Кой се страхува от Тръмп?…

kotev01Въпросът е риторичен, защото отговорът е известен отдавна, щом вече всички знаем колко и какви са посланията на глашатаите на мултикултурализма, встрастили се в непомерната за тях роля на демиурга. Такава е реалността, не бъркам,  защото няма съмнение, че неолибералната клика, групирана около няколко прочути милиардери, се напъваше поне да прекрои сериозно нашия свят, ако е безсилна да го сътвори отново. Болната амбиция, може да се твърди, прерасна в патологична мания, когато неоглобализмът откри неочаквани възможности за шепата тарикати, чийто сбъркани, направо вредни теории, родиха чудовища, вероятно, защото това е било изгодно някому.

Сигурно е така, щом порочните теории поразиха, преди всичко и най-неочаквано САЩ -великата република на великата демокрация, чийто фундамент са християнството, пуританският морал и традиционните, изконни ценности. Америка, оказва се, сама отгледа кохортата модерни мислители или шарлатани и продажни или заблудени политици, а и още по-продажните или по-заблудени социолози и журналисти, които докато се пилееха по света, съсипаха и нея. Пилееха се, точно така, тези недотам изкусни занаятчии, каквото е значението на думата д е м и у р г според елините, по ирония на съдбата, или висши правителствени лица, каквото е значението на думата пък според дорийците, пак по ирония на съдбата. Пилееха се, подгонили нездравите си мании, разпилявайки огромни пари, много усилия и безценен морал, а обърканото и уплашено човечество, Бог знае защо, мълчеше и ги търпеше! Чашата преля, както се казва, не издържаха не само подтисканите и тормозени народи и държави отвън, не издържаха хората в Америка, не издържаха и доблестните чиновници, които останаха верни на великите принципи на великата република.

Доналд Тръмп би бил немислим, ако го нямаше спотаеното, но набъбващо недоволство вътре в САЩ, ако не бяха безброй разочарованите от недомислените, псевдомодерни, левичарски теории и безумни, аморални начинания, ако ги нямаше и социално притеснените хора. Триумфът на Тръмп го има, видяхме, въпреки заговора на политиците, медиите и социолозите, на обсебилите държавната администрация, влиятелни и богати защитници на статуквото. Всички те, не ще и дума, имат достатъчно основания да се страхуват от него, но проблемът им не е в неизбежните реформи, които ще им отнемат чиновническото място, големият им проблем е, че ще трябва да се върнат към нормалния живот.

Адаптацията, вероятно, ще е особено мъчителна за всеки, който е тръгнал да подменя изконния морал и традиционните ценности, дявол знае защо, със съмнителни, антихуманни понякога, недомислени начинания. „Престъпленията, бандите и наркотиците отнеха много животи. Това избиване на американците – провикна се патетично четиридесет и петият президент, – спира точно тук и точно сега!” Нищо по-логично, нищо по-очаквано, щом всички сме свидетели, че комай всеки ден някой някого убива там, в Америка, в тази блажена и жадувана земя, щом се стреля по беззащитни хора, най-често по децата в училищата и университетите. Убийствата на умопобъркани маниаци са безброй, а жертвите са повече от жертвите, дадени от САЩ във войните, имаше и такава статистика, струва ми се. И не е трудно да се досетим, че и злоупотребата с наркотиците има принос за намножилите се психопати, тръгнали да стрелят по беззащитни деца, както и защо яростни противници на Тръмп са точно застъпниците за легализиране на марихуаната в щатите от организацията „Ди Си канабис коалишън”.

Редом с тях демонстрират против новоизбрания президент, не ще и дума, и защитниците на криворазбраната толерантност, шумните и нагли напоследък общности на хомосексуалистите, лесбийките и странните труженици и труженички в борбата със сексизма. Криворазбраната толерантност, подчертавам нарочно, тъкмо криворазбрана, щом тези хора или не са научили или не искат да знаят, че демокрацията повелява малцинството да се подчинява на мнозинството, като зачита универсална норма и традиционния морал, въпреки различността си. Претенцията за граждански права на различните, колкото и да са, каквито и да са основанията й, трябва да има предел, пък и да е порицавана, ако премине отвъд нормата. И санкционирана, ако щете, ако се домогва до подмяна на християнския катехизис, ако ни ангажира със светотатсвени мераци за църковен брак или отглеждане на деца, които заради нечий каприз са осъдени да живеят без майка.

Страхът на така наречените малцинства, че докато връща Америка на американците, Тръмп ще посегне някак на неправомерните им привилегии, разбира се, е оправдан, но едва ли е оправдана непримиримостта им, щом претенциите им вече са наистина непоносими. Простичкият, понятен пример, с клетото детенце, на което не само семейната двойка хомосексуалисти, а и воюващите за техните права, са готови да отнемат най-изконното право, на майчина ласка, заради прищевките си, е достатъчно красноречив. А що се отнася до претенциите на така наречените сексисти, при тях, може да се твърди смело, има нещо генерално сбъркано и направо патологично, щом разсъжденията им са някак нефокусирани. Буди недоумение, например, крещящият факт, че тези странни хора са се вторачили в мнимото прегрешение на днешния президент отпреди двадесет и пет години, а са безчувствени към куп днешни безобразия.

Будят недоумение и класификациите им, щом наричат Тръмп „женомразец”, след като е очевидно, че човекът обича жените, повече от всичко, щом всеки мъж му завижда за световните красавици, за които се е женил. А прегрешението му, моля ви се, страшната обида, с която е озлочестил нечий живот, е, че е похвалил някаква жена, заради хубавото и дупе, мръсен сексист е, значи, заради комплиментите, с които обсипва жените, а женомразец е пак заради това. Небезизвестната Мадона, виж, която обеща публично и тържествено, че ще направи свирка на всички, които гласуват срещу него, не заслужава упрека на опазващите женското достойнство, сигурно защото разпилява доброволно своето, заради политически цели. Или, заради нравите в любимата й партия, може би, в която фелациото, види се, е на особена почит още от времето, когато пришпори най-изненадващо политическата кариера на Хилари Клинтън.

А доколко неуместни, доколко сбъркани и действително нефокусирани са секситските претенции, личи от факта, че се вдига празен шум за невинната закачка на кандидата за президент, докато в телевизията и интернет вилнее чудовищна порнография. Според сексистите, подложената на всякакви сексуални издевателства пред камерата жена, в това число и на содомия, опазва своето достойнство и дори се превръща в звезда, докато жената, получила комплимент от Тръмп, е поругана. Звезда е, апропо, и небезизвестната Моника Люински, която Клинтън не е обидил, злоупотребявайки със служебното си положение, а зарадвал. Обижда жените само Тръмп, единствено ненавистният Доналд Тръмп, тази свиня, както изискано се изрази известният Робърт де Ниро, пък и журналистите обижда, както се изрази пък известната Мерил Стрийп. Не мога да гадая откъде хрумна на прочутите артисти също да се бунтуват, но за журналистите съм сигурен, че за наш срам, отново са били продажни, щом се надпреварваха да ни убеждават, че Доналд Тръмп непременно ще загуби изборите. А вече е ясно май и кой точно ги е купил, щом още в първия ден след клетвата на новия президент небезизвестният Сорос губи повече от милиард на борсата, а небезизвестният Зукърбург повече от три милиарда. И ще се окаже, че хибридната война, ако я има, не е дело само на зловещия Путин май!

По повод на всичките тези и куп други неолиберални дивотии и безумия, които някой искаше да превърне в световен ред, Тръмп каза: ”Няма да налагаме нашия живот на никого. Ние ще бъдем само пътеводната светлина, която да бъде следвана от другите нации. Ще подсилим всички съюзи. Ще обединим цивилизования свят срещу радикалния тероризъм, за да го заличим…”

Предостатъчни са,  дори само тези няколко думи, за да е пределно ясно всекиму, че четиридесет и петият президент на САЩ Доналд Тръмп има ясна визия за бъдещето, знае прекрасно какво иска и какво ще направи, а който е схванал посланията от речта му, знае и визията му за икономическото развитие или социалната политика. Но сякаш да не остане капчица съмнение у никого, той каза още: ”Вече няма да приемаме политици, които говорят и се оплакват и не вършат нищо. Времето на празните приказки свърши, дойде времето на действието!”

Горе-долу същото каза, не знам дали си спомняте, президентът Радев, преди да задюдюкат родните депутати и предизвикат гневната му реплика!? И аз не знам какво точно предстои тук, където редът и законността са все някак разколебани, но там, във великата демокрация,  президентът Тръмп има всички шансове да се справи бързо и с некадърните политици, и с демонстрантите, и с техните вдъхновители. Като получава, бързам да поясня, все по-широка обществена подкрепа, защото протестиращите развяват, видяхме, червени и черни знамена, т.е. и известни, и злокобни символи. А безчинстващите по улиците, маскирани орди, далеч не са тъй безчислени,  броят едва 500 души, пък шумно пропагандираният Марш на жените, дето щял да събере 200 000 недоволни, събра неизвестно колко хора, пак заради журналистическите шарлатании, но за сметка на това в редиците му бяха позабравени дейци на международното комунистическо движение като Анжела Дейвис.

Въобще, ясно е, наистина, кой се страхува от Доналд Тръмп, ясно е и защо! Неясното засега е кога ще се осъществи голямата, чакана от милиони промяна, чийто поддръжници, убеден съм, са далеч повече от тези, които ни натрапваха недомислените си или премислени, развратни и деструктивни теории…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply