Кой? Обратната страна на медала…

KotevОтворих дума, преди време, че драматичният за домораслите демократи въпрос „Кой?” е по-драматичен и по-актуален откогато и да било сега, когато нароченият за главен виновник, комай за всичко случващо се у нас, изведнъж се оказа не толкова черен. Напротив, ако проанализираме безпристрастно политическия смисъл на събитията, ще излезе, че натовареният с безброй негативи Пеевски, всъщност, има по-скоро позитивен имидж. Доколко това е зрителна измама, доколко е друга някаква нашенска шашарма, аз не се наемам да съдя, защото съм несведущ, но тези, които тъй яростно скандираха по площадите, би трябвало да знаят повече. А още повече от така наречените „граждани”, трябва да знаят така наречените „политици” и най-вече излъченото от тях правителство. Най-изненадващо обаче никой, ама никой, никак не се вълнува от тъй неочаквания обрат и променения имидж на главния виновник за всеки от грандиозните ни провали. А същите тези хора, не някой друг, същите тези политици и представители на неправителствени организации, вкупом с управниците, ни уверяваха, че Делян Пеевски е голямото зло. Сега мълчат, а мълчи, Бог знае защо, и опозицията, всички мълчат, някои сконфузено, а други нахално и никой не ни обяснява какво точно се случва в окаяното ни Отечество.

Тази аномалия, очевидно, е поредният щрих към трагикомичната ни реалност, която става направо абсурдна, когато я оплоди родната политика. Свикнали сме с нея и си траем, някои едва въздържайки се, други без изобщо да им пука, но не са тъй овчедушни, слава Богу, забягналите в Англия и усетили вкуса на свободата наши деца. И тъкмо те зададоха куп неудобни въпроси на премиера, като онзи за огледалото, на които той, разбира се, не отговори, а и никой не го принуди, разбра се, да даде що-годе свестен отговор. Нямаше какво да каже премиерът, сигурно, но имаше какво да направи, като че ли, та се зае да коригира, безнадеждно късно и не съвсем законно, обществени поръчки, за да пооглади омачкания си авторитет.

Тук, нека отбележа нарочно, отново никой не коментира доколко нормално е да не се спазва договор в една уж правова и цивилизована държава! Или, доколко гоненето на лесните политически дивиденти по този начин, действително противостои на корупционните практики, защото май имат право тия, които твърдят, че недомаслените действия по-скоро опазват, циментират корупцията!

Това са все въпроси, като драматичния „Кой?”, които трябва, рано или късно, да получат приличен отговор, но засега, по-същественото е, че и от мътилката с магистралите изплува сянката на Делян Пеевски, досущ както беше с КТБ преди това. И пак, както преди, никой, ама никой, не може, или не желае, да каже кое е истина и кое лъжа, виновен ли е действително и доколко нароченият за зъл гений на окаяната ни демокрация и наистина ли притежава чутовната сила да е начинател на всеки скандал. Още по-малко се интересува, съвсем неочаквано, смълчаната ни преса, още по-смълчаните НПО-та и най-смълчаните политици от законния въпрос дали, аджеба, няма и съучастници този неуморим пакостник. Някак с чувство за хумор гледаме на грандиозните безобразия, като обира на века, което е удивително, защото ограбените от КТБ милиарди, можеха да пооблекчат изнурения народ, наместо да потънат в нечий джоб! Няма какво друго да сторим, като сме беззащитни, като сме лишени от опорите на демокрацията, каквато е прословутата трета власт, превърнала се отдавна в своята противоположност у нас, или четвъртата власт, изживяла подобна метаморфоза.

И като е дума за окаяната ни журналистика, трябва да си припомним, щем-не щем, че и медийният монополист, горд собственик на комай всички тиражни вестници, казват, е същият Делян Пеевски. Като понадзърне човек в тези вестници, като се позачете, ако му е останал грам интелект, тутакси ще си даде сметка, че драматичният въпрос „Кой?” е наистина драматичен. Защото жълторията, необозримата глупост, морето от пошлост, са безобидни само наглед, а всъщност спомагат за по-плътната и по-цялостна манипулация на наивните читатели. Не говоря за дебили, за малоумници, а за                   наивници, виждате, защото опитът отдавна ми е дал да разбера, че тъкмо непредубеденият, несериозен, може би,  наивен читател, е на прицел, че тъкмо него се напъват да превърнат, ако е възможно и доколкото е възможно, в малоумник.

Не току така, разбира се, не самоцелно, а за да е удобен на порочната политическа класа, на днешните управници и утрешните управници, за да е покорен, послушен и по-глупав от допустимото.

Въпросът „Кой?”, казах, е наистина драматичен и твърде драматичен, само заради това, ако щете, заради абсурда, оплюващите без мярка главния виновник да са грижовно закриляни от него. Направо невероятно е, но наместо да им натрие безмилостно носа за едно или друго, наместо да ги оплюе хубавичко, заради действителни или мними грехове, владетелят на жълтата преса е неочаквано великодушен и направо благороден. Той не само не позволява да лепнат петно на премиера, който никак не се церемони с него, но не щади усилията си, за да опази скъпоценното статукво. Така наречените вестници бълват, всеки ден, удивителни манипулации, направо недостижими шедьоври на глупостта, които вършат, все пак, добра работа, вероятно, щом продължават да ни затрупват с тях. Полуграмотните, но енергични, така наречени журналисти, направо се оливат, меко казано, докато ни убеждават в мнимите си истини, направо ще те накарат да припаднеш от смях или умиление, ако си що-годе мислещ човек, но си остават непримирими войни на горкото перо.

Една твърде красноречива илюстрация е, например, трогателният им вопъл, че референдум, видите ли, станало мръсна дума, защото Слави Трифонов и Марешки, видите ли, спечелили доверието на хората. Сътворителите на тази и още куп идиотски опуси реват сърцераздирателно, представете си, че точно той, човекът, който трови нещастните ни дечица с чалга, подвежда тъй немилостиво наивния народ! Направо не е за вярване, но вестникът, който на всяка страница развява кюлотите на някоя от чалга-дивите, или ни осведомява за големината на цицките им, или описва с кого приспиват, било по любов, било заради пари, точно този вестник е загрижен за чалгаджийските попълзновения на Слави!

Е, дори капчица мозък да нямаш, би трябвало да се досетиш някак, че има нещо гнило в Дания, както се казва, но май не всички се досещат, че са се поуплашили и собственикът на вестниците, и тези дето искат да са собственици на душите ни, и цялата политиканстваща, самозабравила се паплач.

Слави Трифонов, колкото и да го оплюват, очевидно е, притеснява бездарните управници и политиканстващата измет, както с популярността си, така и с неудобните истини, които казва. И затова, именно, ще го оплюват още, до изнемога, при това по възможно най-неадекватния начин, като вменяват виновност, заради чалгата, която е абсолютен приоритет, всъщност, на въпросните вестници.

Крадецът отново ни призовава да хванем крадеца, т.е. позната история, но в конкретния случай, колкото глупашка, толкова гнусна, заради някак непомерен цинизъм, който граничи с фашизма.

Да, точно така, защото тия, дето са скалъпили в чалгаджийския си вестник абсурдното заклеймяване на Слави Трифонов, не дават пет пари, че стават смешни в очите на всеки що-годе мислещ човек, защото те не убеждават, а разпореждат. По такъв идиотски начин, разбира се, е невъзможно да убеждаваш, защото е пределно ясно и на тъпака, че мръсното бельо на някоя фльорца е по-страшно за възпитанието на дечицата, отколкото песните на Слави, каквито и да са те. Не, те не убеждават, те разпореждат, на всички, които са наистина чудовищно тъпи и на всички, които искат да бъдат послушни верноподаници, че трябва да се възправят срещу този референдум и този човек, които са опасни за скъпоценното статукво. Така е и с Марешки, но нахалството им в този случай е и необясним, и необозрим парадокс, щом се оплюва някой, на който ограбения и изтормозен народ би трябвало да целува краката, а държавата да му е безкрайно благодарна. Държавата, казвам, не управниците – това не е едно и също – държавата трябва да се радва, логично е, ако някой има доблестта и силата да разбие картел, от който е фатално зависимо производството, да речем. И да възнагради този доблестен и силен мъж трябва, не да го оплюва чрез продажните си  вестници и безсъвестни вестникари!

Така би трябвало да е и така би било във всяка цивилизована държава, ако някой дръзне да разбие не един, а два картела, не какви да е, а на бензина и лекарствата! Така би трябвало да е, но не е, защото продължава да виси над нас, като Дамоклев меч, драматичният въпрос „Кой?”, който май се мъчим да заметем под одъра напоследък…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply