Кой клати държавата?

KotevКой клати държавата? – наглед риторичният въпрос, проехтял тревожно в ефира, всъщност, е по-скоро драматичен, отколкото риторичен. Не знам доколко осъзнават това очевидно загрижените за любимото правителство на любимия вожд телевизии, но отговорът на пределно ясния уж въпрос е доста неясен. Защото бунтът на полицаите, оказва се, е не причината за разклащането на държавата, а следствие от хаоса в нея. Не гневните полицаи, а неумелите реформи на нескопосните реформатори, клатят държавата. Или, колкото и парадоксално да е: не някой душманин, вечният политически опонент, да речем, а правителството съсипва и държавата, и собствения си комфорт, като се напъва да свърши работа, дето не му идва отръки.  И е лесно, за жалост, дяволски лесно, да се докаже и покаже нагледно, че комай всички реформи, откъдето и да ги погледнеш, са провалени. Откъде да започна се чудя, но май трябва да започна от прословутата реформа в съдебната власт, дето все боксува, за да боксува, покрай нея, и реформата в МВР, пък и още толкова други.

Примерът на Румъния, като че ли, е предостатъчен, за да проумеем всички, дори най-трудно осмислящите, че развитието е невъзможно, ако не осъществим дълго протаканата реформа в третата власт. Демократичната държава, по дефиниция, е минирана, ако не тържествуват в нея редът и законността, а нашата, нашенската демокрация, бе опорочена, тъкмо заради отсъствието на свестни закони и надежден ред. Разделението на властите у нас се извърши, недомислено сякаш, припряно, наглед, или премислено, може би, тарикатски, щом осигури не върховенството на закона, а безнаказаност на властника. Наместо добро законодателство и гаранции за прилагането му, получихме нийде невидяно чудо, което разбива и законите, и процедурата. Абсурдният имунитет, който поставя над закона депутатите и съдиите, т. е. тъкмо тези, които измислят и прилагат законите, е не просто анахронизъм, а подигравка с цивилизацията. Не с демокрацията, а с цивилизацията, с всяка морална норма, с ценностната система, щом са неподвластни на законите тези, които ги съчиняват и прилагат.

Реформата, ако някой я иска, трябва да започне тъкмо оттук, от изличаването на това недоразумение, не от някъде другаде, защото инак, близко е до ума, няма да има санкция за властника. Случващото се в Румъния тук е невъзможно, разбира се, щом депутатите са неподвластни на закона, а и очевидно корумпираните представители на третата власт са недосегаеми. Корупцията, която вълнува всички, която ощетява всички, ще е неизкоренима, щом е невъзможно да осъдиш властник и богаташ, щом нормативната уредба и порочните практики закрилят мошеника. Тази нашенска какафония превръща третата власт в нейната противоположност, защото чрез нея, наместо да се опазват правата на гражданите, се поругава законността. Корупцията, това вече и децата го знаят, направо е обезсилила третата власт, а щом е тъй, реформата засега е невъзможна не само там, а и в МВР, което е и обвързано, и  зависимо от съдебната власт. Нещо повече, българската полиция е съхранила, опазила, Бог знае как, Бог знае защо, куп привилегии и навици, присъщи на милицията в тоталитарните държави.

Профсъюзът в полицията, например, е поредното нашенско чудо, щом доживяхме да видим, как призваните да опазват законовия ред, заклелите се да бдят над правата ни, най-безцеремонно отнемат тези права с хунвейбинските си блокади. И това не е всичко, не сме равни пред закона, оказва се, не само с депутатите, прокурорите и съдиите, но и с полицаите, щом получават 20 заплати, наместо шестте, отредени за простосмъртния гражданин. Подобни привилегии, преизвестно е, са характерни за тоталитарните държави, заради туй, че са полицейски държави, а тук, убеждават ни, тържествува върховенството на закона. Четвърт век, види се, не тържествуват ни върховенството на закона, ни реформите, за които все говорим, щом чантаджиите, да речем, все още са повече от редовите полицаи. Никой не смее да пипне свещената крава обаче, а пипне ли я,  се стига до днешното, несъвместимо с цивилизацията и демокрацията, недоволство на полицаите в една уж правова държава. Полицаите, каквото и да вършат обаче, както и да го вършат, са прави за себе си, дори като нарушават конституционния ред и поругават цивилизационната норма, щом същото вършат и депутатите, и доста от представителите на третата власт. Реформаторският патос на домораслите реформатори, вижда се, не е нищо повече от ненужен шум и празни приказки, щом наместо да решава проблеми, умножава проблемите. Защото реформите боксуват не само в съдилищата и полицията, а навсякъде, така наречените реформи, вече може да се твърди, предизвикват единствено хаос.

Не знам, например, точно какви са реформите във финансовото министерство, но премиерът, гледам, все се хвали, че са събрани допълнително няколко милиарда от борбата с контрабандата и повече пари от данъци. Озадачаващо е това негово твърдение, щом никой, ама никой, не каза нищичко за шестнадесетте милиарда, никой не ни обясни къде, как и за какво са изхарчени, пък и какво ни гарантират. Нещо повече, наместо това, тихомълком са заложени, както се разбра тези дни, още пет милиарда дълг в новия бюджет, които направо се чудиш за какво са, щом се увеличават приходите в хазната от вътрешни вземания, пък и от европроекти. Лично аз, да си призная, не се чудя, защото съм учил политикономия и прекрасно знам, че след един такъв заем, ако не вдигнеш заплатите и пенсиите, за да се повишат покупателните възможности на населението, няма как да мръдне, да живне и производството. Думата ми обаче е за реформите, които или не се вършат в това министерство, или се вършат не както трябва и ни тласкат към Гръцкия модел, само че, нека допълня, Гърция се срути, след като осигури благосъстояние на хората, а ние ще изтощим държавата, без да сме победили мизерията. А какво се случва в образователната сфера и дали там поне, или в културата, реформата не е по-успешна? Въпросът тук е и риторичен, и саркастичен, щом отдавна е ясно и за несведущите, че и културата, и образованието, неволно или нарочно, но методично, се умъртвяват вече четвърт век. Достатъчно красноречива илюстрация е поредната путаница в образованието, която този път засяга езиковото обучение, което, между другото, е поредният парадокс, и философското образование, което, виж, е съвсем очаквано.

Поредният парадокс, казвам, защото само ние май, все още не сме разбрали как ще научим децата си да говорят свястно поне един чужд език, а отгоре на всичко, затормозяваме процеса, наместо да го рационализираме. Инак, с това, че никому днес не са нужни умни, знаещи и мислещи хора, или поне така се иска на властниците, свикнахме щем не щем, та не е за чудене, че се опитват да ограничат или изхвърлят философията. А иначе, и в образованието, както навсякъде, преди всичко, са насъщни корупционните схеми, свързани с ненужната, но несекваща подмяна на учебниците и роящите се помагала, които не помагат никому с нищо. Реформата и тук, която вече четвърт век се бори с корупционните схеми, както ни уверяват, май по-скоро ги опазва, щом все оцеляват. Е, нещата не са страшни, какво в здравеопазването, да речем, но са точно толкова устойчиви. А в здравеопазването е наистина и страшно, и срамно, щом докато броят на лекуваните от здравната каса е намалял двойно, разходите са се увеличили шесторно. Реформата тук, каквато и да е, едва ли ще спомогне решително, ако не за подобряване, поне за нормализиране на положението, защото докато разходите растат, най-неочаквано се влошава качеството на здравеопазването. Всичко това, не ми се ще да го кажа, но няма как да не го изрека, е и срамно, и престъпно, и абсурдно, но най-стъписващото е това, че един енергичен и решителен министър е абсолютно безпомощен да промени каквото и да е. И е редно, поне заради скандал като този, да запитаме гневно: Къде е държавата, къде са законите, къде са гражданите? Невероятно е, че не ехти в ефира, денонощно, този тъй драматичен, съдбоносен въпрос, невероятно е, че не сме загрижени, ако не за друго, поне за здравето на децата си! Това е невероятно, а кой клати държавата, надявам се, разбират всички, без особени усилия, ако използват главата си по предназначение…..

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply