Кой все пак е първообразът на националното знаме?

10603109_10202617263940690_778720884_nТезата, че не Браилското знаме, създадено от ямболския преселник Иван Параскевов и дъщеря му Стилияна през 1877 г., е първообраз на националния трибагреник, което е официално приетото от науката, а знамето на Старозагорското въстание от 1875 г., беше лансирана в дните около Трети март. Изказана е по време на кръгла маса, организирана от РИМ-Стара Загора в навечерието на 140-та годишнина от Освобождението от османско робство.

“Тази теза е разпространена в пространството още от 2012 г. Тогава това знаме, което е експонат в Регионалния исторически музей в Стара Загора, е подложено на няколко експертизи”, обясни Христина Женкова, уредник в РИМ-Ямбол. “Основната теза на колегите е, че разположението на цветовете бяло, зелено, червено – за пръв път в тази последователност, се появява в знамето на старозагорските въстаници. Но не 640-420-znameto-na-starozagorskoto-vystanie-se-zavyrna-v-muzeiaвиждам в  това окончателно и категорично изтъкване, че това е първообраз на националното знаме”, казва тя. В подкрепа на твърдението й е, че знамето на старозагорските въстаници се появява официално едва през 1909 г., когато е подарено на Археологическото дружество в Стара Загора и до 2012 г. се е смятало, че подредбата на цветовете е друга. Между впрочем дълго време се е приемало, че знамето на старозагорските въстаници е с цветовете синьо, зелено, червено, реставрацията в наши дни е показала, че първият цвят всъщност е бял. След разгрома на Старозагорското въстание Стефан Стамболов го предава на Михаил Сарафов. По време на Учредителното събрание във Велико Търново, когато се решава въпроса за националните символи, той не в българските земи, а е в Загреб. В разпространената литература няма сигурни данни за нито едно от двете знамена, че то е във Велико Търново по времето, когато заседава Учредителното събрание, казва Христина Женкова. Делегатите на събранието се сещат за „народните бои“ едва ли не в последния момент. Предлага се цветовете да са бяло, зелено, червено, дори не с лъвче, както е Браилското знаме и знамето на старозагорските въстаници. Делегатите определят само как да бъде разположен трикольорът. Учредителното събрание приема чл. 23, според който „Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално“. По спомени обаче е имало една среща на годеника на Стилияна Параскевова – Илия Вълчев, с депутати от Учредителното събрание. Самият Вълчев е запознат с изработването на знамето, тъй като той пребивава в дома на Иван Параскевов по време на ушиване на знамето, запознат е цялата му история. За съвременниците не е имало никакво съмнение, че знамето на Иван и Стилияна Параскевови е първообраз на националния флаг. То се е съхранявало в царския дворец , в края на живота й на Стилияна е било позволено да го види отново.

Белият, зеленият и червеният цвят в различни варианти са битували в знамената по време на национално-освободителните ни борби. Налице е и влияние на италианското знаме, в което присъстват същите цветове – то е било познато на нашите революционери, някои от тях са били гарибалдийци.

„Факт е, че по първоначални, неокончателни експертизи и знамето на старозагорските въстаници е бяло, зелено, червено, но това не означава, че то е взето като първообраз за българското национално знаме. Приносът и на едните, и на другите /б.а. баща и дъщеря Параскевови и старозагорските въстаници/ в национално-освободителните борби е голям“, казва Христина Женкова.

About the Author :

Leave a reply