, нямат никакво значение, ако ще разпилеят уюта на политическата класа, ако ще я изправят пред нови реалности и действителни реформи. Въпросът „Кой?”, все пак, който същите политически тарикати измислиха, за да циментират статуквото и гарантират спокойствието си, вече е един неудобен въпрос. Крайно неудобен, щом соченият за единствен, страшен и най-голям виновник на прехода, за невиждан грабител, пък и за чуждо оръдие, съумя по направо чудотворен начин да изчисти името си, което изглеждаше опетнено, очернено завинаги. Изведнъж се разбра, че той не само няма какво да ограби от отдавна ограбеното Отечество, но се опитва да го опази от наши и чужди грабители с риска на живота си, което категорично разбива и мита за чуждото оръдие! Такива са фактите и тези, които отправиха преди време въпроса „Кой?” и организираха демонстрации са длъжни да отговорят какви бяха доводите им. Говореше се тогава за спонтанен протест на гражданското общество и ето, дойде мигът, в който гражданите да докажат, че действително са били граждани, а не платени клакьори, защитаващи олигархически и политически интереси. Гражданите, ако наистина са граждани, трябва да разобличат отново Пеевски, ако нещо ни заблуждава, или да му се извинят, пък и на всички нас, на цялото общество да се извинят!

Въпросът „Кой?” не само трябва да остане, но трябва да намери що-годе убедителен отговор! Отговор трябва да намери този драматичен въпрос, а не още някой нарочен за грешник несимпатичен политик, който удобен за параван на безобразия от всякакво общество. Находката с Пеевски, трябва да кажа след всичко, изглеждаше прекрасно намерена и желязна, той е от хората, които дразнят с поведението и реакциите си всички, пък и принадлежеше на мразена от мнозина партия. Направо чудо е, че съумя той да промени представата за себе си, че извади невероятния късмет да дочака възможно най-благоприятния за него обрат на събитията. Това, трябва да изтъкна и това, едва ли ще освести политическите глупаци, слепи за реалните събития в реалната политика, това едва ли ще го направи по-симпатичен на предубедените  ругатели. Така или иначе, като е дума за въпроса „Кой?” не е важен въпросния субект, или който да е друг субект, а истината за личностите, събитията, политическия кретенизъм, грабежите, безобразията и прочее дивотии на прехода. Не Деян Певески, оказва се, е проблемът, или не само той, ако така е по-приемливо за някого, а истинският виновник, или виновници, за знайните и незнайни безумия, за политическите и икономически престъпления! Трябва да продължим да питаме, длъжни сме, ако искаме да доведем до успешен край борбата за демокрация, за нашата поругана демокрация, която е осквернена и безпомощна днес! Трябва да се поучим от Румъния – ще си позволя да се усъмня в убедеността на Бойко Борисов, че сме я изпреварили във всяко отношение, – защото тъкмо съседите съумяха да опазят, спасят, възкресят поруганата и там демокрация…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply